Атанас Чернев е роден на 25 март 2002 година в Пловдив. Минал е през всички юношески формации на "канарчетата“, а последните няколко месеца, преди да подпише първия си професионален договор с тях през май 2000 г., бе част от школата на испанския елитен тим Хетафе. Той е и поредният футболист на Ботев (Пд), който стига до националните отбори. Талантливият централен защитник се наложи през миналата година в младежкия национален тим, а през тази 20-годишният защитник дори изведе отбора на България с капитанската лента. Чернев говори пред бюлетин "Канарче".

- Наско, наскоро изведе младежкия национален отбор на България с капитанската лента. Какво беше усещането?

- Здравейте! Преди всичко за мен винаги е било чест да защитавам цветовете на България – независимо дали като капитан, или не. Все пак този мач беше по-различен за мен. Наистина усещането да изведеш отбора с капитанската лентата е по-специално и ще го помня дълго време.

- Какво е впечатлението ти за отбора и каква е целта пред младежите на България?

- В отбора всички момчета имат много качества. За момента ни липсва малко сработване, но мисля, че това е нормално. Все пак това е втори лагер за този младежки национален отбор. Целта пред тима е да се класира на европейски квалификации.

- Какви според теб са трудностите при изграждането и утвърждаването на младите футболисти в България?

- Всички знаем, че преходът от юношески към мъжки футбол е доста труден в България. Мисля, че това се дължи на голямата разлика в темпото на играта и физическата подготовка на футболистите. Все пак се надявам по-често да се налагат млади момчета като мен в родното първенство.

- Как започна да се занимаваш с футбол? Кой от семейството те запали и кои бяха първите ти треньори?

- Започнах да тренирам футбол на 6-годишна възраст. Баща ми е човекът, който ме запали по футбола. Като малък постоянно бях с топката, не исках да се прибирам вкъщи, за да мога да ритам по цял ден. Така един ден помолих родителите ми да ме запишат да тренирам. Първият ми треньор беше Тодор Живондов.

- Какъв беше като дете и какъв искаше да станеш като пораснеш?

- Като дете бях много палав, винаги бях с рани на колената и ръцете и не слушах изобщо. Детската ми мечта беше да стана футболист и да играя за Ботев Пловдив.

- А как би се описал като футболист – кои са силните ти страни и какво ти оказва влияние на терена?

- На терена бих казал, че съм много трудолюбив. Обичам да давам максимума от себе си във всяка една тренировка или мач. Също така съм много самокритичен, опитвам се да изчиствам всяка една грешка от играта си и да се подобрявам с всеки изминал ден. Силните ми страни могат да ги кажат треньорите на мъжкия отбор. За момента работя, за да имам колкото се може по-малко слаби такива. Определено на терена ми оказва влияние публиката, която винаги ме е подкрепяла и ми е давала сили да изляза от трудни ситуации по време на игра.

- В отбора на Ботев в момента има много опитни играчи в защита. Кой е най-ценният урок или съвет, който си получавал от някой от тях?

- Опитните футболисти в защитата на отбора ми помагат много. Те винаги са около мен и ми дават насоки и съвети. В момента не мога да откроя някой съвет като най-ценен. Мисля, че всичко, което ми споделят е от техен личен опит и ситуации, през които те са минали. Затова винаги се вслушвам в думите им.

- А кой е любимият ти световен футболист?

- Любимият ми световен футболист е Рафаел Варан.

- Наближава Коледа, какво би си пожелал сега от Дядо Коледа?

- Бих си пожелал само аз и цялото ми семейство да сме здрави. Смятам, че всичко друго ще се нареди както трябва.

- А какво би пожелал на феновете на Ботев?

- На феновете също бих пожелал да са здрави, да продължават да подкрепят отбора по начина, по който го правят и в най-скоро време всички да се завърнем на стадион "Христо Ботев".