19 пъти европейски шампион /4 в абсолютна категория/, 3 пъти световен шампион на категории, носител на бронзов медал от световно първенство в абсолютна категория, два пъти Спортист номер 1 на Пловдив, включително за миналата година. Името на пловдивския каратист Валери Димитров буди всеобщо признание, възхищение и респект. Вече близо 20 години състезателят на АСКК Тракия разнася славата на родния си град и България по света, но самият той не се е променил и си е все така пословично скромен и приветлив, здраво стъпил на земята. Обаятелен човек и спортист с невероятна кариера, когото с основание всички обичат и уважават. Преди броени дни Валери се завърна от световното първенство по карате шинкиокушин в Токио, където се класира на 4-то място. По всеобщо мнение е заслужавал титлата, но в полуфинала и в мача за 3-тото място е бил явно ощетен от съдиите. Успя да защити 5-и дан и вече е шихан. В специално интервю за TrafficNews.bg пловдивчанинът разкрива своята гледна точка по въпроса, споделя впечатленията си от шампионата в Токио и говори за кариерата, семейството, ежедневието и плановете си.

- Валери, с какво това световно първенство бе по-различно от останалите, на които си участвал?

За пръв път имахме толкова голяма подкрепа. Хора, които бяха от години извън залата, се върнаха да помогнат в подготовката ни, спонсорите ни оказаха необходимата финансова помощ. Този път отидохме десетина дни по-рано, за да можем да се аклиматизираме и да преодолеем часовата разлика. Първенството беше доста силно – със 160 участника при мъжете и 40  при жените. За пръв път първият ден премина на две татамита заради големия брой участници. Подготовката ни беше много добра.

- Всички твърдят, че си бил ощетен в полуфинала и в мача за 3-тото място…

Не съм съгласен. Просто е трябвало да бъда по-убедителен. Не приемам нещата така. За мен аз съм си виновен, че не съм бил достатъчно убедителен. Съдиите са хора, могат да сбъркат. Топката е в наши ръце. Трябвало е да бъда по-категоричен, за да не се стига до съдии. Не виждам тенденция в решението им.

- Съжаляваш ли за нещо?

Не. Радвам се, че се прибрахме здрави. Като цяло съм доволен от това което съм показал. Гледах си срещите и видях много неща, върху които съм работил по време на подготовката. Разбира се резултатът можеше да е по-добър.

- Познаваш ли се със съперниците, с които играеш?

Познаваме се, разбира се, често играем един срещу друг. С поляка, който ме победи в полуфинала играхме за 6-и път. В предишните 5 срещи го побеждавах. Иначе японците са по-затворени преди състезание. Като мине състезанието стават по-приятелски настроени.

- Как се определят квотите за едно световно първенство?

При мъжете са на базата на броя на трениращите в съответната държава. При жените е по-различно – на регионален принцип. Иванка Делева представяше Европа като европейска шампионка в абсолютна категория миналата година.

- Още колко години смяташ да се състезаваш?

В карате няма горна възраст. Нашият помощник-треньор Димитър Трампов, например участва на предишното световно първенство, когато беше на 50 години. Винаги съм го давал за пример. Аз нямам намерение да карам до толкова. Ще играя може би още година-две. Сега съм на 38 и ще ми е все по-трудно да се конкурирам с другите. Излязоха млади момчета, които ми казват, че като малки са ме гледали и са се възхищавали от мен. Така ме карат да се чувствам стар. Вече ми трябва повече време за възстановяване. Ако имам травма, преди ми минаваше за седмица-две, сега ми са необходими един-два месеца.

- Карате е единственото ти призвание. Сигурно си удовлетворен, че толкова години се занимаваш с онова, което обичаш без да се налага да правиш друго?

Разбира се – чувствам карате и като хоби и като професия. Но не само това – този спорт ме прави пълноценен  и щастлив. Страхотно е, когато всички тези неща се съчетаят в едно. Благодарен съм на клуба и на спонсорите, които ми помогнаха да се занимавам само с него.

- Как съчетаваш тренировките с грижите за семейството и двете ти дъщери. Те тренират ли карате?

Голямата, която е на 9, тренира с интерес, малката – на 6 години, май смята да се отказва. Спортът не ми пречи и не ми отнема от времето за семейството. Едната тренировка е сутрин, когато са на училище, с вечерната е малко по-сложно, но намирам достатъчно време за семейството ми, което ме подкрепя изцяло. Съпругата ми Гергана, която е бивша състезателка по карате и е 4-та на световното през 2007 година, също бе с мен в Токио, много ми помогна и ми оказа огромна подкрепа.