На 30 септември 1981 година Ботев (Пловдив) постига една от най-знаменитите победи в славната си история. В града под тепетата „канарчетата“ триумфират с 1:0 над испанския гранд Барселона с гол на Георги Славков.

Фактите от историята са добре познати на всеки един привърженик на „жълто-черните“, затова ние ви предлагаме малко по-различен поглед върху събитията отпреди 43 години чрез откъса от книгата „Когато „канарчетата“ стават орли!“ на добре познатия и уважаван Георги Убинов:

ЗНАМЕНИТАТА ПОБЕДА НАД БАРСЕЛОНА (1981 Г.)

Жребият определи за КНК в Европа пловдивските „канарчета“ да играят срещу испанския колос Барселона. Въпреки негативния резултат в каталунската столица (1-4) в първия мач, момчетата на Чико правят силен мач, създават редица голови положения. Близо половин час те са достойни съперници на Барселона, но отличният в това полувреме Шустер и носителят на „Златната топка“ за 1977 година — датчанинът Симонсен решават мача. В края на играта Георги Славков отбелязва почетния гол за нашия отбор.

На 30.IX.1981 г., треньорът Динко Дерменджиев противопостави на испанците следния състав: Пейчев, Юруков, Младенов, Блангев, Хорозов, Танев, Костадинов, Славков, Манолов (78 мин – Тр. Пачев), Зехтински (71 мин. – Аргиров), Бакалов.

Когато професионален футболист прекрати кариерата си, като ветеран,обикновено застава на трибуната. Той сега е зрител, но гледа неизбежно и като специалист.

Трудно се потапя в искрената емоция на класическия фен. На този мач (а по-късно и на мача срещу Байерн) мога да заявя с гордост аз бях 100% фен. Бях забравил, че съм играл футбол, бях един от най-шумните и ругаещи зрители. И как иначе, след гола на Георги Славков, проклетия белгийски съдия само заради името на нашия противник, отмени абсолютно редовен гол на Коце Костадинов! Абсолютно редовен год минути преди края на полувремето! Като бивш футболист знаех, че при 2-0 мачът „увисваше“ и при играта, която демонстрираха нашите момчета, пред 50 000 жадни за елиминация зрители, победата с нужния резултат щеше да е наша. Артола, Маноло Кини, Естеа, Шустер, „Златната обувка“ Симонсен са „на колене“; с огромен шанс не инкасираха така нужните ни два гола.

И днес като стане дума за тази паметна победа, в съзнанието ми изплува ядовитото чувство срещу съдията Шотерс и заради пропуснатия реален шанс да отстраним Барселона.

През 1982/83 година със завиден селекционерски нюх Дерменджиев включи в отбора – Антим Пехливанов, Атанас Пашев и Васил Симов. В това първенство нападението на Ботев стана номер едно в първенството на „А“ група. Отборът завоюва бронзовите медали от шампионата, а Антим Пехливанов е голмайстор Nº 1 на майсторската група.

Не е нужно да напрягам паметта и въображението си да търся подходящи думи за отличната работа на Динко Дерменджиев — Чико, която свърши със „златното поколение“ през първата половина на 80-те години. Неговите футболисти са го казали кратко, ясно и категорично.

Петър Зехтински: „Имахме щастието да попаднем на отлични и амбициозни треньори. Чико в своите първи пет години от кариерата нямаше равен на себе си. Той бе мой образец за треньор (б.а. — каква прилика с мнението на футболистите от шампионския отбор (1967) за техния треньор — Васил Спасов). Знаеше само работа, работа и пак работа. Той помогна на всички и ние до един трябва да сме му благодарни.“

Марин Бакалов: „Върхът на това поколение беше през сезона 1985/86 година, когато заслужавахме, но за съжаление не станахме шампиони. Всъщност всичко беше сбор от дадености. Своя дан за развитието ни първо даде Динко Дерменджиев, който беше на върха на своите възможности. След това Иван Глухчев, един дисциплиниран, сериозен и можещ човек, доразви всичко, поставено ката основи от Чико.“

Не е мястото в тази книга да говорим поотделно за блестящия талант на всички тия момчета, но съм сигурен, че ще се намерят летописци, които по-пространно да разкажат за всеки от тях.