Изпълнителния директор (CEO) на Ботев Герман Чистяков даде обширно интервю пред официалния сайт на клуба за стратегията за развитие на клуба, принципите на работа, неуспехите при старта на сезона и завръщането на собствен терен. 

Вие заемате поста на изпълнителен директор вече пет месеца. Какво успяхте да постигнете за това време?

- Аз бих формулирал въпроса иначе – не „вече“, а „едва“ пет месеца. Това е нищо в сравнение с тези, които живеят тук и работят здраво отдавна. Аз все още наблюдавам местната специфика, тепърва се уча да разбирам тукашните нрави, обичаи, традиции и начин на живот.

Рано е да се говори за успехи и би било странно да докладвам за постижения след пет месеца. На първо място беше необходимо да се установи какви хора работят в офиса ни, що за специалисти са подбрани и най-важното – да се разбере кой от опитните колеги е готов да приеме нови методи и правила на работа, нови задачи. 

Наистина не разбирам хората, които, макар да работят във футбола, гледат да избягат от работа точно в 17.00. Искрено вярвам, че футболът е уникална възможност за това работата да е удоволствие и вечер човек да си тръгва със съжаление, а сутрин  да бърза да се върне. Във всеки случай, аз самият работя така и ми се иска да мога да разчитам на също толкова отдадени на футбола и на Ботев хора. И именно такъв колектив формираме постепенно. 

Впрочем, бих искал персонално да изкажа благодарност на всички в офиса ни, които приеха новия екип от мениджъри, новото ръководство; на тези, които не се предадоха, а се съгласиха с новия обем задачи, и помагат на клуба да се развива, работейки неуморно. 

Това са и Асен Караславов, и Анна Теллиева, и Гергана Грозева, и Надя Ничева, и Таня Чалъкова, и Тодор Благов.

Почти завършихме формирането на управленческия екип на клуба и събрахме колектив, който няма равен на себе си в България – убеден съм в това! Остава само да докажем, че ние сме най-добрите – не на думи или на хартия, а с дела. Отделно бих искал да спомена и страхотните работници в базата ни, и тези, които се грижат за изхранването и на отбора, и на децата в академията ни, и всички, които са ангажирани с хигиената, с ремонта и с поддръжката на тревните площи. 

До този момент успяхме значително да подобрим много неща, свързани с инфраструктурата; да преустроим напълно медийната работа на клуба; да навлезем плътно в работния процес и комуникацията във връзка със строежа на новия терен; да изготвим икономическа стратегия и да изведем работата по домакинствата на друго равнище.

Стартирахме процес по търсене на нови партньори. Всеки ден лично аз пътувам с колегите на срещи с потенциални партньори на клуба. И знаете ли кое е удивителното? Всички, които някога са сътрудничали с Ботев, в един глас твърдят, че за пръв път клубът лично идва при тях. Няма значение дали става дума за търговец на плодове или за доставчик на вода – ние не отиваме просто така, а с индивидуално подготвени презентации и предлагаме голям избор от разнообразни съвместни проекти, а не просто размяна на едни пари за един банер. Нашите планове са изключително амбициозни и възнамеряваме да следваме стратегията си точно и последователно. 

Нашата основна задача е да превърнем Ботев в системно изградена и стабилно работеща структура; да построим клуб, който се самообесзпечава с едни добри доходи за спокойно и уверено бъдеще.

Кои бяха главните ви открития за времето на работа в Ботев? Кое предизвика приятна изненада, и кое – не чак толкова приятна? 

–  Изключително харесвам самия град Пловдив. Аз ходя много из града пеша. Поставих си за цел всеки уикенд да изминавам пеш разстоянието от центъра на Пловдив до Коматево, гледам, наблюдавам. Този град има собствена ДНК, има своя душа и именно това много ми допада. Такива неща задължително трябва да се вземат пред вид в работата ни. Нищо лошо не мога да кажа, само дето е топличко доста. По едно време малко ни пречеха и кучетата, които се чувстваха като у дома си на територията на базата ни, но решихме проблема. Направихме мрежите по оградите малко по-високи и в момента те са на своята територия, а ние – на нашата. Имаме идея да проведем акция, с която да се опитаме да им намерим дом или да ги настаним в приют, времето ще покаже.

