Българският щангист Иван Димов завърши неуспешно участието на си Олимпийските игри в Париж, след като направи три фаула в движението изхвърляне в категория до 61 килограма и изобщо не вдига в изтласкването.

След състезанието Димов и неговият щаб станаха обект на критики относно заявките (134 килограма в първите два опита и 135 в третия), които са били твърде високи за българина. Той обаче излезе с позиция в своя профил във Фейсбук, в която обяснява какво точно се е случило в Париж и разказа в детайли за своята подготовка и възстановяването на контузията в коляното, която получи преди няколко месеца.

Здравейте, искам да споделя какво се случи на състезанието, понеже чета много спекулации, които са далече от реалността. Първо ще започна с благодарност към моят екип (Иван Иванов, Никола Колев, Димитър Калъчев) и нашият лекар Иван Иванов че през тези 4 месеца подготовка всеки ден бяха до мен и правиха всичко по силите си за да успея, много болно ми стана като видях нападките срещу тях, без да виждат хората голямата картина, не сте били с нас за да знаете. Нека започнем от началото, преди 4 месеца, когато започнах подготовката си беше след прясна операция, в началото бях добре, но след два месеца, като започнах да влизам във форма, коляното ми започна да се надува и да ми ограничава движението до такава степен да не мога да направя пълен клек, но олимпиядата не чака никого, трябваше и исках да се подготвя за нея. Въпреки пречките на състезанието се чувствах супер. Свалях 3.5 килограма, благодарение на треньорите го направихме перфектно, чувствах се оптимално на състезанието и коляното ми беше супер! Тънката част, която знам че е оправдание, но това е факта, който ми попречи е, че самите лепенки на олимпийското лого на подиума бяха адски хлъзгави и не можах да изпълня движението си. Усетих се след като изпуснах вторият си опит, на третият нямах този проблем, но цялата техника ми се развали от предните опити. На загрявката изхвърлих 130 перфектно и бяха абсолютно по силите ми и 134 и 135. Тези тежести за мен бяха рутина и бях на 100% готов за тях, но факт е че не се справих. Бяхме тук за медал, не за класиране и успешни опити. Благодаря на всеки, който ме подкрепи, обичам Ви и продължавам напред!