Вече 15 години единственият пловдивски клуб, който е играл финал в евротурнирите не съществува. Тъжната история на БК Марица Пловдив продължава с години и не се вижда дали въобще някога отборът ще се завърне на баскетболната карта на България.
Марица успява да пробие в българския баскетбол в едни от най-силните години на спорта. Женският баскетбол. До 1970 женския национален отбор на България е европейски шампион през 1958, вицешампион от Световно първенство, два пъти вицешампион от Европейско и три пъти бронзов медалист от Европейски и Световни.
Пенка Стоянова е най-добрата баскетболистка в Пловдив и една от най-добрите в България
В този период отборът на Славия е два пъти шампион и два пъти финалист в Купата на европейските шампионки – най-силния европейски клубен турнир при жените в баскетбола.
Начело с големия пловдивски треньор Тенчо Начев БК Марица се превръща в основен фактор не само в българския баскетбол, но и в европейския. В силните години на женския баскетбол тимът е два пъти поред вицешампион през 1969 и 1970, а през 1971 тимът прави нещо велико, ставайки шампион и спира хегемонията на софийските отбори. Марица става първият извънстоличен отбор, който е шампион на България. Следват титли през 1973 и 1974, второ място през 1972, бронз през 1978 и сребро през 1978. Тогава маричанки са в страхотен състав включваш невероятната Пенка Стоянова, както и Оля Дукова, Гюрга Атанасова, Елена Петрова, Стефка Ангелова, Марийка Ангелова, Елена Илиева, Юлия Генкова, Дафина Атанасова, Величка Тодорова. По-късно част от отбора става и Ангелина Михайлова. Страхотното представяне на маричанки печелят и повиквателни в националния отбор, Пенка Стоянова и Ангелина Михайлова имат сребърни медали от Олимпиадата в Москва през 1980г., а Стоянова има и бронз от Монреал 1976г.
Марица печели още една титла през 70-те години
Най-великият момент в историята на клуба обаче безспорно е двата поредни финали в европейските клубни турнири. Тимът остава единственият пловдивски отбор, който играе финал в евротурнирите. През 1979г. и 1980г. маричанки играят финал в турнира за Купата Ронкети - тогава втори по сила европейски клубен турнир. През 1979г. Марица е на финал срещу Левски в изцяло български финал, който се играе в Хасково през 1978г., мачът е драматичен и маричани губят само с една точка 69:70. Година по-късно финалът отново е в България в Ямбол, а Марица отново се класира за него. Този път съперник е хърватският Монтмонтаза Загреб, срещата отново е равностойна, но съжаление хърватките печелят със 76:82.
Вторият силен период на тима идва с друг от най-великите треньори в Пловдив - Тошко Ненов. Маричанки печелят Купата на страната през 1996г. същата година тимът е и вицешампион. Следва разделение на два отбора на Марица и Марица-Кършияка, с което за съжаление започва упадъка на отбора. Последният голям успех е през 2003г. - трето място за Купата.
Марица вдига последния си трофей - Купата на България през 1996г. в Перник
През 2006г. обаче Марица окончателно приключва съществуването си. Тимът е изгонен от зала "Строител" и без зала, а и в момент, в който тимът почти няма финанси отборът е закрит. За съжаление вече 15 години по-късно няма никакви индикации, че баскетболната Марица отново ще се завърне на баскетболната карта на България. Въпреки успехите и на женския Академик, който също е шампион и носител на Купата, тимът също е закрит и дълги години Пловдив няма женски баскетбол. Последните три години Академик беше възстановен, но тимът няма достатъчно финанси и просто съществува, записвайки две-три победи през сезона. Не се вижда обаче никакъв положителен знак, че отново женският баскетболен Пловдив ще се възроди.
Баскетболната Марица за съжаление остана забравена и в историята, но определено трудно, поне на този етап, пловдивски клуб би играл някога финал в европейските клубни турнири.
Историята на Марица съвпада и с упадъка на женския баскетбол в България. В момента в страната има точно два отбора на добро ниво Монтана и Берое, които се борят за титлата и купата, а останалите просто кретат, а разликата между двата отбора и останали е огромна. За съжаление женският ни национален отбор от дълги години не се е класирал на европейски, световни първенства или Олимпийски игри.
Още от категорията
Илиан Илиев: Ще има няколко промени, трябва да сме агресивни