Боксьорът Александър Христов е една от най-големите легенди не само за пловдивския бокс, но и за българския. Той е сребърен медалист от Олимпийски игри през 1988г. в Сеул и това прави още в дебюта си на Олимпиада. Световен шампион е през 1993г. в Тампере, носител на Световната купа през 1994г. в Банкок и двукратен европейски шампион в Будапеща 1985 и Торино 1987г. Печелил е и Европейската купа през 1986г. в Ленинград (б.а. - сега Санкт Петербург). Побеждавал е едни от най-великите боксьори в своята категория до 54 кг. - кубинецът Джоел Касамайор във финал на Световното първенство през 1993г. и руснакът Юрий Александров на финала на Европейското първенство в Торино през 1987г. Завършва кариерата си със четири златни, два сребърни и един бронзов от големи първенства.

Има финна техника и чудесно движение на краката, безупречна защита и оформя неговия стил в бокса. Той е един от най-титулуваните състезатели не само в България, но и в света в категорията до 54 кг.

Мачът му от втория кръг на Олимпиадата в Сеул, Южна Корея. през 1988г. е един от най-куриозните в бокса на Олимпийски игри. Христов печели с 4:1 съдийски гласа срещу представителя на домакините Юнг Бун. Победата на Христов предизвиква огромен скандал и масово сбиване, след като побеждава представителя на домакините. Полицията дори опразва залата. Кореецът пък е записан в рекордите на Гинес като боксьора задържал се най-дълго време на ринга, защото не признава загубата си. Впоследствие пловдивчанинът стига до финала, където губи от американеца Кенеди Макини.

След Олимпиадата претърпява тежка контузия, която го вади две години извън строя, но се завръща и става световен шампион и печели Световната купа. Той е един от тримата българи заедно с Ивайло Маринов и Красимир Чолаков, които са носители на Световната купа и последният българин печелил отличието.

От 1990 г. до 1996 г. се боксира за клубовете в немските градове Хале, Еслинген и Ален. През 1992г. печели квота за Олимпиадата в Барселона, Испания, но не е включен в състава, защото в навечерието на Олимпиадата пада наказание на Серафим Тодоров. Година по-късно през 1993г. става световен шампион в Тампере, Финландия, а на финала побеждава кубинеца Жоел Касамайор, който е спечелил олимпийската титла в Барселона през 1992г. и Христов с право съжалява, че не му е дадена възможност да стане и олимпийски шампион. 

През 1996г. е бронзов медалист от Европейското първенство във Вейле, Дания. Същата година участва и на Олимпиадата в Атланта, САЩ, но губи от Карлос Барето от Венецуела с 3:9 съдийски гласа. След игрите той официално прекратява състезателната си кариера.

Завършва НСА „Васил Левски“ през 2000 г. и заминава за град Хам в Германия, където е треньор до 2001 г. Там той извежда боксовия клуб „Хам“ от Оберлига до Бундеслига.

Изиграл е 380 срещи на международния ринг, от които губи само 15. През 1998 г. Александър Христов основава собствена боксова школа "Сашо Христов". През 2017-а година откри чисто нова зала в Ж.К. "Тракия", в която тренират боксьорите от неговия клуб.

Четири пъти е класиран в десетте най-добри спортисти на България - 1987 - седмо място, 1988 - седмо място, 1989 - осмо място, 1994 - девето място. Получава званието почетен гражданин на Пловдив. 

Вижте какво разказа пред TrafficNews Сашо Христов за легендарната си кариера, българския бокс и бъдещето.

- Господин Христов, как започна вашия път в бокса?

- Детството ми премина в Троян и от 1-ри до 8-ми клас учих там. Съвсем малко играх футбол и след 8 клас се върнахме и се прибрахме в Пловдив. От там започнах първо в Автотранспорта. Йордан Ковачев беше моят първи треньор, тогава той дойде в училище и попита кой иска да се запише на бокс. Доста се записахме, но само аз останах в бокса. 

- Кога дойдоха първите успехи?

- Аз доста късно започна с бокса на 16 години. Най-големите успехи вече бяха когато бях в школата. Големи успехи записах на Европейското за железничари, а след това станах втори в Европа и носител на Европейската купа. През 1988 станах втори на Олимпиадата в Сеул, а 1993г. станах световен шампион и след това през 1995 взех Световна купа. На това състезание бяха почти всичките олимпийски медалисти от Олимпиадата. Трима души в историята на бокса в България сме носители на Световна купа - аз, Ивайло Маринов и Красимир Чолаков. Аз бях последният носител на Световна купа за България. Спечелил съм почти всички медали, които един боксьор може да извоюва - сребърен олимпийски медал, световен и европейски шампион и носител на Световната купа.

- Каква беше конкуренцията по това време?

- По наше време имаше огромна конкуренция и постоянно бяхме под напрежение. Сега нещата са ясни и се знае кой ще спечели медал, защото в категория са по-малко.

- През 1987г. сте Европейски шампион в Торино. 

- Направих силно първенство и във финала победих трикратния световен и европейски шампион Юрий Александров, който един от най-големите руски боксьори.

- Какво си спомняте от медала си на Олимпиада в Сеул?