Неприятно ни изненада качеството на футболния продукт в България. Сякаш инфраструктурата, маркетингът, икономиката и работата с медиите е заседнала някъде в 90-те. И засега няма много хора, желаещи реални промени и реформи. Но без създаването на силна лига, без необходимите икономически условия и с ограничени медийни права е много по-трудно да се увеличат доходите на отделните клубове.  

Как получихте поканата за работа от господин Зингаревич и какви задачи ви постави той? 

–  Наш общ познат го е посъветвал да разгледа моята кандидатура. С Антон дълго обсъждахме възможното ми прехвърляне тук – почти половин година. Проектът, с който се занимавах в Москва, се развиваше добре и не ми се искаше да изоставям започнатото. Освен това, знаейки от опит какво е да работиш в чужбина – далеч от дома и семейството, нямах желание за заминаване. 

Но Антон умее да убеждава, като нямам пред вид пари. Неговите амбиции, подходът му, желанието му да направи един солиден и атрактивен футболен клуб нямаше как да не ме запали. Освен това, аз обичам футбола. Да работя в тази област, във футболен клуб, това е моя мечта и за мен е чест и гордост да работя в Ботев. 

Звучи просто на думи, но е трудно за изпълнение. Точно това обаче е най-интересното –  както вече казах, да изградим самодостатъчен, стабилно функциониращ клуб при всички многобройни сложности на българския футболен пазар. 

Как бихте описали основните принципи на работата си в клуба с няколко думи?

– Ако се опитам да формулирам накратко нашите основни ценности, то това са Динамичност, Уважение, Отдаденост, Подкрепа и поставяне на клуба на първо място. 

Нашата цел като ръководен екип е да развиваме клуба във всички направления и непрекъснато да се движим напред. Първият ни отбор е само върха на системата, която градим в Пловдив. Отделяме огромно внимание на Академията на Ботев – на втория ни отбор, на работата с деца и собствените ни възпитаници. Още на този етап можем да кажем, че Академията на Ботев се превръща в притегателен център не само за момчетата от Пловдив, но и от други региони на страната. Нашата задача в тази посока е да приобщим максимално количество момчета към футбола. Такъв вид работа никога не дава бързи резултати. Това е инвестиция в не само в бъдещето на Ботев, но и на целия български футбол. Убеден съм, че само след няколко години нашите фенове ще могат да видят плодовете от тази работа в лицето на възпитаници, които ще израснат израстнат нивото на основен отбор, а по-нататък – и на национален. 

Ние се отнасяме с огромно уважение към историята на Ботев. Още на първите домакински срещи видяхме ветераните на Ботев, които и клуба, и феновете честваха заедно преди началото на мача. Ще продължим да отдаваме нужното уважение на легендите на българския футбол на всеки домакински мач от сезона. Заедно със Сдружението на феновете подготвяме голямо празнично събитие в края на годината, посветено на 110-тата годишнина на клуба. Основополагащо в работата на клубните медии е уважението към традициите и историята на клуба. За нас са изключително важни пожеланията на феновете ни и обратната връзка от тях. Стараем се да реагираме оперативно ако сме допуснали грешка и сме готови да се вслушаме в реакциите на последователите си. Това е дейност, която, освен всичко друго, би привлякла и нови запалянковци, които едва сега се запознават с вековната история на клуба. Дълго време търсихме човек, който да отговаря за съдържането на публикациите в медиите на клуба, тъй като знаехме, че ни е нужен специалист, който да разбира феновете и да бъде един от тях. Понастоящем в нашия медиен отдел има двама души, за които смело мога да заявя, че носят ДНК-то на клуба ни. Единият е Тодор Благов – той работи в клуба вече около 15 години. А другият – Евгени Добревски, новият ни сътрудник, който също е голям фен на Ботев и представител на футболната фамилия Добревски. 

