Вече 4-та година маратон Пловдив се утвърди като от най-атрактивните и масови спортни събития в града. Броят на участниците расте прогресивно, а първоначалното недоволство на част от жителите срещу моментното затваряне на улици и булеварди, постепенно отстъпи на нескрития интерес. Как започна всичко? Началото поставя група от 7 човека, обединени в Сдружение „Маратон Пловдив“. Всички те са ентусиасти, любители бегачи и правят събитието без никакви финансови облаги – изцяло заради спорта и идеята.

Сдружението ни е създадено през 2016 г. – няколко месеца преди първото издание на състезанието. Организираме състезанието с идеалистични цели, не се изхранваме с него, пояснява един от членовете Константин Ганев. Имахме идея да направим градски маратон, като трасето да е само в една обиколка, което е изключително важно и не бе осъществявано в България, допълва Юлиян Савов. На първото издание имахме около 450 участника, сега на последното бяха около 1000 в класическия маратон и полумаратона, което е над 100 процента завишаване. В следващите 3-4 години се надяваме този положителен тренд на участие да се запази. След това обаче трябва да се мисли за допълнителни неща, които да привлекат повече чужденци. Близо сме до момента, в който капацитетът от българско участие ще бъде изчерпан, пояснява Ганев. Имали сме участници от 23-24 държави. Първата година в процентно отношение чуждите бегачи бяха най-много, но в последните издания бягащото общество у нас припозна надпреварата и нашенци са все повече, казват още двамата организатори.

Още от първата година не липсват представители на най-силните нации в този спорт – африканските. Трите начални издания бяха спечелени от мароконеца с италиански паспорт Ахмед Насеф, а тази година триумфира кениецът Евънс Тануи. Африканците не идват без покани. Имат си мениджъри, запознати са с наградния фонд и конкуренцията и преценяват дали да приемат, пояснява Константин. Като цяло трасето на пловдивския маратон е много добро, но не е от най-бързите, тъй като има две изкачвания в Стария град. Опитваме се да го подобрим още повече, казват организаторите.

В началото трябваше да убедим Община Пловдив, че има хляб в това събитие и фактът, че не хвърлиха в коша нашия проект доказва, че властите в Пловдив мислят иновативно. Никъде другаде този проект нямаше да се приеме насериозно, при положение, че трябваше да се затварят улици и булеварди. За 4 години доста се напаснахме с община и полиция. Тазгодишното издание за мен бе перфектно, не крие задоволството си Константин Ганев. Първото издание бе най-проблемно със задръстванията, дори кметът се озова в едно от тях, спомня си той.

Маратон Пловдив не е от календара на Българската федерация по лека атлетика, но сега предстои да се направят контакти с централата. Иначе трасето за класическия маратон е сертифицирано от второто издание на състезанието. Всъщност заради промените по маршрута, предизвикани от ремонти на улици и булеварди, вече има три сертифицирани трасета. Маратонът не е от календара и на Международната федерация по лека атлетика, но може да се ползва като квалификация и като CV, че даден състезател е избягал сертифициран маратон.

Маратоните по света са хиляди, но принадлежността им към календара на ИААФ не определя тяхното качество. Едно мащабно събитие като това в Атина, например, в което ежегодно участват над 15 000 души, не е от календара на световната федерация, пояснява Константин Ганев.

Наградният фонд на пловдивската надпревара е 15 600 лева, като той се разпределя между първите трима при мъжете и жените в класическата дистанция и полумаратона. Организацията е дълга, вече работим по следващото издание през 2020 година. Дори имаме дата – 26 април, която, разбира се, може да се промени. Състезанието ще ни бъде юбилейно, ще се опитаме да го направим по-бляскаво и по-помпозно, с повече атракциони, почти сигурни сме и че ще имаме повече участници. Искаме хората да разбират, че това е празник за града, а не само едно бягане. Навсякъде по света подобни състезания са превърнати в социален феномен, разкриват двамата.

Колко струва едно такова състезание? Бюджетът ни е близо 100 000 лева, което е повече от добре за събитие на 4 години. 20 000 лева от тях осигурява Община Пловдив, останалите са от фирми – генерален спонсор и други спонсори, както и от такси за участие, които не са големи – 30 лева за класическия маратон и 20 лева за полумаратона. Целта ни е бройката на участниците да става все по-голяма и хората да усещат и припознават това събитие все по-пълно. Тази година например, бе изкупена цялата минерална вода в заведенията по главната на старт-финалната права и собствениците вече ни питат кога ще бъде надпреварата догодина, за да могат да се запасят. Хотелите също се пълнят, тъй като болшинството от състезателите от чужбина идват с придружители и това е от полза за града, изтъкват Константин и Юлиян. Опитваме се успоредно да развиваме състезанието и в двете посоки – масовост и високо спортно майсторство с участие на по-класни бегачи. Приоритетът обаче е масовост и да достигнем до един средно-европейски облик – като маратоните в Букурещ, Белград, Кошице, Братислава и др., допълват те.

Всеки участник в маратона трябва да попълни декларация за здравословното си състояние. Многобройни са случаите, в които бягат цели семейства с деца, дори детски колички. Разбира се – най-важно е участието, част от разстоянието може да се премине и на ходом и никой не е длъжен да завърши. Онези, които го направят в рамките на определено време – 5.30 часа за класическата дистанция – получават специални медали. До момента най-възрастният участник е лекар от Словения на 76 години, който през 2018 г. избяга 102-я си маратон в Пловдив и го завърши за време под 4 часа /победителите в пловдивската надпревара се движат около 2.20 часа/. Тази година класическата дистанция покри 12-годишно дете, което бягаше с баща си, поясняват организаторите. Същият малчуган завърши и полумаратона преди 3 години, когато бе на 9.

Заради трафика контролното време за завършване на състезанието от 5.30 часа е доста бързо – на най-големите маратони е 6-7 часа, което позволява дистанцията да бъде покрита и с бързо ходене. В полумаратона контролата е 3.30 часа, която е напълно реално да бъде измината и без бягане.

За следващите две години гоним бройка от около 1500 човека, които да завършат двете дистанции. Удовлетворени сме от резултата – хората вече по друг начин гледат на състезанието, аплодират ни, радват се, интересно им е. Догодина може да помислим и за трибуни на старт-финалната права, заричат се организаторите.

 

Константин Ганев /вдясно/ и Юлиян Савов