Пловдивчанинът Николай Генов е най-добрият български колоездач на писта в последните години. През 2023-та той отново беше избран за номер 1 от колоездачите на писта. Ники е и сред най-добрите колоездачи на шосе, а през миналата година завърши трети в класацията за най-добрите шосейни колоездачи. Състезателят на пловдивския клуб "Цар Симеон 1896" е многократен републикански шампион и на писта и на шосе. Участвал е на Европейски първенства, през 2023-та година успява да се качи на подиума и заема 2-ра позиция в Азербайджан в Обиколката Азис-Шуша, заема 5-то място в втория етап на Обиколката на Шекерланд, Румъния и 9-то в крайното генерално класиране, през 2021-ра година завършва трети на Обиколката на Камерун и печели фланелката за най-добър катерач. Има и седмо място в третия етап на Обиколката на България. В чужбина е бил втори на трофея Милан Пянич в Сърбия и втори на издръжливост по точки на Гранд При в украинската столица Киев.

За съжаление Ники Генов реши да спре със спорта, а причината е, че е разочарован от федерацията и не вижда перспектива за себе си. Въпреки успехите той не е получил никакво финансово възнаграждения от тях никога до сега.

Вижте какво заяви пред TrafficNews Ники Генов и защо реши да спре със спорта.

- Ники, каза, че се отказваш от колоезденето каква е причината да решиш това?

- Причината е, че всяка година ми става все по-трудно финансово да се издържам, а камо ли да се подготвям за по-големи състезания. Много невъзможно взе да ми става да се занимавам с колоездене. Невъзможно е това да е професия за един човек в България. Правят се лагери и много неща, но никой не се запитва как се издържат колоездачите. Аз знам, че федерацията няма как да помогне на всички хора, но смятам, че може да се подпомогне на хората, в които има потенциал. Аз вече не говоря лично за мен, защото моето време вече свърши надявам се просто в поколенията след мен това да се промени и да видя как те се развиват и са отдадени на това, което правят, защото това е най-важно за мен.

- Получаваш ли нещо от това и как изобщо се издържа най-добрия колоездач в България? 

- Аз от федерацията единственото нещо, което съм получил беше колело, което получих преди около 10 години. От новата федерация не съм получил нито един лев. Няколко пъти съм ставал колоездач на годината, но никога не съм имал парична премия. Получавал съм единствено от наградния фонд на състезанията, каквото си заработиш, но премии не сме. Знам, че когато през 2020- та година се проведе Европейското на писта в Пловдив за всички, които се занимаваха по някакъв начин с Европейското беше гласувано да получат премия от 1000 лв. с изключение на няколко човека, а това бяха точно състезателите, заради които се провежда този голям форум. Не получаваме премия, а само персоналът и така нашият труд се обезценя напълно. Това е една от основните причини аз да приключи и да се насоча към друго професионално развитие.

- Решението ти окончателно ли е и има ли шанс да се завърнеш?

- Аз винаги съм готов да се завърна към колоезденето, ако виждам перспектива и виждам, че някой има желание за работа, но може би в България не бих го продължил по никакъв начин. През години съм виждал какво обещават хората и какво става всъщност. За мен това е загуба на време. Винаги съм се опитвал да намеря някакъв отбор в чужбина и да се опитам да се реализирам по някакъв начин, но нещата са изключително трудни и без финансова помощ или някой личен спонсор е невъзможно.

- Как преминава един лагер на националния отбор преди големи шампионати?

- Като цяло подготовката ни за всяко Европейско първенство е строго индивидуална. Имал съм Европейски, на които съм бил на лагери по един месец или съм бил в Пловдив без лагер. Най-често се отива на лагер. Имахме случай с Мирослав Минчев се подготвяхме за Европейско в Швейцария. Лагерът ни беше около 2-3 седмици около Пловдив. Липсваше обаче желание от хората, които се занимават с нас и бяхме оставени на това място да прекараме този лагер и да се отчете, че всичко е осигурено, а реално това не е така. Трябва да се отделя време през цялото време.

- През миналата година получи приза за най-добър колоездач на писта и 3 в класацията за най-добър на шосе. През тази година,  за която получи тези призове ти получавал ли си финансови средства от федерацията или спонсори?

- От спонсори съм получил, но това е благодарение на моя отбор, който всячески ми помагаше да се издържам и финансово. Аз винаги съм верен на тях и винаги съм се състезавал за тях. От федерацията аз лично не съм получил нищо. Постигнах рекорд едночасов на писта и отборен рекорд на 4 км., но отново нямаше премия. Решението ми да спра със спорта е сбор от много негативи.

- Как в момента се развива пловдивския клуб "Цар Симеон 1896"?

- Базата в "Колодрума" се използва напълно адекватно и нямаме проблеми с това. В момента има спад на желаещи да тренират нашия спорт. Сегашната генерация деца е малко по-специфична за работа и по-трудна за контрол. Отделно и доста спонсори се отдръпнаха, отборът няма толкова голямо финансиране и това рефлектира във всичко останало в тима. Надявам се това да се промени и да видя моя отбор да грее с нови състезатели. Аз с удоволствие бих помагал.

- Федерацията е фалирала преди няколко години, а сега има ново ръководство. Там какво се случва?