Клубът е нещо повече от обикновен отбор. Това е огромна система, жив организъм. Нужно му е да се развива във всички направления, независимо от резултатите на терена. Именно затова активно работим за икономическата независимост на клуба, привличаме нови и силни специалисти, развиваме инфраструктурата и още от сега се подготвяме за завръщане на родния стадион. Стремежът ни е да превърнем Ботев в устойчив икономически механизъм, който да печели сам и да привлича независими източници на финансиране, като по този начин намалява зависимостта си от „финансови инжекции“ в бюджета си от страна на собственика. Дори към настоящия момент могат да се видят промените в маркетинговата политика на клуба. Нашите социални мрежи работят на нивото на големите европейски клубове и дават възможност на запалянковците да виждат живота на отбора в ежедневен режим. Планираме до края на годината да бъде готов и новият ни официален сайт, благодарение на който значително ще се подобри потребителският опит на феновете ни. 

За да могат да бъдат реализирани амбициозните задачи, които си поставя управата на клуба, ни е необходима отдадеността на всеки футболист, на всеки сътрудник на клуба. Това е най-важното, за да има израстване, без което е невъзможно постигането на високи резултати. Един играч или сътрудник на клуба, който не работи на 110% не може да бъде част от Ботев. Ние работим буквално всеки ден за привличане на персонал и подобряване на лоялността на всеки професионалист, влизащ в структурата на Ботев. 

Никои успехи на клуба не биха могли да заменят най-важното – победите на терена. В тази насока нашите задачи са неизменни – максимално високо място в таблицата и класиране за евротурнирите. Победите на терена са невъзможни без подкрепата от трибуните. За съжаление, в момента усещаме дефицит от подобна подкрепа. Ние, разбира се, очаквахме повече зрители на трибуните при старта на новия сезон след големия успех в миналото, когато отборът за първи път от 27 години насам завоюва бронзови медали. За нас е ценен всеки запалянко и ще направим всичко възможно, за да ви радваме с резултати и за да направим посещението ви на домакинските мачове на Ботев максимално комфортно. От своя страна, очакваме максимална подкрепа за отбора от страна на феновете. Вие сте нашият 12-ти играч на терена. Призовавам всички жълто-черни да подкрепят отбора в следващата домакинска среща и да продължават да го подкрепят и в следващите мачове. Единствено заедно можем да постигнем големи победи. Единствено заедно отново можем да видим Ботев на върха на турнирната таблица.

Разкажете ни за своя предишен опит. Къде сте работили досега, какво полезно могат да научат за вас българските любители на футбола?  

– Изминах дълъг път. Освен футбола, в който това е третият ми клуб, съм работил в спортна телевизия 5 години, в банковата сфера, реализирал съм собствени проекти, а също така съм заемал длъжност и в Руския футболен съюз. Работил съм в Дагестан, във ФК Анжи – Махачкала по времето, когато за Анжи се говореше в цял свят. Това беше уникален и много полезен опит – да работиш в толкова амбициозен проект, да живееш в нов район, да общуваш с велики играчи и треньори, с които поддържам отношения и досега. Това са хора като Гуус Хидинк, Самюел Етоיо, Роберто Карлос, Ласан Диара и Вилиан и много други.

По-късно успешно работих в Гърция, във ФК Паок. За съжаление, зная, че има трагична тема в историята на Ботев, свързана с феновете на Паок, но тази беда се е случила, когато вече отдавна не съм бил там и в момента мога само да съжалявам за случилото се. Работата ми в Гърция ми донесе много положителни впечатления и радостни моменти. 

Преди да дойда да работя в Ботев ръководех  Проектния офис на Руския футболен съюз. Създадох го лично и лично подбрах екипа. Задачата ни беше да реформираме втората по равнище лига в Русия и да осигурим търговски партньори за нея – нещо, с което екипът на офиса успешно се справи. 

Защо подготовката за новия сезон беше претупана? Може ли да се каже, че неудачната предсезонна подготовка е причината за лошото начало на сезона?

– Имаше отчасти обективни причини за това. Последният ни мач беше на 28.05 а на 06.06 играчите вече трябваше да са готови за началото на подготвителната работа за сезона. Освен това, самите организатори на подготвителния лагер в Турция ни подведоха​с приятелските мачове. Нашата подготовка започна толкова рано, тъй като сезонът на лигата стартира рано, когато повечето нормални отбори още не са започнали да се готвят. Така че просто нямаше с кого да се проведат приятелските срещи в мястото, в което бяхме. Още един пример за това, че дреболии във футбола няма. Треньорският щаб настоя да изберем Турция, тъй като имаха предишен положителен опит от там. Но тази година обстоятелствата бяха различни. Хотелът се оказа неподготвен да ни посрещне, макар че правехме всичко възможно да отстраним всички неуредици – буквално със собствените си ръце. Турските партньори също не изпълниха ангажиментите си навреме. И като се има пред вид претупаното време за подготовка, всеки ден беше от значение. В крайна сметка, смятам, че отборът не успя да се подготви пълноценно.

