Световният шампион в сноуборда Тервел Замфиров се оплака, че са му откраднали втори велосипед в София. Преди месец изчезнал неговия по време на тренировка по джудо на сектор "В" на националния стадион, взел този на баща му и той бил откраднат.

Ето какво написа Тервел във Фейсбук:

Как да се придвижваме екологично в София, като крадци на колела дебнат зад всеки ъгъл? Какъв е смисълът от инвестиции във велоалеи, ако не можем да паркираме велосипедите си спокойно?

Преди около 30 дни ми откраднаха колелото, докато бях на тренировка. Фактът, че не мога да живея със спокойствието, че ще намеря собствеността си там, където съм я ЗАКЛЮЧИЛ, е една неприятна мисъл, която от тогава стои в главата ми. Не предприех действия защото реших, че това е единична случка и крадецът явно много се е нуждаел от двайсетгодишния ми велосипед. От кражбата насам карам този на баща ми, защото се оказва, че не е разумно да се подвизавам с ново и по-примамливо за крадците колело.

Вчера обаче историята се повтори и след като в рамките на един месец губя второ колело, не мога отново да си затворя очите. От съвпадението е ясно, че това не е случайност, а тенденция, и вероятно има стотици хора с откраднати велосипеди в София. Тук не става дума за случайни крадци, а за добре подготвени и организирани хора, които крадат посред бял ден на обществени места и не се притесняват от камерите в района.

Ето какво ми се случи вчера:

Заключих колелото си пред две камери и в 20:30 седнах на вечеря по случай рождения ден на мой приятел. В 22:30 излязох навън и щастието ми се изпари, когато установих липсата на велосипеда си. Подадох жалба в 6-то РПУ и се прибрах малко след полунощ. На сутринта получих записи от охранителните камери, на които се вижда как маскиран мъж срязва заключващият механизъм и отпрашва с колелото ми в неизвестна посока. Тази кражба е още по-неприятна за мен, защото колелото не беше мое, а на баща ми. За мен този стар велосипед има голяма сантиментална стойност и въпреки, че вече почти не се намират резервни части за него, аз все още го поддържам в добро състояние и го карам с носталгия и радост. Затова приех като лична обида кражбата на тази така ценна за мен вещ и реших, че ще направя всичко възможно, за да я върна в семейството.

Разказвам тази история, за да поставя един проблем, който всички екологично и спортно ориентирани граждани споделяме. Тук се обръщам директно и към Столична община и МВР - свършена е и продължава да се върши огромна работа по изграждането на велоалеи, по които напълно безплатно имаме възможността да спортуваме и да се придвижваме бързо, ефективно и природосъобразно. Не е редно устрема за спорт и намаляване на въглеродните емисии в София да се спъва от една малка, жалка и неморална прослойка на обществото- крадците на колела. Предполагам, че покрай стачката на градският транспорт още повече хора са излезли навън с велосипедите си и сме в риск тези граждани да се откажат от колоезденето, заради група престъпници които се прехранват с дребни кражби.

Голямо предимство на колоезденето е и нулевият разход на гориво, което прави този начин на придвижване както по-екологичен, така и в пъти по-евтин. Но ето че в последния месец установих, че при тарифа от едно колело на 100 километра е по-изгодно да се придвижваш с шест литров двигател из София, отколкото с велосипед. Как да мотивираме гражданите да спортуват и да пазят въздуха по-чист, като не можем да им дадем лукса да паркират безопасно на обществени места дори в централните райони?
Призовавам гражданите да не остават безмълвни и да взимат отношение, когато са свидетели на престъпление. Случаи като този обезсмислят труда и средствата вложени в изграждането на велоалеи и е НЕДОПУСТИМО шепа престъпни елементи да пречат на велотранспорта в София. Призовавам и всички медии да отразяват случаи като този и да помогнат на хората в борбата им с престъпниците.

Моля всеки, който споделя мнението ми да сподели и поста.