Най-важният извод след побоищата на Лаута между агитките на Локо и ЦСКА е, че има два вида футболни фенове. Едните са провокатори, другите са жертви на провокация. Следователно тези от втората група са невинни, дори да чупят огради, да нахлуват на терена, да хвърлят камъни и всякакви предмети и да налитат на бой. Виновен е онзи, който е провокирал мелето – всички останали са чисти като пролетна сълза. Като двама малчугани, които като се сбият, след това се оправдават пред учителката, че другият започнал пръв. Та значи ултрасите на ЦСКА изреваха, че са станали жертви на подла провокация и едва ли не заслужават медал за храброст. Би било смешно ако не беше страшно.

Открай време футболните фенове по родните терени имат специален статут на герои от някаква измислена война. Създадена от самите тях, в която по неволя всички ние участваме и съпреживяваме. Откакто се възцари демокрацията – ползват се и с прекалено демократично отношение от страна на полицията и съдебните органи. Помните ли какви вандали бяха английските запалянковци преди години? Сега са кротки като агънца. Да сте чули за изстъпления по английските терени или в Европа напоследък? Най-големите ексцесии на Острова се изчерпват с „деянието“ на ултрасите на Уест Хям, които звъняха на пожар на спешния телефон, за да се оплакват от лошата форма на любимците си.

Как бе озаптена една цяла армия от хулигани, която е много по-силна и по-голяма от нашата? Отговорът е прост – с твърда ръка и адекватни наказания. Каквито в България явно липсват. И затова страхът постепенно взе превес пред чисто футболните вълнения в така наречените рискови мачове. А колкото до тях – меко казано е несериозно и безотговорно отговорните фактори да не задължат клубовете те да бъдат охранявани от полиция, а не от частни фирми.

Но явно проблемът не е само у нас. На фона на всички събития от неделния следобед на Лаута не става ясно как елемент като руснака Максим Тук кръстосва свободно от държава в държава и дори ходи по мачове. Вероятно има журналистически имунитет.