Разбира се, силно ни попречи за добрия старт и странното правило относно жълтите картони, които се прехвърлят от предишния сезон. Според мен, това трябва да се отмени, не е справедливо и дори е антифутболно. 

Нямаше как да не се отрази и ситуацията с Тошко Неделев, разбираемо е за всички. Не е моя работа да правя анализ на неудачния старт на сезона, имаме си опитни хора, които отговарят за спортната част и съм сигурен, че те ще намерят причините и ще оправят нещата. Знам със сигурност едно нещо, което постоянно повтарям на всичките си сътрудници. Има достатъчно хора, които желаят неуспехи на клуба и се опитват да разклатят единството ни. Длъжни сме да бъдем едно цяло. Аз смятам, че ние сме най-добрият отбор, нашите играчи са най-добрите, нашият треньор е най-добрият. А грешки се допускат винаги и от всички. Важно е правилно да се реагира и да продължаваме да се движим напред, да намираме начини да излезем от ситуацията.

Доволен ли сте от трансферната кампания? С кои играчи не успяхте да подпишете и каква е причината?

– Както вече казах, аз винаги съм доволен. Не е в мой стил да мърморя или да се оплаквам, още повече публично. Бихме ли могли да работим по-добре? Разбира се. И със сигурност ще израстваме и ще се развиваме – всеки на своето място. Но знам и виждам, че всички се постараха, за да станем по-силни. Дали се е получило или не, ще преценим в края на сезона, без значение от старта му. 

Всички новопостъпили се нуждаят от време. Това е аксиома. Но дори сега се забелязва, че и Рой Херман, и Елвис Ману, и Яспер Ван Хертум, и Мартин Секулич ще помогнат на отбора да стане по-силен. Малко по-сложна е ситуацията с Перера. Леката травма, която е получил практически на път за насам, се оказа по-сериозна, отколкото изглеждаше при диагностиката на медицинския преглед, но медицинският ни щаб работи над максимално бързото връщане на Антонио на терена. Случват се такива неща, това е част от футбола.

Защо в състава са малко българските футболисти?

– Очаквах да ме попитате. Причината е, че има дефицит от качествени български футболисти по принцип. Даже да се „приближиш“ до интригуващ български играч е безполезно. Предявяват завишени изисквания и неадекватни финансови условия. Но в Академията ние отглеждаме свои играчи. Нужно е време. Разбирам феновете, самият аз бях такъв. На всички им се иска да имат в състава „свои“, това е напълно нормално. Но е нужно да се търси баланс, за да не страда качеството на отбора като цяло; нужно е да развиваме играчите без значение от националността им, за да гарантираме добри трансфери в последствие и то именно за да изпълним задачите, стоящи пред нас – да създадем устойчив, съвременен и стабилен клуб. Нашите млади играчи получават отличен опит, играейки за Ботев ӏӏ, макар това да са допълнителни разходи за клуба. Но ние сме съгласни да е така, именно за да развием по-бързо българските футболисти. Всички виждат от резултатите – че те все още не са готови да се конкурират с възрастните утвърдили се футболисти дори на равнището на втора  лига, а какво да говорим за първа.

Какви са целите и задачите на клуба за този сезон?

– Целите и задачите са неизменни – да бъдем в топ 6, да се опитаме да стигнем максимално близо до купите, да сме отново в Европа през пролетта и да организираме търговската работа така, че да увеличим доходите от нея. И най-важната ни задача – адаптацията на клуба за завръщане на роден стадион. Това е нещо важно, над което вече се работи. Дори някои сътрудници в щаба понякога не разбират защо нараства управленският екип, защо  въвеждаме протоколи и специални програми по MatchdayOperations, но това се прави именно за да бъде преходът на колектива на новия терен максимално гладък, и, за да се управляват лесно потоците на голям и напълно обновен стадион.

