Днес, след кратко боледуване на 92-годишна възраст си отиде един от последните мускетари на българския баскетбол – Иван Евстатиев, съобщава bgbasket.

Човек с голямо „Ч“, за когото всеки, който е работил с него, ще потвърди – като истински мускетар горд, достоен, честен и отдаден. Това бе Иван Евстатиев.

Роден е на 22 февруари 1933 г. в гр. София. Цялото му образование е посветено на спорта. Завършва три степени на спортно образование - Държавен техникум за физическа култура и спорт "Васил Левски" - гр. Пловдив (1950-1952), Държавна треньорска школа по баскетбол при ВИФ "Георги Димитров" (1952-1954) и диплома от Задочно обучение към ВИФ "Георги Димитров" (1969-1975).

След завършване на треньорската школа, започва работа като преподавател по баскетбол в Ученическата спортна школа на гр. Шумен и гр. Сливен.

Малко по-късно заминава за Велико Търново, където работи с деца и юноши. След това получава предложение да поеме мъжкия отбор на Димитровград в А група. Там остава почти три години.

През 1958 година си подава оставката и напуска Димитровград. Изненадващо за него получава предложение от БФБаскетбол да започне работа като съюзен треньор. Отговарял е за работата на всички треньори в България, които се занимават с деца, юноши и девойки.

През 1979 година става отговорен секретар и така до 2008 г. когато получава предложение от Весела Лечева да заеме мястото на директор в Дирекция „Спорт за високи постижения”.

Участвал е в делегацията за олимпиадата в Пекин, откъдето българите се завръщат с 4 медала.

След 2010 година се занимава активно с дейности на обществени начала.

Дълго време оглавяваше дисциплинарния съвет към Националната баскетболна лига. Беше член и на Дисциплинарната комисия към БФБ, а също един от основателите на Етичната комисия към баскетболната централа и неофициален отговорник по въпросите на баскетболните ветерани. Освен това е Председател на надзорния съвет на фондация "Български спорт", която неведнъж отличава за постиженията им българските баскетболисти.

Иван Евстатиев бе просто човек институция за баскетбола ни, който бе символ за организация! Носител е на всички призове и почетни звания на БФБаскетбол, включително и най-високото – Приз за особени заслуги.

Биографичните факти обаче не могат да опишат емоциите и хилядите спомени и истории, които свързват с Иван Евстатиев хората, ангажирани с баскетбола и сега, и преди години. Той бе константа в знанието за баскетболната история на България, доайен с енциклопедични знания и спомени, към когото до последно се обръщаха от екипа на БФБаскетбол винаги при нужда.

Самият той признаваше, че играта му е донесла през годините „много радости и напрежение“. В тези над 30 години в БФБаскетбол за него:

„Водещото беше баскетболът. Той беше моят живот, моята радост и моето щастие. Всичко, което правих, беше за баскетбола и това, което той ми даде като признание и уважение.“