В момента Пловдив разполага с два нови стадиона на Ботев и Локомотив, за съжаление стадион Пловдив тъне в забрава и разрушение, а всеки знае за стадионите на Марица и Спартак. Но малко хора знаят, че първият по-голям стадион в Пловдив се намирал на Асеновградско шосе. 

Става въпрос за първия стадион Локомотив, който се е намирал на Асеновградско шосе. Самото съоръжение е било арена на сблъсъците преди комунизма. 

През 1948-та година, когато родния футболен елит вече обособен стадионът приема и 6 пловдивски дербита между Локомотив и Ботев. Тогава не е имало друг стадион, който да е бил подходящ за сблъсъците. През 1954г. е открит стадион "Пловдив" и тогава сблъсъците се преместват на него, а през 1961г. е открит и стадион "Христо Ботев".

Първите 6 дербита откогато се води статистика за мачовете между Ботев и Локомотив на фаза футболен елит се играят именно на стадиона на Асеновградско шосе. 

Първото дерби е на 1 април 1951г., а Локомотив е символичен домакин и побеждава с 3:0. Попаденията вкарват Петър Събев, Атанас Николов и Николай Милков. 

Последното дерби на стадиона се играе на 11 септември 1953г., когато Локомотив печели с 2:0 след голове на Тодор Атлиев и Иван Василев. 

Основаният през 1926 г. „Спортклуб“, чийто приемник е „Локомотив“ е имал свое игрище. Но след ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928 г., „Спортклуб“ остава без терен, тъй като там се заселили пловдивчани, чиито къщи са разрушени от бедствието. Клубът прави постъпки пред Общината и централните спортни институции да им бъде отпуснат парцел за спорни занимания, но това не става и клубът остава без собствено игрище.

На 20 декември 1930 в. „Борба“ съобщава, че е изработен план за общински спортен стадион, който ще се намира зад квартал „Лаута”. „Стадиумът ще обхваща едно грамадно пространство от 200 декара. За всички организации по физическо възпитание са предвидени в плана специални плацове… На стадиума ще бъдат направени басейни за воден спорт. Освен това ще има стрелбища, плацове за тенис, езда и за всякакъв друг спорт“.

На 9 август 1933 г. същото издание пише, че Общината ще направи постъпки клубовете в града да узаконят собствеността на игрищата си, като им се предоставят нотариални актове за терените, отпуснати на „Ботев”, „Левски” и „Марица”.

В периода 1941-1942 г. е изградена масивната трибуна за 7000 зрители на игрище „Левски". Съоръжението е финансирано от БДЖ с помощта на малки суми от СК „Левски” и Пловдивската община. На 11 юли 1943 г. на новопостроения стадион за първи път се провеждат състезания. Обектът остава единствен по рода си в града и окръга до 1954 г., когато е открит стадион „Пловдив“.

Капацитетът е за около 10 000 зрители. Имало е лекоатлетическа писта, волейболни и баскетболни игрища, тенис кортове и битова сграда. Размерът на футболния терен, който е бил с дренаж е 105х75 метра. Тук се организират и провеждат всички големи спортни празненства и състезания в града. През годините спортното съоръжение носи името: „Игрище „Левски“, ЖСК-Левски", „БДЖ-Левски”, „Локомотив-Спартак” и „Локомотив“. Заради бързото развитие на железопътния транспорт, в началото на 60-те години на ХХ век гара Пловдив-разпределителна се нуждае от разширение на коловозното развитие, за да поема увеличаващия се трафик. Това предопределя съдбата на стадион „Локомотив“. Решено е стадионът да се събори, а новото съоръжение да бъде издигнато в парк „Лаута“ на площ от 110 дка. Ето какво заяви през март 2011 г. бившият главен архитект на Пловдив и председател на футболната секция арх. Здравко Василков: „В периода 1962-1964 г. говорихме с председателя на „Локомотив“ Атанас Шейтанов по повод събарянето на стария стадион. Тогава предложих да се срещнем с министъра на земеделието и бивш председател на Окръжния народен съвет (ОНС) в Пловдив и поискаме едно парче земя в „Лаута“ за изграждането на новия стадион. Това щеше да е компенсация за терена на старото игрище на Асеновградско шосе. Мисля, че мястото го даде Общината, но всички средства за строежа дойдоха от Министерството на транспорта, респективно ЖП управление - Пловдив. След това Министерството прехвърли всичко на Община Пловдив.“

След като старият стадион бе съборен, на това място стана разширение на коловозното развитие на Пловдив-разпределителна. Пространството по бул. „Найчо Цанов” бе оградено с бетонни панели. При поставянето им ръководителят на обекта инж. Танчо Танчев разпорежда там, където е била входната врата на стадиона,,да се постави врата, за да се отбележи знаковото място.

В днешно време от стадиона не е останало почти нищо. В момента релси са на местата на игрищата и трибуните, а единствените неща от стадиони, които са останали са портата, част от билетната каса и разрушени помощения. 

През 1966г. започва строежа на стадион "Локомотив", който е на сегашното му място в парк "Лаута". Заради различни причини обаче стадионът е отворен чак през 1982г. В началото на 90-те години той е завършен напълно, а през 2010 е реконструиран напълно. Следват още няколко обновления през години преди да започне цялостното строителство и да се прави трибуна по трибуна, за да може отборът на Локомотив да домакинства на него. В края на тази година се очаква да бъде завършена и последната централна трибуна, с което стадионът ще разполага с четири нови трибуни. 

Пловдивските дербита от 1948 на стадион Локомотив на Асеновградско шосе: 

1 април 1951г. Локомотив - Ботев (б.а. - името на Ботев тогава е ДНВ - дом на народната войска) 3:0

30 юни 1951г. Ботев (б.а. - името на Ботев е отново ДНВ) - Локомотив 2:1 

25 май 1952г. Ботев (б.а. - името на Ботев е ДНА - Дом на народната армия) - Локомотив 0:1

3 август 1952г. Локомотив - Ботев (б.а. - името на Ботев тогава отново е ДНА) 2:1 

12 април 1953г. Ботев (б.а. - името на Ботев тогава отново е ДНА) - Локомотив 0:1

11 септември 1953г. Локомотив - Ботев  (б.а. - името на Ботев тогава отново е ДНА) 2:0

Общ баланс на стадиона: 4 победи за Локомотив, 2 победи за Ботев, голова разлика 9:3 за Локомотив 

За част от материала е използвана информация от sportsmuseumplovdiv.bg