Утре ще се състои представянето на книгата на най-голямата легенда на Локомотив Пловдив Христо Бонев озаглавена Осмото тепе, а нейн автор е спортният журналист Дончо Донев. Събитието ще бъде от 18:00ч. в пловския хотел DoubleTree by Hilton и е част от 100-годишния юбилей на Локомотив, който се организира от Фондация "100 години Локомотив Пловдив". Това е първото голямо събитие по случай юбилея, който включва още направата на филм, концерт, откриване на изложба, направата на фотоалбум и други. 

Авторът Дончо Донев разказа пред TrafficNews како дойде идеята за направата на книгата и как се е стигнало до издаването и.

Съзнателно идеята се оформи някъде около 2015–2016 година, макар подсъзнателно винаги да съм знаел, че може би ще я напиша, дали само аз или ще бъда съавтор с някого. Аз по професия съм журналист и никога не съм се възприемал като писател, дори изпитвам респект към „хората на словото“ още от Английската гимназия и Пловдивския университет. Реших се на тази стъпка, защото няколко души преди мен бяха опитвали да пишат биографията на Бонев, но той не ги е одобрявал. Когато ме попитаха дали аз ставам, той просто каза: „Ами ти си“. Така събрах кураж.

Първият читател беше Мария Велева, която е майка на моя приятел Явор и тя даде положителен отговор. След това я дадох на Елин Рахнев – един от големите български поети и драматурзи, като го помолих да бъде критичен, а не приятелски настроен. Тайно се надявах да ме откаже, за да се обърна към някой от големите ми колеги, които харесвам, но той също ме насърчи да продължа. През годините редактирах, дописвах книгата. Впоследствие, когато се реши да се създаде фондация за 100-годишнината на Локомотив Пловдив, момчетата и момичетата от фондацията предложиха да започнем юбилейната година именно с тази книга.

Много издателства знаех, че пиша и се свързаха с мен. В един момент нещата си дойдоха от само себе си. С Манол Пейков сме изключително близки приятели от 1977 г., когато живеехме в един блок на улица „Юндола“. Сменили сме три училища заедно и дори една казарма, ходихме заедно и по мачове. Има и интересни знаци на съдбата – неговата майка, голямата поетеса Божана Апостолова, е била съученичка на съпругата на Бонев - Ема. За редактор поканихме професор Младен Влашки, един от най-големите ни литературоведи. Книгата излезе в началото на януари и се приема изключително добре, а утре ще бъде официалното представяне. 

Това не е просто разказ за един велик футболист. Това е разказ за епохата и за Пловдив от средата и края на 60-те години, когато градът се превръща в модерен европейски център. По това време се зараждат университетите, появява се групата на пловдивските художници, театърът на Любен Гройс и симфоничният оркестър на Иван Спасов и Добрин Петков, режисьорът Крикор Азарян. Най-интересното е, че повечето от тези хора на изкуството бяха локомотивци. Говорил съм си с Георги Божилов - Слона и съм го питал защо е станал фен на Локомотив, а той казва, че една от основните причини е Христо Бонев. 

Да, разговарял съм с много хора. Например великият Павел Панов споделяше, че за него Бонев е най-големият и най-комплексният футболист. Говорил съм много и с Динко Дерменджиев - Чико. Той правеше много интересно сравнение: казваше, че Якимов имаше брилянтна техника, Тодор Диев беше мощен, а Гунди играеше феноменално с глава и имаше нюх към гола, но при Бонев имаше всичко. Той притежаваше вродена класа, която не се учи.