Ивелин Попов даде пресконференция, на която разкри повече подробности около решението си да сложи край на футболната си кариера. На 38-годишна възраст, след над две десетилетия по терените на България и Европа, бившият капитан на националния отбор реши да окачи бутонките.

Събеседването с Попов продължи около час и в него той отговори на редица въпроси свързани с карерата му. Също така той каза какво мисли за родния клубен футбол и националния ни отбор, давайки препоръки как да бъде повишено нивото.

"Починах си и продължавам да си почивам. Не си мислете, че по цял ден лежа вкъщи на дивана. Бях осатвил бизнеса на други хора, но сега съм на терен.

Най-много ме влече позицията спортен директор и затова съм се фокусирал в това нещо. Поддържам контакти с приятели в чужбина и до двайсетина дни ще започна да обикалям клубове. Ясно е, че мога да отида, когато си поискам, в Русия и Турция, но първо ще съм в Испания при Атлетик (Билбао). След това малко в Италия за ноу-хау и да го предадем като опит в България или чужбина.

Децата трябва да се учат в големите клубове с традиции. В частните и малките академии много често големите клубове идват и го взимат. За да изградиш добър футболист се изисква много нерви, енергия и постоянство. Когато си малка академия, ти му даваш поле на развитие до 16 години, а след това не можеш да му предложиш нищо. По-скоро няма да направя школа. Не съм привърженик да се гледа на децата като касичка. Футболът е спорт, който дава възможност и на деца, които нямат толкова големи финансови възможности. Трябва им само подобие на топка", започна Ивелин Попов, който каза какво е оставило най-силен отпечатък в кариерата му.

"Запаметен ми е в главата първият ми гол в професионалния футбол. Той беше за Литекс срещу Локо Сф. Първият ми трофей, първият ми гол в националния отбор. Първата ми награда за футболист на годината, защото съм я чакал повече време. Футболистите са с его. Винаги мислиш, че заслужаваш повече, когато не те изберат. Мислил съм си защо еди кой си, а не аз, но с времето виждаш, че не е така. Важно е да не живееш в заблуди.

През годините винаги на първо място е бил футбола, а личните ми проблеми и ангажиименти съм ги оставял на заден план. Пропускал съм раждане на дете заради тренировки и мачове. За мен е много по-важно да съм близо до семейството, отколкото да ми предават информацията по телефон. Дойде ми в повече тази комуникация и реших да се прибера в София. Става въпрос за здравословен проблем на бащата на съпругата ми и прецених, че е по-добре да съм си тук", добави Попов за отказа си от професионалния футбол по средата на сезона, а не след неговия край.

Има ли спортна причина да прекрати преждевременно договора с Арда?

"Няма спортна причина за решението ми. Да се върна малко назад към Ботев - когато видя, че нещата не са така, както трябва, ставам и си тръгвам. Предпочитам да изляза с високо вдигната глава. Унижението е нещо, което не мога да си го простя и да го предам на децата ми. В Арда имам 13 мача и всеки от тях съм бил на терена. Отбелязах на ЦСКА 1948 и Лудогорец. С напредване на възрастта започват да ти тежат някои неща, изнервят те, не можеш да се владееш. А когато се случи, ставаш неприятен за работа. Не искам да ме запомнят така. Помните, че на мача с Левски изритах Костадинов без топка."

За офертата от Англия

"Със сигурност е имало през годините оферти. Не бях достатъчно настоятелен да отида в Англия, но това е заради характера ми. Исках да съм лоялен тогава към Газиантеп. Със сигурност ако бях отишъл в Англия и Астън Вила, дори да не ти се получат нещата, щеше да те тласне към друго измерение. За съжаление кариерата ми се разви в Русия, Турция и България."

За переканията му в част от клубовете, в които е бил

"Когато някой в България си изрази мнението, винаги се твърди, че е скандален. Не се плашете от човек, който прави скандал, а от тези, които стоят отстрани, усмихват се и сплетничат. От мен не се плашете. Не съм такъв, който да позволи да правят магарии зад гърба му."

