Тази зима Момчил Цветанов подсили тима на Крумовград, с който има амбициите да играе бараж за европейските клубни турнири. Бившият футболист на Локомотив (Пловдив) даде обширно интервю за Спортал от лагера на тима в Турция, в което коментира доста интересни теми, сред които престоя си в Литекс и спечелените Купи с ЦСКА и Славия. Цветанов сподели какви са отношенията му с Гриша Ганчев и призна, че е бил близо до завръщане в Локомотив през лятото.

Всичко е наред и съм изключително щастлив, че се присъединих към отбора на Крумовград. Посрещнаха ме много топло. Тук е моментът да благодаря на г-н Генчев. Разбрахме се изключително бързо. С него съм бил съотборник два пъти в Литекс. Останах с изключително добри впечатления от начина, по който се работи тук. Всеки работи стегнато и стриктно. Хубаво впечатление ми направи ядрото от българи. С повече от тях съм играл и се познаваме. Вече съм готов и съм се адаптирал.

Бях поел ангажимент към Ботев Враца за четири месеца, за да могат да се спасят. Казах им, че няма да треперят до последния край и така беше. След това не успях да се разбера с Локомотив Пловдив и реших да остана още малко време във Враца. Видях накъде отиват нещата. Някои неща ми харесаха, други не. Седнах и изложих моята теза пред ръководството и мисля, че се разделяме като приятели.

Да, бях близо до завръщане в Локомотив. Там не знам какво се случи, но ще го разкрия. Държахме постоянна връзка с Александър Томаш и до последно нещата бяха така, че ако не подпише един футболист, ще вземат мен. Дойде футболистът и предпочетоха него. Хубавото е, че е българин. Пожелавам му успех в Локомотив. Така аз не успях да се завърна в моя дом. Визирам Ангел Лясков.

Нека започне шампионатът и да минат няколко кръга, след което ще видим дали ще можем да атакуваме това заветно седмо място, в което всеки се цели. Надявам се да започнем по добър начин втория полусезон. Не мислим, че ще се борим за оставане, защото имаме много добър отбор и ядрото е от българи. Подготвени сме за абсолютно всичко.

Ако се стигне да играя на „Колежа“, ще има по-специален заряд за мен, но аз съм професионалист и ще подходя с нужното уважение. Надявам се отново да отбележа гол срещу Ботев.

Ловеч е близо до моя роден град Плевен. Треньор на Литекс беше Люпко Петрович и идваше в Плевен да наблюдава няколко мача. Каза, че иска да ме купи и така се стигна до моето преминаване в Литекс. Когато отидох там на 15 години, бях по-плах. Приеха ме много приветливо. Всички бяха супер големи пичове с мен – Крум Бибишков, Петър Златинов, Йеленкович, Берберович… Имаше уникални футболисти и изведнъж аз се озовавам в една съблекалня сред вълците. Видях на какви обороти се работи и беше един добър урок за мен. Благодаря на г-н Гриша Ганчев, че ми даде път във футбола.

Имали сме много случки с Гриша Ганчев. Разбира се, че поддържаме връзка с него. Пиша му всеки път, когато има имен ден или рожден ден. Такъв човек не трябва да се забравя и трябва да му дадеш нужното уважение.

С ръка на сърцето мога да кажа, че в Локомотив Пловдив намерих точното място за мен. Това беше липсващата част от пъзела, за да се почувствам наистина важен и значим. Намерих правилния ритъм, правилната съблекалня, правилното ръководство, правилния треньор. Благодаря им, че ми дадоха този трамплин да стигна до националния отбор и да изляза в чужбина.

Престоят ми в ЦСКА беше отличен. Направихме това, за което бяхме селектирани. Изпълнихме целите си докрай. Кой футболист не иска да играе за ЦСКА в А група пред пълен стадион? Просто имахме разминавания с ръководството и реших да кажа, че искам да търся щастието си на друго място.

Две са най-ценните ми купи. С ЦСКА изпитах неописуема еуфория. След това с Локомотив (Пловдив) беше черешката на тортата. Стигнахме до финала с Ботев, а те бяха в по-добра позиция. Никой не вярваше в нас, освен треньорът ни и ние самите. Тази Купа стои на много важно място в моя живот и витрината ми с трофеи. Купата срещу градския съперник е много по-сладка, защото видях какво е да празнуваш и половината град да бъде щастлив и да се радва. Колкото до последната дузпа срещу ЦСКА във втория финал с Локомотив, аз изявих желанието да бия петата дузпа. Надявах се да бъде решава. Бях изключително спокоен. Даже жена ми, след като свърши мачът, ми каза, че не е гледала дузпата, защото е знаела какво ще стане, ако изпусна. Тя беше най-щастливият човек на стадиона.

Когато играех в Полша, жена ми вече беше забременяла и нямаше как да дойде с мен. Много ми тежеше, че не мога да я виждам, не мога да ѝ помагам. Това много ме тормозеше вътрешно и главата ми не беше чиста. Изкарах няколко месеца там и реших да се върна, защото за мен семейството е най-важно.

Много са треньорите, с които съм работил. Като започнеш с величия като Любослав Пенев, Христо Стоичков, Красимир Балъков, минем през Бруно Акрапович, млади специалисти като Тунчев… Двама са треньорите, които са ми направили най-силно впечатление и това са Любо Пенев и Бруно Акрапович. Говоря откъм дисциплина, работа и това, че са директни към всеки един футболист.

Ако погледнем към българите, мога да кажа, че държа едно много високо ниво на моята позиция. Доста отбори опитват да практикуват схемата 3-5-2 или 3-4-3. Смея да твърдя, че съм един от най-добрите халф-бекове, колкото и нескромно да звучи.

В началото моето семейство беше с мен в Южна Корея, а след това се прибраха. Беше едно прекрасно пътешествие, защото е страна от третия свят и малко се знае за нея. Футболът не е толкова разпространен там, но това, което мога да кажа, е, че футболът е светлинни години пред българския. Манталитетът, развитие на футболисти, възстановяване, отношение, маркетинг… Тук сме на много заден план. Футболът там е много динамичен и директен. Видяхте какво направиха на Световното първенство.

Следя националния отбор. Разбира се, че тая някакви малки надежди, че мога да играя за националния отбор. Все пак вече съм на 33 години и виждам каква е политиката в отбора – да се налагат млади футболисти. Това не значи, че съм за отхвърляне. Ако получа повиквателна, със сигурност ще приема и ще се отзова. Илиан Илиев направи много за двата мача, в които води отбора. Селектира правилните футболисти и направи изключителни резултати. Пожелавам му успех.

Искам да ти кажа, че когато пристигнах в Ботев, първо бях разговарял с Любослав Пенев, след това с изпълнителния директор Тервел Златев. Вили Вуцов ме посрещна много топло и ми каза, че очаква от мен да играя като раздвижен централен нападател. Малко се бях стъписал, защото за първи път щях да играя на тази позиция. Мисля, че му свърших работа. Той е изключително забавен треньор. Обича да се шегува с футболистите, да се закача, да има някакви облози след тренировка, както във видеото. Той е изключително добър треньор. Купих бонбони за целия отбор, след като загубих облога си с Вили.

Моето желание е да завърша кариерата си в Локомотив. В момента се чувствам прекрасно на тези години, поддържам тялото си и съм в отлична форма. Скоро не мисля за отказване, защото усещам тялото си. Мога да дам още на футбола.

Гриша Ганчев беше много строг към всички. Изискваше много от нас и беше недоволен, дори когато сме победили. Той знаеше, че можем много повече. Имаше доста случки, в които когато не сме играли хубаво или сме паднали, той ни чакаше с торти. Вкарваше ни в съблекалнята, за да ни почерпи. Когато за първи път ми се случи, аз очаквах да бъде нещо страшно, обаче гледам, че има торти. Казваше ни: „Айде сега вземете по едно парче торта за това представяне. Да хапнете хубаво, да се подсладите“. С г-н Крушарски и г-н Ганчев съм имал най-топла връзка, която поддържам.

Финалът за Купата с Левски беше най-тежкият финал за мен. Левски беше изключително окомплектован отбор. Знаехме, че ще имаме много малко шансове, както и стана. Не знам дали имахме и два удара към тяхната врата, те ни бяха обградили. Голът се печеше, но вездесъщият Георги Петков сам ни донесе Купата.