Емануел Току е роден е на 15.07.2000г., в Гана. През пролетния полусезон, той изигра 17 мача за Ботев Пловдив, в които отбеляза 3 гола и демонстрира завидна бързина, техника и хъс за игра, загатвайки за огромен футболен потенциал. Той даде интервю за Бюлетин "Канарче" в което коментира интересни неща за себе си.

- Здравей, Емануел! Свикна ли вече с живота в България и със съотборниците си в Ботев?

-Да, чувствам се отлично тук и се разбирам много добре с момчетата от отбора.

- Кое беше най-трудното нещо за теб в началото?

Разбира се, обстановката в началото ми беше напълно непозната, а и езикът ви също е доста труден.

- Какви бяха първите ти впечатления от Пловдив? Имаш ли си вече любимо място тук?

-Чувствам се щастлив, защото Пловдив е един прекрасен град! Продължавам да го опознавам и се надявам да открия много любими места.

- Би ли разказал повече за родното си място и за семейството си?

-Роден съм в Акра (б.а. столицата на Гана), един хубав град, който си струва да се посети. Семейството ми е малко – имам само една по-голяма сестра.

- Какви са интересите ти извън футбола?

-Засега съм изцяло концентриран във футбола! Искам да си извоювам добро име и репутация и така да помагам на семейството си.

- Кой е любимият ти световен футболист?

-Лионел Меси.

- А какви са амбициите ти във футбола – докъде можеш да стигнеш?

-Стремежът ми е да работя здраво и винаги да играя на високо равнище! Да играя в Лига Европа, Шампионската Лига, да печеля титли и трофеи! Искам семейството ми да се гордее с постиженията ми.

- Вече демонстрира, че си много енергичен и техничен играч, който не е егоист на терена. Какви са другите ти силни качества?

-Наистина ми харесва да се влагам изцяло на терена и да бъда полезен за отбора си.

- Би ли споделил с нас някоя лична снимка и историята около нея?

-Много харесвам тази снимка и тя винаги силно ме мотивира! От 2017 година е, по време на Купата на Африканските нации в Габон. Тогава, с младежкия национален отбор на Гана до 17 години, ние спечелихме второ място на турнира, а аз бях обявен за найдобър играч в два от петте мача, които изиграхме. След това, участвахме и на Световното първенство (U-17) в Индия. Тази снимка винаги ми напомня, че ако се трудиш достатъчно, успехът ще дойде и ме мотивира никога да не се отказвам да преследвам целите си докрай!