Великият Христо Стоичков става на 54 години днес. Възхваляван за всичко, което постигна като футболист, и нерядко отричан заради острия си език, единственият българин, носител на Златната топка, си остава най-големият футболен посланик на България по света и най-разпознаваемата ни футболна марка. Сякаш беше вчера, когато ни радваше с мощните си спринтове, убийствените финтове и безпощадните голове с екипа на Барселона и националния отбор. Най-вече с името на Ицо свързваме едно най-великите постижения в спортната ни история – 4-тото място на Световното в САЩ през 1994 година, на което той стана и голмайстор. В края на същата тази 1994-та заслужено грабна най-ценният и престижен индивидуален приз във футбола, който го нареди до най-големите имена в играта. Има само двама Христовци. Единият играе в Барселона, другият е горе на небето, каза тогава Ицо.

Великият пловдивчанин е най-успелият български футболист, избран в идеалния отбор на България за всички времена, носител на най-престижните футболни награди (Златна топка, Златна обувка), носител на Суперкупата на Европа, Купата на европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол 1994 г. в САЩ. Христо е трикратен шампион на България и петкратен шампион на Испания. Пет път е избиран за Футболист № 1 на България.

За Христо е казано и изписано абсолютно всичко. Но може би най-точно би го охаректеризирал човекът, който е бил най-близо до него по време на цялата му футболна кариера, а и след това. Най-добрият ни рефер Атанас Узунов е кум на Стоичков и е неотлъчно до него още от времето, в което Ицо изгряваше на футболния небосклон на България и Европа.

Защо Стоичков успя да пробие до най-големите висоти във футбола?

Христо никога не забрави откъде е тръгнал, спомня си Узунов. Още от дете имаше изграден характер, който винаги е отстоявал. От малък се посвети изцяло на футбола. Да, беше за сметка на учението, но именно това му помогна да стигне толкова далеч. Другото важно нещо бе, че така и не се възгордя след нито едно от постиженията си - трансферът в Барселона, Златната топка, титлите и купите с Барса, успехите с националния отбор. Винаги успяваше да остане здраво стъпил на земята и да преследва целите си, допълва бившият международен рефер.

Доколко животът след футбола успя да промени Камата?

Естествено е с времето човек да улегне. Това се случи и с Христо. Сега мина на страната на хората, към които е изпитвал най-голяма неприязън по време на активната си кариера - журналистите. Вече е много по-толерантен и благосклонен, не само към приятелите и близките си. Винаги е готов да помогне, казва още Атанас Узунов.

И още три мнения за него, които нямат нужда от коментар:

Хората казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му - това в пълна степен се отнася за Христо. Той се готвеше за мачовете, така, како другите хора се готвят за сватба.

Наско Сираков

Историята на футбола познава различни типове играчи и всички те са оставяли ярка следа. Но никога не сме виждали такова съчетание на талант и характер, както при Стоичков.

Чики Бегиристайн

Винаги съм твърдял, че той е закърмен с дяволско мляко. Самият Христо притежаваше вътрешната сила да направи една стъпка повече от останалите. Даваше повече от 100 процента. 100 процента е максимумът. Но по някакъв начин той даваше повече.

Йохан Кройф

Днес Христо ще отпразнува рождения си ден в компанията на семейството си в Маями, където живее и работи за мексиканската телевизия Юнивижън. Ние му пожелаваме здраве, професионални успехи и да има възможността да коментира мачовете на България на европейското през тази година.

Да си жив и здрав, Ицо!

Нека още веднъж си припомним магията на Христо Стоичков на терена: