Коментар на Диян Никифоров, Българско национално радио – Радио Пловдив

Не, уважаеми читатели, няма нужда да се щипете, за да осъзнаете, че правилно сте прочели заглавието и точно  ще асимилирате написаното. Не мислете за полудял и автора на следващите редове, споделени непосредствено  след победата на българина в третия кръг на тазгодишния Аустрелиън оупън над руснака Андрей Рубльов и малко преди неделния сблъсък с представителя на домакините Ник Кирьос. Ще се опитам много простичко и още по-ясничко да ви обясня защо мисля, че това ще се случи съвсем скоро, може би още сега в Мелбърн – първият мейджър за 2018 година, който не е затворил дори първата седмица на своето провеждане.

Първо, Григор Димитров е на 26 години. Най-прекрасната възраст за всеки спортист. Когато си в разцвета на силите си, можеш всичко, а вече знаеш и как да го постигнеш. Когато си минал през толкова много битки и бури, получавал си безброй шамари, но вече и ти си се научил да удряш! При това здраво си започнал да шамаросваш всички. Изключението засега има само едно име и то е Роджър Федерер, но и това ще се случи! В най-скоро време! Бъдете сигурни!

Вторият фактор е пряко свързан с първия и по-скоро е следствие от него. Красивият български брюнет е на път окончателно да загърби „грешките на растежа”, да подреди по най-правилния начин важните приоритети в живота и кариерата си, да сложи веднъж завинаги тениса, в който може и трябва да остави още по-голяма историческа следа, на първо място в своето битие! Страхотният успех на заключителния „Мастърс” турнир в Лондон е заслуженият и логичен резултат на осъзнатия и положен от него огромен труд в последните година и половина. Което пък го е успокоило и е довело до невероятното му израстване в психологически аспект. Справка – „кривият“ мач срещу Макензи Макдоналд във втория кръг, който предишният Григор спокойно щеше да е загубил и да се е качил на обратния полет.

Психиката е основен компонент за постигането на успех във всяка човешка дейност. Съчетана с огромния талант, качествата, които притежаваш, и натрупания опит, се превръща в непробиваемо оръжие! Това при спортист №1 на България за миналата година се вижда дори с просто око и ясно личи от хиляди километри разстояние. Без значение в кое кътче на земята се провежда един или друг турнир. И най-важното: Григор вече е изградил онзи шампионски манталитет и характер, които ще му помогнат да се изкачи на най-високото стъпало в тениса! Вече знае къде иска да отиде и какво се стреми да постигне. Както и каква е цената на успеха. Защото нали си спомняте две от великите сентенции на Мечо Пух в безсмъртния едноименен роман на Алън Милн?: „Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде”! И „всяко нещо струва друго нещо”!

Всичко казано дотук ми дава основание да вярвам, не – да съм абсолютно сигурен и убеден, че Димитров е готов за следващата огромна стъпка в професионалната си кариера: спечелване на  титла от „Големият шлем”. В живота, за да се случи нещо, редица условия и обстоятелства трябва да се развият по строго определен начин! При правилно подреждане и изиграване на картите най-добрият ни тенисист може да триумфира още сега в Мелбърн! Какво по-хубаво от това първата му титла от шлема да дойде на първия турнир за годината!

Така че, многоуважаеми господа Федерер, Надал, Джокович и Мъри, пазете се! Българският ураган идва със страшна сила в голямата игра. И сега не е само „бъдещата надежда”! Вече е различен – завидно опитен, много по-уравновесен, възроден, два пъти по-силен физически, определено помъдрял и жаден за титли! И няма да се спре пред никакви шампиони и авторитети! Защото той самият вече иска и е готов да е такъв! И някоя и друга загуба по пътя ни на йота няма да го разколебаят! Вече сте предупредени!

А на самия Димитров желая първата титла от шлема, за която вече е готов и към която протяга ръце, да завоюва в най-скоро време! Когато я спечели, навалицата, която ще се нареди да го поздравява, няма да има край и надали ще мога да хвана ред, за да му я честитя. Правя го в аванс сега, както преди 12 години, когато го видях за първи път и бях сред малцината журналисти, които го интервюираха на един юношески турнир на кортовете на „Локомотив” в Пловдив. Бях поканен от вицепрезидента на Българската федерация по тенис  д-р Георги Крумов да наблюдавам едно малко и световнонеизвестно момче, чиято игра много наподобявала тази на Роджър Федерер. Особено неговия бекхенд. На онзи юноша бледен след поредния му успех пожелах един ден да победи своя тогавашен идол на финал на турнир от „Големият шлем”!

Григор Димитров, денят настъпва!