Миналата седмица един от известните фенове на Ботев Теодор Бочев подаде оставка като член на Управителния съвет на Сдружение Ботев. Неговото място в УС беше заето от арх. Петър Петров. TrafficNews потърси Теодор Бочев, за неговото решение и какво го е накарало да подаде оставка като член на Управителния съвет. 

- Миналата неделя подаде оставка като член на УС на Сдружението и вече не си част от Управителния съвет какво е причината за това твое решение? 

- На практика подадох оставка още през януари 2022г. Преди обаче да кажа каква е основната причина е хубаво да кажа как станах част от Управителния съвет на Сдружението. Бях в УС на Сдружението в годините 2010-2012, когато се измъквахме от Христолов. Тогава бях студент, с мои приятели на доброволни начала правехме официалния сайт, телевизия и радио на клуба и се занимавах активно с всякакви фенски инициативи. Впоследствие дойде Цветан Василев, започна да строи стадиона, появиха се големите пари и нещата в клуба постепенно започваха да се нареждат. Аз пък завърших университета, жена ми роди първото ни дете и се успокоих, че ще мога да го хвана за ръка и да го заведа на мач на новия стадион. Подадох оставка и се захванах с моята си работа и семейство. По ирония на съдбата няколко месеца след това строежът спря. Години наред слушах отстрани как ни лъжат и как действията на феновете са всичко друго, но не и смислени. Опитах да давам акъл отстрани, но разбрах, че така не става. За завършване на стадиона вече никой не говореше. Умишлено бе спряна поливната система на чисто новия терен, изграден по времето на Цветан Василев, а най-големите песимисти говореха дори за събарянето на стадиона и изграждането на МОЛ. Въпреки, че изобщо не ми се занимаваше отново с “обществено-полезна дейност”, преди 4-5 години на Общото събрание Рашко Стоянов ме предложи и ме избраха отново. Влизането на Радо Кошински и Костадин Брашнаров в УС и избирането на Радо за председател ме мотивира допълнително, защото с тях освен, че сме добри приятели, имаме и еднакви идеали по темата Ботев.

Заедно с тях и усилията на всички ботевисти успяхме да постигнем цели немислими до преди няколко години:

- Осигурихме финансиране за стадиона - допълнителни над 25 000 000лв и строежът беше подновен

- Въпреки многостранните атаки успяхме да завършим успешно преговорите с г-н Антон Зингаревич

- Проведохме няколко кампании за изчистване на дълговете на клуба, събирайки 565 000лева и с още куп “гимнастики” на практика спасихме клуба от фалит

- Не допуснахме стадионът да стане частна собственост

За съжаление както винаги в България нормалните хора не издържат дълго в политиката и обществено полезната дейност. Един след друг от Управителния съвет излязоха Костадин Брашнаров и Радо Кошински. Признавам си, че още тогава едва издържах на тази неблагодарна работа, но останах заради обещанието, което бях дал на много мои приятели, че ще стоя в УС и ще направя каквото мога докато не изиграем първия мач на Колежа.

- Каква е основната причина за твоята оставка?

- След като бе избран новия УС бях държан встрани по всички теми свързани с Колежа. Въпреки многократните ми възражения - решенията и действията по единствената тема, която ме интересува - стадион “Христо Ботев” - ми бяха представяни пред свършен факт, а мнението ми не бе взимано предвид в дискусиите.

- Оптимист ли си за бъдещето на Ботев? 

- Оптимист съм. Сигурен съм, че ще успеем да се върнем на Колежа, тъй като парите са отпуснати и са в сметката на Общината. Единственият въпрос е до каква степен и кога ще се завърши Колежа.

- Искаш ли да кажеш нещо на хората от Сдружението? 

- Съжалявам, ако с действията си през последните години съм разочаровал някого, но който ме познава знае, че не е било умишлено. Само Бог и семейството ми са свидетели на времето и енергията отдадени на каузата “завършване на Стадион Христо Ботев” в последните години. Много се радвам, че на мое място идва изключително достоен и безкористен ботевист в лицето на Петър Петров. Прекрасно е, че той също влиза с цел реализирането на прекрасна кауза, а именно проектирания от него парк “110 години Ботев Пловдив”. Благодаря на всички, които през последните години бяха членове на Сдружението и ги призовавам никога да не прекъсват членството си, защото Сдружението - това е Ботев Пловдив.