- Само да участваш на Олимпиадата е нещо много голямо и не всеки може да участва в нея. Това трябва да се изживее и не може да се опише с думи. Мачът южнокорееца, който се писа в рекорда на Гинес. Той седя на ринга да му дадат победата 65 минути седя. След това аз продължих, но беше голямо шоу. Имаше много голямо напрежение и доста интересно беше имаше и бой. Аз просто застанах на ъгъла и започнах да гледам. Финалът беше много сериозен срещу американеца Кенеди Макини. Аз съм единственият, който изкара с него три рунда. 

- Получавате тежка контузия след Олимпиадата, но въпреки това се завръщате и печелети още отличия. 

- Получи се на Олимпиадата от пренатоварване и играех основно с лявата ръка. След което ме гипсираха и почти две години бях извън строя, но се завърнах. Първо започнах с победите на републиканското, защото стартирах всичко от начало. След 90-те години вече нямаше конкуренция и имаше само по един в категория. Операцията не беше лесна. След Олимпиадата започнах и един бизнес, но съм спортист и спортът постоянно ме влече. Изкарвах повече пари от спорта, но се завърнах в бокса, защото това е моето. Аз не съм спирал и цял живот тренирам. Това ми се отдава и това обичам. За съжаление от спорта не се печели. Навън може, но не и в България. Тогава в соц лагера самата държава много помагаше на спорта. Ние бяхме 6-ти по медали на Олимпиадата в Сеул, но за съжаление това никога няма да се върне.

- Разкажете ни защо не участвате на Олимпиадата в Барселона?

- Аз бях на Олимпиадата в Барселона, но ме прецакаха. Бях със Серафим Тодоров в една категория. Тогава на него му бяха дали забрана една година да не участва в състезания, защото не игра в Световната купа. Вечерта на Олимпиадата преди старта му позволиха да участвам. Тогава бях страхотна форма и можех да стана олимпийски шампион. Не съм от хората, които говорят много, но определено бях в страхотна форма тогава. Винаги съм бил по дела, а не по думи. На следващата година - 1993г. на Световната купа победих във финала тогавашния олимпийски шампион Джоел Касамайор, който спечели титлата в Барселона. Сериозна среща беше, а в третия рунд вече го биех отвсякъде и с доста точки го победих. 

- Печелите и Световната титла през 1993г. след завръщането си. 

- Това е много силен турнир и почти всички ги бих с много точки. На финала играх със споменатия кубинец Джоел Касамайор кубинец, който е световен и олимпийски шампион и успях да го победя и станах световен шампион. 

- Кога приключихте вашата състезателна кариера?

- След Олимпиадата в Атланта през 1996г. приключих моята състезателна кариера. Имах предложение за профи бокс, но се отказах категорично. Аз едновременно бях треньор в Локомотив и си гледах и бизнеса. Мечтата ми беше да си купя един парцел и да си направя една зала. Успях да изпълня тази мечта. Направих я напълно сам без никакви помощи от федерацията или Общината. Аз съм първият човек, който със собствени средства съм направил зала. 

- При вас тренират доста деца. Какво смятате за бъдещите боксьори?

- Имам страхотни деца и много талантливи, но всичко е до определено време. Много от тях не разчитат само на спорта и това им е за разтоварване. За съжаление много деца се отказват, защото не виждат бъдеще в бокса. 

- Какво смятате за българския бокс?

- Кубрат Пулев направи много и два пъти беше претендент за световната титла в тежка категория. Това е голямо постижение за една малка България. Профи бокса е доста напред във всяко едно отношение, а нашите момчета сами тренират. Въпреки това имат много добро представяне. Не всеки може да стане световен шампион и не е малко да станеш претендент. Не искам да говоря много за българския бокс, защото явно има по-добри специалисти от мен. Както искат така да постъпят. Никога не нападам колеги, защото това не ми е в характера. Аз бях треньор в националния отбор - 7 години, но сам се махнах, защото там не е за мен. Не всеки може да издържи. Не става въпрос за треньорската работа, а за съвсем други неща. В спорта не трябва да има наши и ваши и затова аз се махнах. Сегашният треньор на националния отбор по бокс Жоел Солер Арате е много добър треньор и предава неща, които могат да научат нашите спортисти. 

- Какви са вашите виждания за световния бокс в момента?

- Аматьорският бокс от доста години се промени доста от това, когато аз бях боксьор. Преди профито имаше само бокс, а аматьорския бокс беше техничен бокс. Сега нещата се промениха и станаха точно обратното. 

- Какъв съвет бихте дали на младите боксьори?

- При това положение, което сме в момента не знам дали ще оцелеят. Не го казвам само аз, а почти всички го казват. Боксът е много тежък спорт и не всеки може да се задържи в големия спорт. Дано да оцелеят момчетата и другото, което е с тези пари няма как да се издържа семейство. Аз бях три пъти европейски, два пъти световен, олимпийски медалист и получавах 500 лв., а някои хора получаваха 1000 лв. и пак имаше наши и ваши. 

Олимпийските медалисти на Пловдив: Александър ХристовХристов е един от най-добрите ни боксьори в категорията до 54 кг.