Почетен плакет посмъртно на великия футболист на Спартак Пд Тодор Диев връчи областният управител на Пловдив Здравко Димитров. Ценното признание получи бившия старши треньор на отбора Михаил Георгиев, който ще го предаде на семейството на легендарния нападател. Това стана на специална среща в Областна управа с ветерани от славния отбор на синьо-белите през 60-те години, а поводът бе 85-годишнината от рождението на Диев, който изведе отбора до шампионската титла на страната през 1963 година. На срещата бе предложно да бъдат събрани средства за построяването на паметник на големия български футболист на стадиона в Кючук Париж, който носи неговото име.

Ветераните разказаха интересни истории от миналото, свързани с паметните години на Спартак и на самия Тодор Диев. Не бе подминат и фактът, че на времето бразилският Ботафого даваше 120 000 долара, за да го има в отбора си – сума, която е била колосална за времето си.

Тодор Диев е роден на 28 януари 1934 година в Пловдив и умира от инфаркт на 6 януари, 1995 година. Играе в Спартак (Пловдив) от 1950 до 1952 г. и от 1953 до 1966 г., един сезон изкарва в Спартак (София) през 1952 – 1953 г. Шампион през 1963, носител на купата на страната през 1958 и вицешампион през 1962 г. Голмайстор на шампионата – през 1955 г. с 13 гола, 1962 с 23 гола и през 1963 с 26 гола. В „А“ група изиграва общо 308 мача и отбелязва 146 гола. В евротурнирите за Спартак (Пд) има 6 мача и 1 гол (4 мача с 1 гол в КЕШ и 2 мача за купата на УЕФА).

В националния отбор дебютира на 13 ноември 1955 г. срещу Чехословакия 3:0 в София, а последния му мач е на 27 октомври 1965 г. срещу Белгия 0:5 в Брюксел. Има изиграни 55 мача и отбелязани 16 гола. Участва на СП-1962 в Чили (играе срещу Аржентина) и ОП-1956 (бронзов медалист). „Заслужил майстор на спорта“ от 1961 г., когато е награден със златен „Орден на труда“. Автор на гол срещу Бразилия на стадион „Морумби“ през 1958 г., когато му предлагат трансфер в страната на кафето. Мощен и бърз, той помита всичко по пътя си по дясното крило, отличен реализатор. Включен в идеалния отбор на България на 30-летието 1944 – 1974 г.