А какви задачи стоят пред втория отбор? Защо Ботев ӏӏ не набира точки?

– Задачата е една – да развива нашите млади играчи. Да ги възпита според нашите принципи на игра, да ги адаптира към зрелия футбол. Не точките са най-важното в случая. Никой не очаква от тях да са конкуренция за високи места. Младите ни играчи събират опит, а тези, които не влязат в стартовия състав, получават практика на игра. Те ще укрепнат, тогава ще дойдат и резултатите, убеден съм в това.

Разкажете още малко за клуба. Кой дойде заедно с вас в Пловдив? Вярно ли е, че в клуба преобладават сътрудници от Русия?

– С мен не дойде никой абсолютно. От новите сътрудници, които по-късно пристигнаха в Ботев, има още двама руснаци. Това са търговският директор – изключително опитен мениджър – Алексей Киричек и нашият медиен директор – Сергей Расулов. Горд съм, че успях да го убедя да се присъедини към нас. Освен тях, при нас работят двама украински мениджъри. Единият е ръководителят на проекта „Нова арена“ Алексей Жуковин – човек с огромен опит, който е откривал нови арени в Харков, Лвов, Краснодар, ръководил е дейностите по увеличаване на печалбите на Зенит Арена в Санкт-Петербург на мачовете от световния и Европейския шампионат. Другият е нашият финансов аналитик и системен мениджър Валерий Малев.

А всички останали са нови хора – български специалисти. Това са новият мърчъндайзмениджър Божидар Караджов, мениджър по работата със спонсори Мими Вишева, мениджърът на бизнес-клуба и маркетинговата програма Ани Михайлова, новият експерт в социалните мрежи Евгени Добревски, новият ръководител на службата по поддръжка на тревните площи Антон Стефанов и офис-мениджърът Лин Шадфан. 

Нов е и методистът на Академията, един много успешен за нас трансфер, – Даниел Коен от Израел.

Така че, както виждате, няма нахлуване на „руската мафия“. Ние сме голям мултинационален управленски екип. 

Какво от досегашната дейност на клуба претърпя най-големи промени? С каква цел бе направено?

– Основното, към което се стремим, и искаме всички да разберат, е, че градим голям клуб, чийто мащаб надхвърля стандартното ниво в България. За да постигаме стабилни резултати, не бива да се боим да поставяме и най-амбициозни цели и да мечтаем за най-високи постижения. Планирали сме да превърнем Ботев в най-добре организирания клуб в страната – с нова арена, с нов управленчески екип и със силен и амбициозен акционер. Имаме всички условия. Да, може да се спъваме, да допускаме грешки, да показваме в някои моменти неудовлетворителни резултати, но сме длъжни се движим напред без колебания и съмнения.  И тогава нещата ще се случват. Ние внедряваме нова корпоративна култура, нови и съвременни условия на управление, нови подходи на работа с партньорите, стартираме социални проекти и т.н. Предстоят още много интересни неща.

В Пловдив ли живеете? Какво е отношението ви към града? Какво, според вас, липсва най-много тук?

– Вече отговорих, че живея в базата на клуба, но често съм в града, всичко тук ми харесва. А ако все пак нещо забележа, започвам да търся решения какво може да се направи. И това е не просто на думи. Разработихме програма "Ботев за Пловдив", представихме я в общината, получихме подкрепа и редовно ще провеждаме простички, но необходими за града акции. Някъде ще посадим дървета, някъде ще помогнем за откриването на спортна площадка или ще посетим с отбора болни деца по Коледа. Ние играем и живеем тук и имаме социална мисия и дълг към града си.

Разкажете за базата в Коматево. Какви условия се създават за отбора?

– Истински късмет е, че клубът има толкова хубава инфраструктура. Да, разбира се, с течение на времето някои неща се амортизират и стават негодни. Много неща вече подобрихме и ще продължаваме да го правим. Много важно за мен като задача, с помощта на партньорите, които търсим, е да се замени изкуствената настилка, на която всеки ден работят и играят нашите деца. Тя е остаряла. Иска ми се да намеря неравнодушни хора и компании, които да ни помогнат да го направим. Смятам, че съпричастните на Ботев хора могат да помагат, не е редно всички въпроси да се решават единствено от акционери.

