Станислав Работов е все още тийнейджър – едва на 19 години, но вече има зад гърба си внушителните 52 официални мача за Ботев. Макар и толкова млад, той демонстрира изключителни футболни качества, които му пожелаваме да не спира да развива. Ето какво сподели Станислав Работов за бюлетин „Канарче“:

- Здравей, Станиславе! Есенната част на шампионата свърши. Как би оценил представянето на отбора и твоето собствено?

- Здравейте! На първо място бих искал да кажа, че оценката се дава от треньора. Според мен в играта на отбора има голям прогрес, което е видимо и в спечелените точки до момента. Ще се опитаме да продължим добрата форма и през втория полусезон.

- Едва на 19 години си, а вече имаш над 50 мача за Ботев. Как ти влияе това?

- Както гласи клишето: „Във футбола няма млади и стари“. Радвам се за предоставената ми възможност и се надявам да получавам все повече игрово време.

- Как започна да се занимаваш с футбол? Кой те насочи към този спорт?

- Започнах да тренирам футбол на седем години. За пръв път на тренировка ме заведе моята майка. Първите си тренировки проведох в моя роден град Раковски.

- Имаш ли някоя незабравима случка от академията на Ботев?

- Участието ми на турнира в Швеция, където достигнахме до полуфинал. Турнирът беше много престижен със силни отбори. Също така и множеството финали, които спечелихме.

- На терена действаш със завидни за възрастта ти хладнокръвие и увереност. Какви според теб са най-важните качества за един защитник? А кои са твоите идоли?

- Най-важното за моята позиция е да бъдеш спокоен, да вземаш бързи решения. Нямам идоли във футбола, опитвам се да бъда такъв, какъвто съм.

- Ти вече имаше повиквателна и за мъжкия национален отбор на България. Какво беше усещането и вярваш ли, че един ден отново ще попаднеш в състава?

- Няма нищо по-хубаво от това да си част от първия отбор на България. Изживяването беше наистина много хубаво. Видях много опитни играчи и се опитах да попивам от техните качества. Първо бих искал да съм здрав, а дали ще бъда част от състава зависи от националния селекционер.

- През този сезон имаш мачове както за първия отбор, така и за дублиращия. Има ли разлика в настройката за игра и в атмосферата в двата състава?

- Разликата е много голяма, като основното различие е в настройката за самия мач. В първия отбор се играе под много по-голямо напрежение и резултатите са много по-важни. Във втория отбор може би е по-важно да записваш минути и самото развитие на футболиста.

- Какво би си пожелал да ти се случи през 2022 г.?

- На първо място бих си пожелал да бъда здрав, както аз, така и моите близки. Бих искал да продължа развитието си и отборът да върви напред.

- А на кое място смяташ, че ще се класира Ботев в края на шампионата?

- Надявам се да завършим максимално най-напред в класирането. Минимумът за мен е влизане в топ 6.