- Около 4-5 години старата федерация се обяви в несъстоятелност и обяви фалит. Ние около година нямахме федерация. След това беше учредена нова федерация и започна дейност. Първата година за мен беше добра, имаше много състезания в чужбина и видяхме правилния път, по който трябва да се развиваме. Това трябва обаче да се случва всяка година, а не да бъде само за една. Следващите години нещата стават все по-зле и нищо не се подобрява. Не се вижда по никакъв начин да се мотивират децата да започнат да тренират. Ако продължаваме така не е ясно докъде ще стигне този спорт.

- Как според теб може да се мотивират децата да започнат колоездене?

- Трябва да има повече състезания, които да се организират и да бъдат по-начесто и да има финансова стабилност. Защото когато едно дете види какво е развитието на мъжете в даден вид спорт то се мотивира да продължи с него. Когато обаче виждаш, че няма развитие ще спре да се занимава. Аз започнах да тренирам като ученик, след като треньор беше дошъл и ни предложи да стартираме. Започнахме с група приятели тренировки и така започна всичко. За да имаме 10 добри колоездачи трябва да имаме 100 човека, а без масовост много трудно се получават нещата.

- Как преминава деня на един колоездач?

- Денят преминава доста интензивно. След като стана закусвам, но закуската е много важна, защото от нея взимаш силите за предстоящата тренировка. След това отивам на "Колодрума" и следва подготовка за тренировката - проверяване на колелото и екипировката. След това правя тренировки между 5 и 7 часа - зависимост от периодите. След като приключа тренировка имам разтягане и вече нормалните нещата храна и разпускане.

- Ти си и в двете направления шосе и писта, нещо което не е толкова често срещано при вас. Разликите са много големи и ти къде се чувстваш по-добре?

- Често казано изпитвам удоволствие и от двете и мога да кажа, че всяко нещо си има своя чар. И двете ме влекат доста и всяка година преоткриваш нови и нови емоции. Със сигурност едното върви с другото.

- От кое си най-разочарован, за да вземеш това решение да приключиш със спорта.

- Нещата се натрупват всяка изминала година. Аз по никакъв начин не виждам федерацията да иска да развива състезателите. Тя всяка година работи с различни хора, което за мен не е правилния път. Този път трябва да бъде начертан за година напред, а не да се работи година за година. Не може всяка година има нов план. Всяка година отиваме в лъскавия хотел за награждаването на колоездач на годината и получаваш един плакет и това е. За съжаление не получаваме никаква премия, а аз съм хвърлил изключително много труд.

- Какво мислят твоите колеги колоездачи за тази ситуация?

- Всеки ги споделя тези проблеми. Има доста хора, за които това е просто като хоби и те работят друго. Други все още имат подпомагане от семейството и се развиват, но няма как, защото до някакъв етап не може да не получаваш пари. Това е проблемът, защото в България на този етап няма как това да стане професия и да отдаваш всичко за него.

- Ти също съчетаваше двете?

- Да, видях, че няма как да стана и започнах да се занимавам с фитнес. Трудно е, но в това време можеш да го използваш за допълнителни тренировки и да се усъвършенстваш. За съжаление обаче няма как да се занимаваш само с колоездене в България.

- Знаеш ли какво финансиране се получава от Министерството на спорта, защото спортът е олимпийски?

- Тази година няма да имаме представител на Олимпиадата в Париж. До колкото съм запознат е около 900 000 лева и това не са малко пари. Тези хора, които заслужиха това финансиране за мен те не бяха точните. Имаше доста по заслужени и титулувани момчета, които щяха да оползотворят тази сума много по-добре.

- Направи рекорд в "Колодрума" това може би е един от моментите, които винаги ще помниш?

- Едночасовият рекорд на писта беше много специален за мен, защото не очаквах да се съберат толкова много хора да ме видят и подкрепят и да дойдат толкова много приятели от цяла България. Това е една емоция, която наистина се надявам всеки да изпита под една или друга форма. Усилията бяха доста големи от моя страна.

- Кой е другият момент, в твоята кариера, който ще запомниш от чисто състезателен характер?

- Мога да кажа, че състезанието в Камерун беше много запомнящо се за мен, защото не само, че направихме доста добро класиране и спечелихме фланелката за катерачи, но и друг българин успя да се представи много добре - Йордан Андреев и аз съм много близък с него и той ми е много добър приятел. Емоцията, която преживяхме там беше доста позитивна и различна от тази, в която живеем. Доста запомнящ момент беше за мен това състезание.

- Когато стартира в колоезденето мислеше, че ще стигнеш до това ниво?

- Не съм си мислил такова нещо. Аз много се забавлявах и тренирах. Правех това, което ми харесва и след време, когато бях по- голям вече си поставих за цел да стана колоездач от най-високо ниво, но за съжаление тази мечта се провали. Това не значи, че е нещо лошо и аз държа да имам реална оценка за моите в възможности и това какво съм постигнал. Тези успехи за най-малкото, което можех да направя, но така се стекоха нещата.

Пловдивският колоездач Николай Генов подобри рекорд в "Колодрума"Генов стана национален рекордьор на едночасова каране на писта

Спортните герои на Пловдив: Най-добрият ни колоездач Николай Генов: Правя всичко това заради страстта към спортаМногократният републикански шампион на България с интервю пред TrafficNews