Волейболният треньор Иван Петков е най-успешният волейболен треньор в Пловдив. С пловдивската Марица е шест пъти шампион, пет пъти носител на Купата на България и веднъж на Суперкупата. Класира тима за първи исторически път в групите на Шампионската лига. С Марица Иван Петков записа впечатляващи победи над отбори като руските Динамо (Москва), Енисей (Красноярск) и Уралочка-НТМК (Екатеринбург, Русия), както и френските Безие (Безие) и РК Кан (Кан). От 2018-а година до 2021-а година е селекционер на българския женски национален отбор, с който участва на едно световно, две европейски първенства и печели три трофея (първите титли на женския национален отбор по волейбол) - два пъти Златната Европейска лига и веднъж Челъндж къп. 

От октомври 2020-а година става треньор на украинския Прометей, с който става шампион, печели два пъти Купата и Суперкупата на страната и отново извежда тима до историческо първо участие в групите на Шампионската лига през този сезон. Буквално дни преди началото на войната в Украйна Петков и българските волейболистки в тима - Жана Тодорова, Лора Китипова и Нася Димитрова, както и неговия помощник Николай Касабов се завръщат в България, за да се подготвят за лагер в Турция с отбора на Прометей. Със започването на войната обаче всичко се обърква и тимът на Прометей беше разформирован.

Тази година Петков стана и национален селекционер на женския национален отбор на Украйна. Преди няколко дни той получава обаждане от местната волейболна федерация, която иска отборът да участва в Златната Европейска лига. Петков в момента води отбора, който се подготвя в Пловдив и ще играе в турнира от месец май. 

За волейбола, престоя в Украйна, националния отбор и войната Иван Петков говори в интервю пред TrafficNews.

- Господин, Петков за съжаление войната в Украйна сложи край на проекта Прометей. Как бихте оценили представянето на отбора, когато Вие го водихте и виждате ли прилики с успехите с Марица? 

- Не казвам, че нещата се преповтарят като с Марица, но каквото можехме да спечелим с Прометей успяхме да го спечелим. Проектът беше наистина много сериозен и мащабен. Това, което направих с Марица също беше много добро. Нещата вървяха много добре до момента, в който започна войната. Определено проектът беше много сериозен и търпеше сериозно развитие.

- Кой беше най-запомнящият се момент в Прометей? 

- Може би влизането в Шампионска лига. Това беше плодът на нашата работа. В местното първенство нещата стояха по по-друг начин. В първата година бих казал, че тимът на Химик беше дори по-силен, но успяхме да се преборим с тях. През тази Прометей беше над всички. Отборът беше организиран и окомплектован. Всеки един трофей е важен и оставя своето позитивно отношение и позитивна тръпка, която се помни завинаги. Трудно мога да деля отделните моменти, но влизането в Шампионска лига даде реализация на проекта, който бяхме започнали.

- Каква е разликата във волейбола между Българи и Украйна? 

- Втората година в Прометей беше като при Марица - тимът беше изразен фаворит за титлата. Украйна има доста човешки потенциал, който трябваше да бъде вкаран под някакви норми като организация, сравнявайки го с България. Определено там има и добри момичета, а и точно преди да започне войната се организира един много сериозен проект. Той трябваше да бъде голяма крачка напред за развитието на женския волейбол. Организираше се професионална лига, която трябваше да включва шест отбора със сигурен бюджет, който отборите трябваше да декларират. Бюджетът, който беше определен беше доста сериозен. Това щеше да доведе до наистина добро ниво на вътрешното първенство, но всичко вече е в миналото.

- Войната в Украйна как бихте я коментирали?

- Съжалявам за всичко, което се случи. Имам много приятели там, които в момента страдат и се борят за живота си. Чуеш ли война ясно е, няма смисъл да се коментира. Колкото по-бързо спре, толкова по-добре за всички. Всички се надявахме, че скоро ще спре, но за съжаление тя продължава. Надявам се възможно най-скоро да приключи тази война.

- Поехте женския национален отбор на Украйна няколко месеца преди войната. Какво се случва с отбора и той ще съществува ли? 

- Преди да започне войната аз приех предложението да бъде треньор на украинския национален отбор. Там имаше много сериозни амбиции и бяхме начертали план, който трябваше да следваме. Украйна трябваше да бъде домакин и на финалния турнир на Златната Европейска лига. Нещата се промениха за съжаление. Преди две седмица ми се обади шефът на федерацията и ми каза, че искат да участват в Златната Европейска лига. Аз имам и действащ договор с тях и ме попитаха дали искам да продължа тази работа. Аз имам ангажимент към тях и морална отговорност. За мен е чест в момента да бъда треньор на националния отбор на Украйна. Тренираме в Пловдив и след това заминаваме за Хърватия, където ще бъде основната част от нашата подготовка. Има момичета, които не успяха да се включат към отбора, защото имат мъже, които не могат да напуснат в Украйна и те искат да останат с тях. Всичките имат роднини в Украйна и няма как да не са притеснени.

- Какъв беше проектът Прометей?

- Волейболният отбор беше част от клуб, който развиваше мъжки и женски баскетбол, както и мъжки волейбол. Имаше и сериозна академия. Общо седем отбора, които играят професионално. Сериозно ръководство и президент, който е доста амбициозен. С много сериозни условия. Много неща променихме през първата година, да имаше и много неща, които трябваше да се изграждат. Определено нивото, което беше като организация беше доста високо. Щяхме да имаме и нова волейболна зала, която трябваше да бъде завършена през април. Нещата бяха доста сериозни и надграждането, което щеше да се получи през тази година щеше да е на високо ниво. Лошото е, че говорим в минало време.