Какво е отношението ви към критиките по ваш адрес? Как се отнасяте към изказванията на бившия генерален мениджър?

– Много просто. Към конструктивната критика се отнасям с внимание и благодарност.Научих се на това с течение на времето и с помощта на съпругата ми, която ми даде много по отношение на правилните реакции към критика и ме учи на адекватни ответни такива. Дълбоко съм и благодарен за това. Правя нужните изводи и адаптирам подхода си с оглед на чутото.

А колкото до нападки на засегнати хора, които навремето вместо да действат, са говорили постфактум – старая се да се отнасям с хумор. Ако нещо не се е получило, което може да се случи на всеки, и на мен в това число, тъй като все пак не сме роботи или богове, то поне би трябвало да се отдръпнеш спокойно настрана и да оставиш другите да работят. Смятам, че такива хора унижават преди всичко себе си и подронват авторитета си, когато заливат с негативи почти всичко, случващо се на предишната им  месторабота. 

Както се казва: „Кучетата си лаят, керванът си върви“. Ако човек толкова няма какво друго да прави (не си обяснявам иначе наличието на свободно време за постоянни негативни коментари относно нашата дейност), то нека си пише и говори, това си е негов избор. Важното е да не преминава рамките на добрия тон. 

Защо толкова дълго не давахте изявления, а сега решихте да се изкажете?

– Някога вече се опарих, когато още в началото на работата си в нов клуб „избухвах“  в медиите и после осъзнах колко глупаво съм изглеждал. Били са празни приказки, щом като е очевидно, че дори в момента много неща тук не зная, много неща не разбирам, всеки ден откривам нещо ново за клуба, за града, за хората, за историята и традициите. А и трябваше да имам основа, на която да стъпя в изказванията си, за да не говоря празни приказки. Към момента е направено много, и тъй като затишието около клуба се проточи, а подобен вакуум винаги се запълва от слухове и интриги, ние с медийния екип решихме, че вече е време. Както по отношение на много други въпроси, и тук се вслушахме в пожеланията на феновете си, които периодически искат от ръководството обширно публично изказване.

В какво състояние се намираше клубът към момента, когато го поехте вие?

– В най-добро състояние беше спортната част. Беше крайно изненадващо за мен, че дори основни, съвсем елементарни процеси не работеха в клуба. Хората в офиса не знаеха какво правят колегите им, които се намираха в същия кабинет. Никой с никого не комуникираше нормално, липсваха елементарни протоколи относно финансовата уреденост, работата с медии се водеше от някаква съмнителна руска агенция при  крайно неизгоден за нас договор. Като се има пред вид, че аз самият съм от Москва и познавам всички в бранша, дори аз не бях чувал за тази фирма. Друг е въпросът как са се оказали тук и на какво основание е подписан такъв договор с тях. Нямам представа с какво се е занимавал предишният ръководител. На предложението ми да се срещнем лично, за да поговорим, за да ми разясни някои неща, изхождайки от опита си, той отказа. Така че се наложи да вършим много неща от нулата. И искрено оценявам търпението на Антон Зингаревич, на когото толкова дълго се наложи да чака кога мениджърският екип ще си свърши работата. 

Какво се случва със стадиона? Кога отборът ще се върне на Колежа?

– Искрено вярвам и се надявам, че през пролетта ще започнем тестовите мачове там. Да, няма да е изцяло завършен, ще липсва част от покрива, няма да го има търговският сектор на трибуна А, но няма значение. Важното е, че ще има 18 000 места, базови битови условия, страхотна трева и осветление. Харесва ми как се получава отвътре арената, ще има отлична акустика, трибуните ще са близо до терена. Настръхвам като предвкусвам емоцията всеки път, когато ходя там. Надявам се, че пълните трибуни на мачовете ще са наш отличителен белег в цялата лига. Знам, че Колежа е култово място за всички запалянковци на Пловдив. Виждал съм на видео каква фантастична атмосфера е царила на стадиона в миналото. Правим всичко възможно, за да върнем на феновете си техния роден дом. Безусловно, връщането на родния стадион е най-голямото и важно предизвикателство пред клуба. 

В какво се състоят основните проблеми на завръщането? Какво ще представлява стадионът след реконструкцията?

