Две години след началото на войната красивият украински град Харков изглежда доста ужасно, но все пак животът продължава. Сред всички промени, които бяха направени тук през последните 15 години, има доста разрушения. За съжаление огънят не е спирал. Може би е имало една пауза към септември 2022 г., когато украинската армия успя да освободи Купянск и Волчанск – градовете, от които най-често се обстрелваше Харков с малка артилерия“. Това коментира пред bTV Веселин Кузев - българин, който живее в тежко поразения украински град.

„След като ги отблъснаха тогава, за месец-два имаше затишие. И след това започнаха масираните удари от самата руска територия. От Белгород – най-близкия град, който е в Русия, се стреля най-често с ракетите C-300, което продължава и до днес. Особено от 29 декември е изключително тежко. Може би последните 10 дни е малко по-спокойно – вчера не е имало обстрел на града. Онзи ден две ракети бяха пуснати от Белгород към Харков и паднаха до Околовръстния път“, посочи Кузев.

По думите му повечето хора вече не слизат в бомбоубежища.

"Нямаме време, тъй като ракетите, които летят от Белгород към Харков, го правят за 40 секунди. За това време ние не можем дори да си обуем обувките и да излезем от апартамента. В по-честите случаи първо падат първите ракети в града, а след това включват тревогите. Разстоянието от Белгород до Харков е 70 км, ракетите летят изключително ниско и ПВО отбраната не може да ги прихване. Затова градът тук е под такъв постоянен обстрел и има постоянни разрушения и жертви“, коментира Веселин Кузев.

„Това, което правя е да взема малкото дете и да отидем в банята. Правим го чисто психологически заради правилото за две стени. При ракети C-300 две стени не спасяват, но чакаме времето, в което ни обстрелват, да премине и след това отиваме да заспим“, обясни още той.

„Животът е сложен, няма спокойни дни – особено нощно време, от 22:00 часа до 6:30 – 7:00, живееш доста неприятно. Институциите работят, но когато има въздушна тревога, нищо не работи в града – всички магазини, банки, държавни институции. Училищата не работят, и то не защото половината са разрушени, а защото не са безопасно място. Само тази нощ в Харков имаше три въздушни тревоги, което не се смята и за толкова много“, разказа Кузев.

Той пристига в България четири дни след началото на войната след множество перипетии, но през май 2022 г. се връща отново в Украйна.

„Тук представлявам интересите на българска компания, която продължава да работи. Нямаше как да я затворим и да оставим служителите ѝ на улицата“, сподели Кузев.