- Няколко думи и за българския национален отбор по волейбол. Бяхте начело на тима общо четири години и спечелихте първите три трофея в историята на женския национален отбор. Каква оценка бихте поставили? 

- Аз оценки не мога да правя. Мога да ги правя, но не искам. Има специалисти, които дават оценки и не са малко тези специалисти. Това, което успяхме да направим през тези четири години не е малко. Само когато видиш ранглистата къде е България и можеш да коментираш. Съжалявам, че можехме да направим нещо много голямо на Европейското първенство в Пловдив, което да се помни цял живот, но така е било писано, така се случиха нещата. Лошото е, че причините бяха от независещи от нас неща. През тези години доста млади волейболистки успяхме да адаптираме към отбора. Тимът има една основа, която ние започнахме. Младите момичета, които бяха голям брой. В интерес на истината успяхме да се справим по най-добрия начин и всяка една от волейболистките защити името си – голям респект към тях. Тези четири години ще бъдат запомнени от мен. Имам позитивно мнение за всяка една от волейболистките. Радвам се, че успяхме да наложим и млади момичета. Вече всяка една от тях прави добра кариера в тимовете си в чужбина, в които играе. Успяхме да създадем наистина добри условия на работа - благодарение и на федерацията. Това, което аз исках като треньор беше позитивно поето и от другата страна. Резултати бяха много добри – два пъти спечелихме Златната Европейска лига, два пъти влязохме във ВНЛ. Там се сблъскахме с отбори от топ ниво, това беше и моята целта да играем с такива тимове, а ние бяхме с много млад състав. Да, не успяхме да се задържим, но ВНЛ е много труден турнир, а и тогавашния форма с обикаляне по целия свят всяка седмица беше много изморително. В този момент голяма част от най-изявените ни състезателки имаха различни проблеми, с което не можаха да помогнат на отбора. Това, което направихме като щаб с федерацията и момичета през тези години за мен беше чест да направим тези резултати. Всяка една от страните носи своята заслуга. Аз съм щастлив и съм с позитивни оценки за националния отбор. В момента вече е лесно да бъдеш треньор на националния отбор.

- Какво смятате за развитието на Марица? 

- Още преди да си тръгна от Марица моето мнение беше, че отборът трябва да залага повече на свои кадри и млади момичета. Това, което последната година и половина успявам да видя, че се случва. Имам тясна връзка с ръководството и добри контакти. Хубавото е, че нещата, които се случват са били идеи, които са били споделени преди това и съм искал да се реализират в Марица. Тези млади момичета са много перспективни и могат да успеят да се развиват. Шампионска лига е турнирът, който е голям трамплин за тяхното развитие, за да могат да излязат да играят в чужбина.

- Какво според вас е бъдещето на волейбола като цяло? 

- За мен трябва още по-глобално да се погледне на нещата. Трябва да се гони нивото на баскетбола и като финанси, и като организация. Наистина последните години се прави доста неща - особено след създаването на ВНЛ, който е много добър турнир, но има още неща, които трябва да се направят. Волейболът е доста атрактивен и гледаем спорт. Шампионска лига е добър турнир, но има неща, които трябва да се променят, за да може волейболът да стане доста атрактивен и гледаем, за да може да влезнат повече средства в спорта. Този проблем е световен, не само в България.

- Какво ще бъде вашето бъдеще? 

- Сега е периодът, който трябва да взема това решение и да видя накъде ще поема. Не мога да кажа точно и конкретно в момента. Има няколко идеи, но не знам как ще се развият. Аз съм треньор, който не поемам отбор веднага. За мен е важно да съм на треньор на отбор, който има бъдеще. Трудно ми е да помисля, че мога да работя година за година, което е много често срещана практика във волейбола, което на мен не ми харесва. За да има проект, за да има нещо, което си заслужава отсрещната страна трябва да бъде доста по-убедителна при разговорите с мен.

- Какво бихте си пожелали? 

- След това, което се случи в Украйна. Винаги човек трябва да бъде здрав. Остават там хората, които се борят за живота си. Натъжавам се много от това. Мога да кажа аз как се почувствах и какво е моето чувство, за това, което виждам и което се случва. Лягаш си една вечер щастлив от това, което правиш със семейството. Събуждаш се и усещаш, че всичко, което си планирал и което си очаквал да се случи отива по дяволите. Оставаш с една празнина в себе си и се питаш какво си направил. В една ситуация, в която ти си една прашинка, в която хора на много високо ниво вземат нещо от теб, но ти си един от щастливците, защото на други им взимат живота, близките, дом. Дори не мога да се сравня с онези хора. Представете си онези хора, които губят живота си, губят близки, губят семейство, дом. Други, които всеки един ден лягат и не знаят дали ще се събудят и какво ще стане на другия ден. Прилитат самолети, падат бомби, чуват се стрелба. Ти правиш равносметка на това, което си загубил, но сравнение с тяхното е нищо. Една война е кошмар. Един доста уважаван от мен човек казва в живота кое е важно – здраве да има, война да няма. Много е тежко и е важното да сме живи и здрави и хората около нас, защото от лошото винаги има и по-лошо.