Ботев стигна финал за Купата на България и поне за момента накара феновете си да забравят за  неясното бъдеще и руините на Колежа. Месеци след оттеглянето на последните благодетели отборът е  оставен на автопилот и кара по инерция. Тя не е особено силна и на този фон постижението на  жълто-черните и техния треньор Николай Киров си е истински подвиг и заслужава адмирации. В двата  мача с Верея за Купата и в последните шампионатни срещи за пореден път се видя, че  непостоянството постоянен спътник в игрите на тима. Няма как да е иначе, при положение, че  обективните обстоятелства принуждават клуба не той да определя правилата в селекцията си, а да  се съобразява с тях.

Ботев не е слаб отбор и това е видно. Класира се на финал за Купата, диктува парада, макар и във  втората осмица. Дори има шанс да се класира за Лига Европа, друг е въпросът какво ще прави там.  Тежкото бреме, наследено от предишни катаклизми, продължава да тегне и  да пречи на клуба да изработи по-задълбочена и дългосрочна стратегия. Тя е задължителна за  отбор, който знае накъде отива и какво иска. Големият проблем, е че в Ботев не знаят. А не знаят, защото са обременени от тежести, макар и фактическите такива да отпаднаха с  преструктурирането на ръководния орган. Тежести, свързани с липсата на стадион /каквото и да си  говорим, за Колежа не се вижда светлина в тунела в най-близко бъдеще/, както и с ограничените възможности по отношение на селекцията. Тя вероятно ще продължи да бъде по-активна в посока  навън, отколкото навътре. За да се закърпи поредния бюджет, както стана с продажбата на Жоао  Паоло на Лудогорец.

Всичко това съвсем не значи, че Ботев е пред пълен апокалипсис. Но принудителните ограничителни  мерки, наложени от неизвестността, го обричат да не се надява на нещо повече от златната среда  на и без това затъналото в посредственост българско футболно първенство. Защото ще дойде  поредното време разделно след края на шампионата, когато Антонио Вутов вероятно ще си замине за  Удинезе, Тодор Неделев - за Майнц, а някой от останалите ще трябва да бъде продаден, за да се
обезпечи макар и крехко съществуване.

Разбира се не е изключен и обратният вариант - да дойдат хората с парите и да ги изсипят в  Коматево. Само тогава може да се усети истинският ефект от въпросното преструктуриране. Поне за  момента обаче подобна възможност е по-скоро в сферата на добрите пожелания, а прокрадващите се  слухове за нови благодетели не топлят особено изстрадалите жълто-черни фенове.