Една от най-добрите ни лекоатлетки Габриела Петрова отново е сред най-силните след 2 години на борба с контузии и съмнения. Възпитаничката на треньора Атанас Запрянов в пловдивския Локомотив стигна своя апогей през 2015 година, когато стана втора на европейското в зала в тройния скок и 4-та на световното на открито в Пекин. Надеждите й за олимпийски медал на Игрите в Рио през 2016 година обаче бяха попарени от неприятна травма в кръста и допинг афера, в която в крайна сметка справедливо бе оневинена. Габи доказа, че е боец, не се отказа, търпеливо чакаше своя миг и през тази година прави отличен сезон, като възвърна познатата си форма и предишните си постижения в сектора за троен скок. Разбира се – не без помощта на лекарите, физиотерапевтите, хората около нея и треньора си. В понеделник Габи лети за европейското в Берлин с нови надежди, породени от 4-тото място на турнира от Диамантената лига в Рабат и второто място на Балканиадата.

Успях да се закрепя след тежките контузии и това е нещото, което ме върна към добрите резултати – просто можах да направя пълноценна подготовка, споделя Габи. Имам някакви дребна възпаления в ходилата, но без тях – няма как, допълва атлетката. Всъщност големият й проблем бяха двете хернии в кръста. Помага й професор Стоев, както и съпругът на Ивет Лалова – италианецът Симоне Колио, който е физиотерапевт и работи с Габриела по специална рехабилитационна програма. Не се минава без интервенция в гръбначния стълб, извършена от професор Стоев, изсмукване на течности, за да спадне налягането в херниите и полагане на лекарства. Тези процедури са направени в края на септември миналата година. Преди това Габи ходи в Италия през 2-3 месеца за озонови инжекции, но това се оказва временен вариант, тъй като травмата така и не се излекува. Това е огромен проблем за тази дисциплина, допълва треньорът Атанас Запрянов. Хвърлиха се много средства и време, но да чукнем на дърво, засега може да тренира що годе нормално. Променихме изцяло работата за сила, сега физическите натоварвания са в по-малък обем, допълва той.

Принос за това има и спортният министър Красен Кралев, който отпуска средства за закупуването на специална машина за сила. Тя е разработена от треньора на Ивет Лалова – Бономи, съвместно с негов колега от университета. Проектирана е така, че да пази гръбначния стълб и го изолира от самото упражнение по вдигането на тежестта. В момента машината е в атлетическото хале на Лаута, където основно тренира и се готви Габи.

Беше ми тежко и трудна през този период, когато се борех с контузиите, спомня си Габи. Времето не минаваше, постоянно бях в очакване всичко да отшуми. Най-тежко ми беше психически. Мислех, че лесно ще се отърся, но съвсем не беше така. Явно ми трябваше време. В такива моменти човек губи част от вярата в себе си и ако не бяха хората около мен, може би щеше да ми бъде необходимо още време, а и не знам дали изобщо щях да продължа. Преди травмите имах добри резултати и това още повече ме натъжаваше – кога ще се върна. Имах прекалена амбиция да го направя и това също ми изиграваше лоша шега – натисках газта повече отколкото трябва. Но след като веднъж нещата започват да се случат, постепенно се отърсих, видях, че щом съм го направила веднъж, мога отново да го направя, разказва Габи.

Чакането определено си струва. За този сезон Габриела има постижение от 14.40 метра, от което не е доволна, тъй като е подготвена за повече. И на 4-те състезания, на които участва, имаше опити с пристъпване преди скока твърде далеч от дъската, пояснява Атанас Запрянов. В Мароко, например скочи 14.29, но пристъпи на цели 39 см преди пластелина. Това прави 14.68, а личното й постижение е 14.66. На всички тези стартове имаше поне по един такъв опит. На турнира Вулпев-Бахчеванов Габи направи фаул, но скочи 14.80. А фаулът е бил 1-2 см.

Разбира се този проблем с разбега отново е продиктуван от контузиите. Всяка крушка си има опашка, коментира Атанас Запрянов. При подобни контузии има психологическа бариера и сега не скачахме с целите разбези, за разлика от преди. Разбега го е пробягвала много пъти, но едно е да го бягаш, друго е да скачаш с него. Просто е по-натоварващо, а гледахме да я пазим. Не сме тренирали достатъчно с голям разбег и оттам се породиха неточностите. Очаквахме тези резултати през сезона, тренирахме и се готвехме за тях. Имаме си специални сравнителни показатели, на някои от които дори е по-силна, отколкото преди контузията, допълва треньорът.

В Мароко се чувствах най-комфортно, защото скачах с най-силните си конкурентки, което ме мотивира. За съжаление у нас нямам такава конкуренция, но това не е оправдание. Надявам се още догодина с Алекс Начева да скачаме заедно, за да продължаваме да се развиваме, споделя Габриела Петрова. Цели за европейското имаме, знам на какво е способна, но предпочитам да говорим след шампионата. Нека не дърпаме дявола за опашката. Надяваме се на добро представяне, категорични за Габи и Атанас Запрянов. Да им пожелаем успех!