– Основната сложност идва от това, че отговорност по проекта носи триъгълникът община-архитект-строител. А клубът, за голямо съжаление, засега не се  признава за пълноценна заинтересована страна и не се включва в процесите, които текат, не се вслушват в нашето мнение. Поддържаме постоянен контакт със строителната компания относно всички въпроси по реконструкцията и правим всичко, което зависи от нас, за да ускорим процесите. 

Клубът беше изразил недоволство от графика на срещите. Как се развива диалогът с БФС? В какво се изразява недоволството ви?

– Молим само за едно нещо – своевременни решения и балансиран подход. Като цяло, отношенията ни са нормални, работни. Надявам се за в бъдеще да стават и по-добри. Ние имаме не просто идеи и предложения, а отработена програма по реформирането на целия шампионат. Веднага, щом видим, че Федерацията има готовност да ни чуе, с удоволствие ще споделим опита си. 

Има редица очевидни проблеми, които пречат н развитието на българския футбол – както на клубния, така и на националния. Виждаме и резултатите от това по отношение на коефициентите на УЕФА и по отношение на националния отбор. Нужна е силна лига, промени в правилата – те трябва да са ясни и разбираеми, насочени към развитие. Нужен е конструктивен диалог между клубовете ( вътре в лигата ) и Федерацията; нужни са твърди инфраструктурни изисквания, постоянна работа с медиите и с маркетинга на лигата. 

Клубът имаше предложение да се промени лимита за легионери. Бихте ли обяснили отново?

– Това е много сложна тема, будеща дискусии. Според нашия опит и анализ, ако в бъдеще се избере забранителен лимит, колкото и да е твърд, това няма да даде тласък в развитието на българските футболисти.  Необходим е баланс между сериозните програми за развитие на деца и юноши и възможността на клубовете да градят своята трансферна политика с цел ( в това число ) възможните продажби на играчи за допълване на текущия бюджет.

Всеки клуб трябва да има свободата да решава дали да играе само с местни футболисти или да усили състава си с легионери. Клубовете, които са в състояние да привлекат наистина качествени играчи от други страни, биха помогнали за повишаването на общото ниво на лигата, биха я направили по-привлекателна за потенциални спонсори и партньори. Българските футболисти, от своя страна, съревновавайки се и играейки рамо до рамо със силни чуждестранни играчи, ще могат да се развиват и да израстват. На следващо място, идването на нови партньори може да донесе на клубовете и на лигата нови инвестиции, част от които да се насочат към развитието на детско-юношеския футбол. Всъщност, всичко е взаимосвързано, нужно е да се огледа комплексно и от всички страни този въпрос. Именно такъв призив отправяме в момента – да се подхожда еднакво към всички легионери, да не се прави деление на играчи от ЕС и на такива извън него. На практика няма значение откъде е легионерът, тъй като, така или иначе, броят на  българите на терена не зависи от това.

При подхода, който предлагаме, нивото на играчите ще се подобри, тъй като ще имаме много по-широк избор и повече възможности да каним играчи от страни извън ЕС. Канейки такива футболисти в шампионата на България, им се дава възможност да направят стъпка нагоре и да преминат в европейския шампионат, което пък позволява да ги заинтересуваме по-лесно без да има допълнително заплащане. Така няма да се налага клубовете да раздуват трансферния си бюджет и при това ще се повишава качеството на поканените футболисти. Докато в момента, за да докараме качествен играч от страна от ЕС, ние сме длъжни да му осигурим по-добри условия и възможности, отколкото би имал в други страни-членки на ЕС. Мнението, че по този начин легионерите съвсем ще изместят  българските играчи от състав на отбора е необосновано, тъй като те и в момента са достатъчно малко при настоящия лимит, а следователно той не функционира както се очаква. При подхода, който ние предлагаме, печелят всички страни. Трансферните бюджети на клубовете няма да се раздуват, отборите ще могат да се попълват с по-качествени играчи, ще се вдига нивото на лигата, което пък ще привлече повече инвеститори. Те, от своя страна, ще доведат по-компетентни специалисти и всичко това ще позволи на клубовете да влагат повече в развитието на собствените си възпитаници, които тренирайки и конкурирайки се със силни чуждестранни играчи, ще израстват и ще стават по-добри.  Просто сравнете колко печелят в момента клубовете от продажба на местни играчи, от продажба на играчи от ЕС и от продажба на играчи от останалите страни. Графата с доходи от последните ще бъде значително по-висока. 