За приятеля му Станислав Генчев и защо избра Арда пред Локо (София)

"Когато си тръгнах от Ботев, Генчев всеки ден ми казваше "ела при мен". Обади ми се Ивайло Петков и ми каза "ела да помогнеш". Бях готов да приключа още след Ботев. Празнота от отказването още не усещам, защото съм зает от ежедневните неща. Напасваме се с децата.

Чухме се с Генчев вчера и ми каза, че ако не се бях отказал, щях да стана рекордьор. Отказах се от националния отбор през 2019-а. Не е за мен да стоя отстрани и да си мълча. Такъв съм си. Не обмислям много-много последствия. Правя го, осъзнавам, че бъркам, но съм чист пред себе си и пред хората, които ме познават и уважават. 90 мача пак не е малко, в топ 5 съм.

За турнира на националния отбор в Индонезия, уважението към успелите ни състезатели и кои играчи му правят впечатление

"Странен е, но ако се върнем много назад във времето, познавам хора, които са играли със Северна Корея. За момчетата, които нямат мачове, е престижно за тях и техните семейства. За тези с повече мачове - не пътуват. За треньора също е престижно - иска да се покаже и да победи. Дано постигнем добри резулатти - да доминират и да победят, за да им дойде самочувствието. Стадионът е голям, впечатляващ. Дано дойдат едни победи. Треньорът ще си извади изводи. За нас е странно, че ще играем с такива отбори, но това им предоставя федерацията. Иначе трябва да се откажат и да провеждат двустранни игри.

Футболистите са с его и всеки мисли, че той задължително трябва да играе. Тук е работата на треньора, да намери правилния подход. През годините и аз съм имал доста случаи, в които съм бил обиден. Говорили са с мен, пускали са ме при негативен резултат и съм помагал да стане положителен. Много от футболните хора в България не си говорят. Станеш ли на 33 - той пречи на колектива, трови атмосферата, недисциплиниран е и се чудим как да го изгоним. Винаги така става в България. Получават се излишни конфронтации и конфликти. Царе сме на това.

Още когато подписах предварителния договор с Левски, хората от Сочи ми предложиха да подпиша с още една година. Но бях решил, защото, знаете, че у дома и стените помагат. След 34 се прибрах. Футболистът има пик от 22-23 до 32-33 години. След това е важна мотивацията и дисциплината. Да покорявам върхове в чужбина на 35 - трудно. Едва ли ще отида в Италия да покорявам рекорди и европейски върхове.

Противник съм да се сравняват поколенията. Имаме интересни футболисти. Балов ми харесва. Никола Илиев от Ботев, Кристиан Димитров от Левски. От ЦСКА има момчета, които правят впечатление, но в момента са по-малко. Има интересни футболисти, диаманти. Добрият футболист е дълголетие в чужбина и постоянно присъствие в националния отбор. Най-важно е дисциплината. В Славия дисциплината е на ниво, а дали синът ми ще стане футболист - божа работа.

Каквото и да е първенството в България, то дава закалка. Когато чужд клуб плати сума, той ще те търпи, за да си възвърне част от инвестицията. А когато отидеш малък, примерно в Примаверата, там не е на всяка цена. Според мен е по-добре да се изчака и тогава да направиш трансфер. Милан може да си позволи футболист за 100 милиона и едва ли ще обърне внимание на футболист, за когото е платил 150 хиляди. Занев отиде в Селта млад, направи няколко мача, а когато се върна, му беше трудно да се адаптира. После се оправи и отново излезе в чужбина. Моето мнение е младите да направят хубаво мнение в България, не перкалено, и след това в чужбина. Представяте ли си какво му е на Никола Илиев - тренира с Лаутаро Мартинес и Барела, Индзаги му е треньор, и идва в България. Треньорите трябва да търпят младите. И ние бяхме с нашите грешки и глупости, но са ни изтърпели. Клубовете трябва да имат търпение, точна и ясна концепция. А не след първата загуба да се сърдим и караме, да казваме, че този или онзи не стават.

