Бившият футболист на Ботев Мохамед Брахими говори пред Спортал за българския футбол и престоя му в Ботев. Брахими беше в основата на спечелването на Купата на България през миналия сезон с клуба и даде важни асистенции, включително и във финала по пътя към трофея. 

- Мохамед, благодарим ти за това интервю. Как си? Виждаме, че играеш за отбора на Факел.

- Здравей! Радвам се, че те виждам отново след толкова дълго време. Всичко е наред с мен, откакто получих тази контузия. Всичко е наред в отбора на Факел. Играя всеки мач. Здрав съм. Моето семейство също е щастливо, което е важно за мен.

- Всички знаем, че има война, а градът, в който живееш, е близо до Украйна. Каква е ситуацията?

- Да бъда честен, не усещам войната, защото всичко е отворено – магазини, институции. Играем мачовете си. Смятам, че всичко е въпрос на политика. Аз като човек, който живее в Русия, мога да ти кажа, че няма война.

- Колко добро е нивото на руския футбол?

- Нивото на футбола в Русия е високо. Има много силни отбори като Зенит, Спартак, Динамо, ЦСКА Москва, Рубин Казан, Краснодар. Към тях можем да добавим и Ростов, където в момента играе Хидайет Ханкич. Има много добри отбори и нивото е добро.

- Беше футболист на Факел, преди да се върнеш в Ботев Пловдив. Защо напусна Факел?

- Бях под наем в отбора. Всичко беше наред. След това се завърнах в Ботев и имах още една година договор с клуба. Трябваше да бъда трансфериран. Имах две оферти, с които не бях съгласен. След това обаче получих контузия и трябваше да остана в Ботев, защото нямаше как да премина контузен в друг отбор. Накрая това не се оказа лошо решение, защото спечелихме Купата с Ботев.

- Това ли е най-големият ти успех?

- Засега да! Защото накрая, когато приключа кариерата си, ще знаем само колко гола съм отбелязал и колко трофея съм спечелил. Това е първият ми трофей и винаги ще го помня.

- Беше обичан от феновете на Ботев и все още си обичан от тях. Защо напусна Ботев? Договорът ти изтече, но можеше да останеш.

- И до днес все още мисля какво се случи. Мога да кажа, че всичко е написано от Господ. Исках да остана в клуба. Исках в същото време и нов проект. Исках и да играя в европейските клубни турнири с Ботев. Ситуацията беше такава, че имаше бъркотия в клуба. Не бях част от проекта и новата политика на клуба.

- Не си бил част, но ти беше и все още си млад.

- Да, все още съм млад. Сега съм на 26, а тогава бях на 25. Ако бях останал, щях да играя на позицията на някой футболист, който щеше да бъде продаден за повече пари, отколкото аз. В края на краищата не става дума за качества, а за бизнес. Треньорът искаше да остана. Всички в екипа му ме харесваха. Всичко се свързва до политика, а не до ниво.

- Ти игра под ръководството на Валентич и под ръководството на Керкез. Кой е по-добър?

- Не мога да ги сравня. И двамата са добри треньори и знаят как да управляват футболистите. Двамата имат добри резултати. Това, което направихме с Валентич, е уникално. Завършихме на трето място и играхме в европейските турнири. Много време не бяхме побеждавани у дома. Спомням си, че когато пристигнах в Ботев през зимата, не загубихме нито веднъж у дома. За съжаление, не играхме на Колежа, а в Коматево. С Валентич направих голямата си стъпка в голям клуб. С Душан Керкез е малко по-различно, защото работихме заедно само 6 месеца. Завръщах се от контузия.

- Но с него игра на „Колежа“.

- Играх с него на Колежа и спечелихме Купата. Различно е, но и двамата са страхотни треньори и ще ги помня винаги, защото ми помогнаха в кариерата.

- Можеш ли да ни кажеш повече за отношенията ти със спортния директор на Ботев Артур Платек?

- Нямаме отношения. Не можеш да ме питаш за отношения, защото… Този човек си върши работата и опитва да помага на отбора, на моменти с лъжа, на моменти без лъжа. Това е неговата кариера и дори не искам да коментирам този човек.

- Докато се подготвях за това интервю, видях, че си бил желан от ЦСКА – София, Лудогорец и Левски. Вярно ли е това?