Ние сме убедени, че линията на забрана ражда защитени местни играчи, на които ще липсва мотивация за прогрес и ще деградират, получавайки гарантирани места в състава на отборите. Излиза, че и за в бъдеще нивото ще пада все повече и при това клубовете се лишават от сериозни доходи; страда отново националният отбор. Рамо до рамо с качествени легионери се повишава и нивото на местните футболисти. Когато всеки ден тренираш със силни, самият ти ставаш силен.

Общувате ли с феновете? Какви са отношенията ви с Бултрас?

– Общувам, да. Отворен съм за всякакъв вид разговори, винаги съм готов за диалог. Най-важното за мен е да не бъде обиждан отбора  и клуба. Всичко останало може да се реши и да се намери компромис във всяка ситуация. Като цяло, ние сме готови да вземем на работа в офиса представител на запалянковците, за да има контакт всеки ден и да се решават оперативно важните въпроси. Това е практика в много клубове, такъв човек търсим. 

След срещата ни с „Черно море“ например, проведох „приятна“ беседа с някои от феновете направо на терена. Разговорът беше на висок тон, но аз разбирам подобна емоция. Разбира се, в такъв формат е невъзможно страните да чуят доводите си, но нямам намерения да бягам от подобни срещи. След тази игра аз самият бях изтощен. Това, което ни се случи в този мач, в който бяхме с едни гърди пред съперника, връщахме спокойно необходимия ни резултат и водехме играта към първата победа, е трудно да се проумее по пътя на логиката. Най-важното след подобни „плесници“ е да се задържи положителната нагласа на отбора, да не се допусне да „рухне“, тъй като ни чакат още мачове и трябва да излизаме със самочувствие на терена и да взимаме полагащото ни се. Искрено се надявам, че сме изчерпали лошия си късмет и за в бъдеще ще се радваме на успехи.

Защо избрахте за нов главен треньор Желко Копич? Какъв трябва да бъде футболът на Ботев?

– На първо място Ботев трябва да играе агресивен, атакуващ и приятен за окото футбол. Желко Копич умее да построи именно такава игра. Друг важен фактор е умението му да работи с младите футболисти, способността да ги довежда до високо ниво и не просто да ги тренира на терена, но и да ги приобщава към определени ценности, да ги възпитава. Копич има чудесен опит на работа с младежи в Хърватия, прекрасно се вписва и по този критерий в нашата визия. И на последно място, Копич е представител на балканската школа по футбол, той рабира спецификата на региона и психологията на местните футболисти, което, разбира се, също е важно. 

Каква е ролята на Азрудин Валентич в клуба след оставката му?

– Валентич е съветник на собственика на клуба по системно развитие на футбола и по всички спортни въпроси. Валентич вече е записал името си в историята на клуба – той и неговият щаб завоюваха за клуба бронзови медали, изведоха го отново в Европа. Това трябва да се оценява и прави треньора достоен за уважение и благодарност. Неговата задача в момента е построяването на цялостната пирамида на спортния блок, разработката на всички протоколи и регламенти за безпроблемна работа в това важно направление. Ще помогне също така в работата със системата на младежките и юношески отбори на Ботев. Нашият нов главен треньор притежава нужния опит и авторитет за пълноценна автономна работа. 

- Какво се прави за развитието на младите футболисти? Какви промени се случиха в Академията за последната половин година?

– Изградихме нова организация и система на работа за всеки отделен играч. Това е т.нар.подход, насочен към играча. Интересува ни развитието на футболистите, а не постигането на резултати от детски отбори. Основно за нас е да възпитаваме местните играчи за основния състав. В Ботевӏӏ имаме най-младия отбор в професионалния футбол. Марин Ситев ( който няма даже 16 години ) изигра всички мачове без последния, който пропусна във връзка с предизвикателството в националния. Във всеки юношески отбор имаме по двама старши треньори, което на практика изключва възможността да се обърне недостатъчно внимание от страна на треньора къ