От скамейката никой не е станал футболист. Едно време в Литекс нямаше толкова чужденци. Имаше млади момчета с качества и такива с опит. Венци Стефанов е от президентите, които в годините се доказаха, че знаят как да правят футбол и да продават футболисти. През последните няколко години гръбнакът на националния отбор е от Литекс и Славия. Той няма амбиции за шампион, но децата играят. До преди Нова година Славия беше най-добрият отбор в "А" група предимно с млади момчета и българи. Спортните директори на Славия са Венци и Георги Петков."

Как вижда битката за титлата?

"Лудогорец изостава доста и вината си е изцяло в тях. Загубиха доста точки, но мисля, че в плейофа ще се реши всичко. Левски е гост на Добруджа, дерби с ЦСКА и мач с Арда. Интересно ще е и няма да се знае до последно кой ще е шампион. Доста е странно, че Левски и ЦСКА четири мача не са вкарали гол на Лудогорец. В Левски има много чужденци и не би трябвало да са обременени. Не им се получава да отбележат гол. Може би е психически. ЦСКА също. Направиха добра селекция, но им трябва време да им се получат нещата."

Какво се случва с Литекс?

"Гриша Ганчев подари хубав стадион на общината и база с тренировъчни игрища, но хората от общината не могат да го поддържат. Хора като него са добре дошли в българския футбол. В чужбина знаеха кой е Литекс. Но така е решил - така е направил."

Справят ли се хората от БФС с работата си?

"Ако националния отбор побеждава, никой няма да гледа БФС как се справя. Когато няма резултати, всички се нахвърлят на ръководството. В България сме свикнали, когато не си доволен от съдийството, атаките винаги да са към президента. Съдийските назначения трябва да са точни и ясни. Линиите за ВАР - не знам в последно време как да ги коментирам. Когато нещата са направени така, че не смееш да се обадиш, нещата не се получават и се лъжем, че правим футбол.

Играят Арда със Септември в Драгалевци. Хубав терен и можеш да отидеш със семейството си, но никой не иска да отиде. Няма хора. Хора ходят на Левски и донякъде на Ботев (Пловдив). Само скандали и никой не иска да ходи. Бием Лудогорец с Арда, а на следващия мач с ЦСКА 1948 ни идват 150 човека. Хората се отвратиха, а футболът е за тях. Трябва да направим така, че да се забавляват. На Монтана и Берое от 22-ма човека четирима българи. Берое, който е емблема на българския футбол. Това е недопустмо за мен. Играят два български отбора, а вътре има 19 чужденци. Дори паспортите им са неясни.

Дали съм оптимист за развитието на футбола? Най-големият ни проблем е мисленето. Чул съм от футболни президенти, че не могат да чакат 16-годишен две години. Ако не се промени мисленето и не влязат нови лица, не съм оптимист. Ако се промени - съм оптимист. Поведението на собствениците с тези декларации е пълен абсурд. За всяко нещо се изказваме чрез "Фейсбук" и декларации. Докъде ще доведе това нещо?

Ще ви дам едни пример. Когато отидох в Ростов, не бях тренирал един месец. Подписваме с висока заплата. След месец треньорът Карпин ме вика, показва ми показателите и ми каза: "Тичаш по-малко от централните защитници. Никой не ти оспорва качествата, но ако не тичаш, няма да играеш". След месец бях капитан на отбора и тичах най-много. С Ростов преди Ковида бяхме в зона "Шампионска лига". Значи можеш да се промениш, когато искаш.

Когато започнах да играя през 2007-а в националния отбор, попивах от Стилиян Мартин, Иванков. Бербатов не беше много разговорлив. На летните лагери през паузата винаги съм откликвал. Има и такива, които решават, че не им се ходи, боли ги крака и не пътуват. Спомням си, че на турне за Япония с Петев тренирахме 8 човека."

Вижда ли нещо позитивно в българския футбол?

"Стадионът на ЦСКА ще стане - позитив. Стадионите на Ботев и Локо - позитив. Лудогорец през последните 15 години играят в групи - позитив", завирши Попов събеседването си с журналистите.