- Да, докато бях в Пирин, изиграх силен полусезон. От Лудогорец говореха с моя по-голям брат, който играеше в Миньор Перник и Монтана. Директор се беше обадил на брат ми, който дори отиде до София, за да се срещне и да разговаря с тях, но нещата не се получиха. С ЦСКА имаше жена – директор в Пирин.

- Ива Уорън?

- Да, тя беше директор в Пирин, след което отиде в ЦСКА. Срещнах се с тях няколко пъти дори в София. От Левски разговаряха с моя агент Милен Георгиев, но накрая избрах Ботев, защото имаха конкретна оферта и ме искаха повече.

- Видях интересни снимки с легендата на Ботев Атанас Пашев. Разкажи ни за това приятелство.

- Мога да кажа, че е голям човек, към когото имам голямо уважение. Направил е много за клуба и за българския футбол. Не го познавах, когато пристигнах в Ботев. След това научих повече за легендите на Ботев и за това, което е направил. Изпитвам голямо уважение към Атанас Пашев. Той също харесва моя профил на игра. Казваше ми, че му напомням много на него като играч. Научих български, докато бях в България, което за него беше нещо много важно – чужденец да дойде в неговия клуб и да научи български. Направихме добро приятелство. Щастлив съм, че разговарям без проблеми с голям човек като него.

- Как си с българския език в момента?

- Мога да кажа, че го позабравих, защото не го практикувам и не говоря всеки ден с българи. Уча руски и в момента ги омесвам доста. В главата ми е някаква бъркотия с тези езици.

- Знаеш английски, френски, български…

- Да, арабски също.

- Вярваше ли, че ще спечелиш тази Купа? Ти изигра голяма роля в този финал. Връщаше се от контузия след шест месеца… Как беше атмосферата в съблекалнята тогава?

- Лично аз знаех, че ще спечелим. В този турнир, когато спечелиш един мач, придобиваш самочувствие. Ние не направихме грешна стъпка и победихме ЦСКА в двата мача. Когато стигнахме до финала, знаехме, че няма какво да загубим. Напрежението беше върху Лудогорец. Треньорът им Георги Дерменджиев вече беше загубил един финал от Ботев. Казах на съпругата си да извика майка си и брат си на мача, защото ще победим. Казах на сестра си да дойде и да ме гледа.

- Но имаше дузпа за Лудогорец в края.

- Тази дузпа… Господ реши, че трябва да победим. За мен тази дузпа е 50/50. Ако това се бе случило в другото наказателно поле, не съм сигурен, че съдията щеше да свири.

- Защо? Какво мислиш за българските съдии?

- Има двама-трима добри съдии в България. Другите са лимитирани. Навсякъде е така. Когато гледам Лига 1 на Франция, виждам съдии да бъркат. Тяхната работа е много трудна и дори по-трудна от тази на футболистите.

- Чуваш ли се с футболистите на Ботев? Сега те са на второ място, продължават напред за Купата…

- Да, чувам се и се радвам за тях. Това, което Душан и Антон Зингаревич правят, е страхотно. Спомням си, когато пристигнах в Ботев преди Антон. Бях на проби и ситуацията беше много трудна.

- Да, казаха ти, че трябва да си тръгнеш. Защо?

- Треньор тогава беше треньор от академията. Каза ми, че предпочита младите футболисти на Ботев да играят. Не искаше някой чужденец да вземе тяхното място. Той искаше да налага български футболисти и го разбирам. Не ставаше дума за качествата ми, а за неговите виждания.

- От това, което казваш, разбирам, че Душан Керкез е основната причина отборът да е на второ място.

- Мога да кажа, че причината е Душан и екипът му. Защото и екипът му върши страхотна работа. Виждаме Душан, но зад него има екип, който върши чудесна работа и остава в сянка.

- Как виждаш своето бъдеще? Искаш ли да се върнеш в България?

- Всичко е възможно във футбола. Не мога да кажа „Не“, защото България ми е дала много. Още следя шампионата, но в момента съм във Факел и давам най-доброто от себе си. Ще видим какво ще ни донесе бъдещето.

- Искаш ли да кажеш нещо на феновете на Ботев за финал?

- Да, чух какво се случва в последно време. Искам да им кажа да продължават да подкрепят отбора, защото въпреки проблемите с президента, отборът и клубът като институция остават. Нека подкрепят отбора, но и да подкрепят президента, защото той дава много на клуба. Не трябва да забравят какво е направил. Пожелавам им през новата година да бъдат здрави и щастливи.