Чичото и бивш личен треньор на Рафаел Надал – Тони, написа прочувствено писмо на сбогуване със своя племенник. Тони вече официално няма да бъде част от щаба на Рафа след като за повече от 25 години успя да го изгради като характер и тенисист, да го изведе до 16 титли от Големия шлем – второ място по този показател след Роджър Федерер, който има 20, и да го направи един от най-великите в историята на този спорт. Оттук нататък Тони Надал ще съсредоточи работата си в тенис академията на своя племенник в Манакор. Обръщението на Чичо Тони бе публикувано в испанския вестник Ел Паис и преведено от tenniskafe.com. Ето го и него:

Щастливият 27-годишен период започва в момента, в който брат ми Себастиан доведе 3-годишния си син на моя тенис корт. Сега аз съм човекът, който напуска неговия корт, но моят път не приключва тук. Ще продължа връзката си с тениса, защото мечтите и любовта ми към този спорт са непокътнати.

Откакто кариерата на моя племенни започна, се опитах да изградя у него силен и решителен характер, за да може да се бори с трудностите в тениса и живота, защото винаги съм чувствал, че двете може да са под общ знаменател.

Бях повече буен, отколкото спокоен. По-изискващ, отколкото ласкаещ. Създавах много повече чувство на неудовлетвореност, отколкото на одобрение. Винаги го карах да поема цялата отговорност. Както е казал Франсиско де Кеведо: „Всеки, който очаква всичко в живота да бъде по негово желание, ще се разочарова често“, никога не направих нещата по-лесни за Рафаел.

Имах късмета да живея в ера на страхотни играчи, но винаги съм се старал защитаването на интересите на моя играч да не ми пречи да оценявам останалите от балансирана гледна точка. Никога не съм разбирал защо съперничествата трябва да надхвърлят тенис корта, нито съм одобрявал съперник да се превръща във враг. Това ми е помагала да оценявам, уважавам и да се уча от останалите.

Живеем в общество, в което преобладава фанатизмът, особено в политиката, но и в други области, което ни кара да вярваме, че нашата гледна точка е единствената, като така отхвърляме, подценяваме и дори отричаме всеки, който мисли и чувства различно. Нека дам пример от света на спорта: подкрепата ми към Барселона не води до това да преувеличавам всичко, което отборът прави, нито да омаловажавам всичко, свързано с Реал Мадрид.

Мисля, че е време всички ние да овладеем страстите в областта на спорта и да пренесем това отношение във всеки аспект на живота. Дойде време да погледна назад и да изразя благодарността си към всичко, което тази професия ми даде. Благодарността ми е към много хора, които са повече или по-малко известни и които са били на моя страна в това пътешествие.

Искам да спомена членовете на екипа, който започна да се разраства с пристигането на Карлос Коста, а после дойдоха и всички останали, за които знам, че е излишно да ги споменавам поотделно. Благодаря им за тяхната отдаденост, ангажираност, добра работа и не на последно място за тяхното приятелство. Прекараното време с тях ме направи много по-добър човек и професионалист.

Искам да благодаря на всички чуждестранни журналисти, но най-вече на испанските, за това, че демонстрираха толкова много взискателност и уважение към моя племенник и мен. Те не се впуснаха в кампания срещу Рафаел, когато нещата станаха сложни. От медиите получихме кураж и разбиране, а не желание да ни изритат, когато бяхме паднали заради кризи в играта или контузии.

Благодаря и на всички фенове, които пътуват по целия свят на различни турнири и поръчват билети, които нарушават съня си, за да гледат мачове през нощта. Които подкрепят, аплодират и изживяват всяка победа и всяко поражение на Рафаел. Тяхната подкрепа му е помогнала да вдигне много купи и затова съм им много благодарен.

Накрая, и по много специален начин, искам да кажа огромно благодаря на човека, който е виновен за късмета ми: моят племенник Рафаел. Моите взаимоотношения с него винаги са били необичайно лесни предвид света, в който живеем. Това е благодарение на доброто му образование, уважителното му поведение и страстта, която успях да проуча и приложа в собствената ми професия. Благодарение на него имам опит, който надхвърля и най-смелите ми мечти като треньор. С него пътувах до невероятни места и се запознах с хора от всякакви прослойки на обществото. Чувствам се високо ценен, защото той ме направи много по-велик, отколкото заслужавам.

Антонио Фернандес-Молина казва в есето си Todo lo que era sólido, позоваващо се на герои, заемащи високи позиции точно преди кризата: „Ние мислехме, че те са горe, защото са много можещи и интелигентни, а истината е, че е точно обратното – защото те са там, ние си мислим, че са можещи и интелигентни.“

Оставям ви с тази мисъл, за да не бъда надценен, завръщайки се към моите ученици в Манакор. Благодаря от сърце и довиждане!