От кои фенове сте? От шумните или от тихите? Пеете ли песни по време на мачовете или се ограничавате само да ръкопляскате, когато и другите го правят? Дали има неписано споразумение между един футболен клуб и неговите фенове как да го подкрепят - шумно или тихо? Когато гледат мача дали трябва да викат и скандират от трибуните? Всъщност изисква ли се от запалянковците някакво специално поведение по стадионите?

Често наричат публиката 12-я играч на даден отбор. Затова тя има задължението да създаде необходимата атмосфера по време на мач. По трибуните около нас често виждаме хора, които през цялото време не издават нито звук.  Ако падне гол – най-много да изръкопляскат два-три пъти. Други пък не спират да крещят по час и половина. Кое е правилното и кое – грешното?

Задавам всички тези въпроси заради коментара на мениджъра на Манчестър Юн Жозе Моуриньо, тъй като в думите му за атмосферата на Олд Трафорд се прокрадваше критика към феновете. Олд Трафорд е тих стадион. Не е като на Портсмут. Спомням си го, когато дойдох в Премиър Лийг. Малък стадион, но с невероятна атмосфера. Тук атмосферата е малко тиха. Не е много ентусиазиращо, но футболистите обичат да играят у дома, каза португалецът.

Думите му би трябвало да означават, че тишината на стадиона не е за предпочитане. Шумните фенове са добрите, тихите са по-скоро туристи. Забелязва се много носталгия по атмосферата на стадионите в минали години /за когато и да си помислите – става въпрос за Златната ера/. В много случаи тази атмосфера граничеше с хулиганство и бе създавана от хулигани, които всяваха напрежение по трибуните. Сега хората са по-спокойни и отпуснати.

Възможно ли е да се измери приноса на добрата подкрепа за представянето на отбора? Кристъл Палас, например, има най-шумните фенове, но това не му помогна особено в началото на сезона. Децибелите на трибуните бяха едни и същи при загуби и победи. От което следва, че резултатите зависят единствено от качествата на играчите и треньора. С други думи – няма значение дали е шумно или тихо и не бива да виним феновете, които гледат мач без да крещят и пеят.

На Олд Трафорд често има атмосферен вакуум, но това не пречи на отбора да продължава да печели трофеи. Дали по-шумната подкрепа би му помогнала за още такива? През 70-те и 80-те години феновете бяха далеч по-буйни, но отборът имаше по-малко успехи. Дали Арсенал би печелил повече купи, ако запалянковците крещяха по-силно. Със сигурност не. Там проблемът не е в подкрепата. Нюкасъл се радва на огромен съпорт от темпераментните джордита, но тимът не върви, тъй като играчите не са достатъчно качествени. Всъщност понякога се чудя дали горещата подкрепа понякога не плаши футболистите. Често се е случвало шумната публика да се обръща срещу любимците си.

Тихите фенове не бива да бъдат обвинявани от треньори и футболисти. Децибелите не са мерило за клубна любов и преданост. Като цяло не е изненада, че сега по стадионите е далеч по-тихо, отколкото беше преди. Живеем в свят, който ни превърна в пасивни консуматори на забавлението. Седим неподвижно с увиснали челюсти пред телевизорите и превключваме каналите. Специално изследване установи, че деца, които прекарват повече от 4 часа дневно пред екраните, понижават успеха си в училище. Пасивният и заседнал начин на живот пък увеличава риска от деменция.

На целия този фон не е чудно, че влизаме по стадионите с очакването да бъдем забавлявани, вместо сами да провокираме забавлението. А може би една от причините за тишината се крие и в цените на билетите. Преди години бяха по 5 паунда, сега са по 20, 30, 40, 50. И давайки толкова пари, подсъзнателно сядаме на трибуните с убеждението, че не трябва да полагаме никакви усилия в общия процес на шоуто. Усилията би трябвало да бъдат за онези, които получават парите, а не за нас – които ги даваме. Отделно от всичко казано дотук – вероятно не желаем да се отъждествяваме с представата за хулиганизма, който преди властваше по стадионите.

Ако един треньор или футболист не е доволен от атмосферата по трибуните – тяхно задължение, а не на феновете, е да направят нещо по въпроса. Когато публиката изпитва вълнение и задоволство от видяното – тя става и по-шумна и мачът Ливърпул – Тотнъм го доказа. Тихите фенове са тихи, защото им е скучно. Така че, ако запалянковците на Олд Трафорд не са особено „ентусиазирани“,  Моуриньо трябва да потърси вината в себе си и играчите, а не във феновете. Те са позлатили достатъчно футболисти и треньори, така че оставете ги на мира и се залавяйте за работа!

Джон Никълсън, Футбол 365