Психоложката на Локомотив (Пловдив) Илияна Димитрова се съгласи да говори пред lokomotivpd.com относно спецификите на нейната работа. Тя сподели в интервю какви проблеми най-често се срещат при децата и юношите, как се отразява на един спортист социална изолация, както и какви видове техники прилага.

Вече около 8 месеца си част от семейството на Локомотив. Как оценяваш работата си до момента в клуба?

– Първо искам да кажа, че изключително много се радвам, че сериозен клуб като Локомотив е помислил за психологическата подготовка на спортистите като важна част от цялостната комплексна подготовка, която в много отбори бива пренебрегната и спортните психолози се търсят само при създала се негативна ситуация. Във футбола сме свидетели на все по-високи изисквания към психиката и личността както на състезатели, така и на треньори. Все по-често наблюдаваме как мачовете се решават на психологическо ниво. Моята работа се изразява в това да подготвя играчите и техните наставници да се справят с постоянно възникващите обективни и субективни трудности. Няма значение какво мисля аз за работата ми, а обратната връзка, която получавам от треньори, родители, както и от самите състезатели. Това говори достатъчно за работата ми. Чувството е неописуемо, когато някой от наставниците ми каже „Това дете преодоля проблема, започна да показва най-доброто, на което е способен.“ Мога да се похваля с все повече такива случаи.

Трудно ли се работи с млади хора, какви са най-често срещаните проблеми при тях?

– Когато работата е удоволствие, не би следвало да е трудно. Работя както с най-мъничките в клуба и техните родители, така и с юношите, треньорите, също така и с мъжкия отбор, при нужда. Проблемите най-общо бих ги разделила на обективни (публичност, медии, очаквания, фенове и т.н.) и субективни (свръхмотивация, липса на мотивация, страх от неуспех, предсъстезателна тревожност, неувереност, липса на самочувствие, „мислене за грешката“, когнитивни изкривявания и т.н.). Техниките, които използвам са най-разнообразни и са съобразени с индивидуалните нужди на конкретния състезател. Най-често използваните и доказали се техники са автогенната тренировка, прогресивната мускулна релаксация, визуализация, идеомоторната тренировка, когнитивните техники, които акцентират на връзката между мислене, емоция и поведение, дихателни упражнения и много други. Когато работя отборно преди състезание, психическата подготовка е насочена към постигане на екипност, сплотеност, колективна ефективност и оптимална готовност за състезание.

Как се е отразила принудителната изолация и какви последствия може да има тя за състезателите?

– По време на изолацията бях в активен контакт със спортисти, треньори и родители. Пандемията оказа влияние не просто върху спорта, а върху човечеството като цяло. Няма как ограниченията да не окажат влияние на психиката. Всичко е свързано с индивидуалния ресурс за справяне и с адаптацията.

Даваш ли някакви насоки на децата да работят вкъщи? И дали ги спазват?

Има много техники, които прилагат вкъщи. Нещата, които ги уча, помагат не само във футбола, но и в живота като цяло, в междуличностните отношения, в училище, в кризисни ситуации и т.н. Децата сами искат да идват, защото виждат прогреса. Сравняват себе си преди със себе си сега. Няма нищо по-мотивиращо от това да виждаш прогрес по пътя към твоята мечта.