Мнозина считат, че на Мондиал 1970г. в Мексико мъжкият национален отбор по футбол е най-добрият за всички времена. В отбора са футболисти като Георги Аспарухов – Гунди, Динко Дерменджиев – Чико, Христо Бонев – Зума, Георги Попов – Тумби, Димитър Якимов, Петър Жеков и много други от най-големите легенди на българския футбол за всички времена.

Националите се готвят за първа победа на Световно първенство, а и групата не е лоша играем с отбори като Перу и Мароко.

Основният фаворит в групата е ФРГ, но другите отбори изглеждат възможни за побеждаване.

Напук на всичко хубаво – готов отбор за голям подвиг, едни от най-класните футболисти в България за всички времена и красив и атрактивен футбол от БСФС решават да направят нещо ужасяващо, което впоследствие ще коства много.

Мислейки за по-голямата надморска височина в Мексико от централата решават националите да отидат на безумното решение да качат националите на планинската спортна база на Белмекен. Ръководителите обаче въобще не пресмятат разликите в температурите. Отделно от всичко това е решено да се изиграят две контроли с един от съперниците на Мондиала – Перу, нещо което нито един отбор не прави, когато ще играе срещу него в една група.


Динко Дерменджиев - Чико

Въпреки, че треньорът Стефан Божков е твърдо против лагера националите са качени на Белмекен и един месец са на висока надморска височина, но и на студено време. Отивайки в Мексико те се сблъскват с високите температури. Това се отразява на играта и през първите полувремена, когато "лъвовете" са добре кондиционно, но през втората част заради безумния лагер нещата си казват думата и вместо две победи срещу Перу и Мароко националите не успяват да запишат победа. Но да се върнем на мача с Перу, който е първият за “трикольорите” на Мондиала в Мексико и именно там е голямото очакване за първи успех. Националите започват повече от перфектно, а в първият гол е най-пловдивският на Световно първенство и до ден днешен е в топ 10 на най-добрите попадения след заучени положения. В него участват двете най-големи легенди на Ботев и Локомотив – Динко Дерменджиев – Чико и Христо Бонев – Зума.

Най-пловдивският гол на Мондиал

Попадението е в 13-та минута, когато националите получават пряк свободен удар. Петър Жеков изпълнява, а в същия този момент Чико тръгва към наказателното поле на Перу, а Зума с едно докосване извежда чудесно Чико, който от точката на дузпата не оставя никакъв шанс на вратаря на Перу Рубинос - 1:0. Това попадение винаги попада в топ 10 на най-добрите голове след заучени положения и доста пъти дори и е в топ 3.

Това е първият и последен път, в който двама пловдивски футболисти изработват гол – асистенция и реализиране на попадение на Мондиал. Пловдивската връзка продължава и в 49-та минута, когато Христо Бонев изпълнява пряк свободен, а вратарят Рубинос се опитва да улови, но изпуска топката и тя влиза в мрежата му.

Така тази среща става историческа за пловдивския футбол, защото за първи и последен път се случват пловдивски играчи да изработят гол на Световно – гол и асистенция и за първи път двама пловдивски играчи се разписват в един мач. Това обаче, че не е всичко, защото тази среща е и първата, в която трима пловдивски футболисти започват като титуляри в мач на Световно първенството, защото освен Чико и Зума в мача играе като титуляр и Георги Попов – Тумби. Вторият път е през 1986г. отново на Мондиал в Мексико, когато срещу домакините губим на осминафиналите с 0:2, а на терена като титуляри са отново трима пловдивчани - Аян Садъков, Костадин Костадинов и Атанас Пашев.


Христо Бонев - Зума

Христо Бонев признава, че именно безумният лагер е причината за провала в Мексико.

“В Белмекен тренирахме на -20 градуса, а когато отидохме на световното заварихме +45. Това е разлика от 65 градуса”, заявява Зума.

Това не е всичко в Мексико се дава изключително малко вода на националите, които получават по максимум две бутилки вода на ден, които дори не са студени. Националите се принуждават да чупят лед от хладилника, за да охладят водата. За капак националите са принудени да тренират в най-големите жеги по обяд, когато градусите са над 40.

За съжаление заради тежкия лагер националите вече са изключително изтощени, а много от тях ще признаят, че не са можели да дишат и са загубили килограми заради лагера и разликата в температурите.

Веднага след втория гол на Бонев Гаярдо намалява, а в 55-та минута Ектор Едуардо изравнява.

Решителното попадение вкарва в 73-та минута Теофильо Кубияс и така Перу прави пълен обрат и печели двубоя с 3:2, а националите изпускат страхотна възможност заради скандалното решение.

Впоследствие България губи от Федерална република Германия с 2:5, а в последния си мач националите отново изпускат шанса си, след като правят 1:1 с Мароко.

Националите завършват на третото място в групата с една точка, Мароко е на последната позиция също с една точка. За следващата фаза се класират – ФРГ с 6 точки и Перу с 4 точки.


Георги Попов - Тумби с бялата фланелка срещу легендарния италианец Джачинто Факети

Равносметката е, че националите се връщат без победа заради безумния лагер, а реалността е, че ако не беше той България най-вероятно щеше да излезе и за първи път от груповата фаза на Световно първенство. Националите свалят и доста килограми като повечето се прибират в България смъкнали между 7-10 кг.

След Мондиала пък във в. "Работническо дело" се появява и унищожителната статия "Кой ще спре недъзите в българския футбол" и въпреки, че материалът не е подписан всички смятат, че автор е лично Тодор Живков. Равносметката е, че са сменени президентът на БФФ Недялко Донски и селекционера Стефан Божков, а националната фланелка повече никога не обличат легенди като Александър Шаламанов - Шами, Димитър Якимов - Митата, Борис Гаганелов - Макето, Георги Аспарухов - Гунди и Георги Попов - Тумби.

Така националите не успяват заради безумни решения да запишат победа с може би най-силния национален отбор в историята. България трябва да чака чак до 1994 година, когато побеждаваме Гърция и слагаме край на лошата серия, а в на Мондиала страната ни достига до невероятното 4-то място и елиминира действащия шампион Германия.