Всички, които паркират в центъра, са равни, но някои са по-равни от другите*

Кой има право да спира безплатно в района зад паметника на Съединението и по какъв ред? Този въпрос вълнува доста пловдивчани, които ежедневно търсят места за паркиране в центъра и се натъкват на факта, че в Синя зона не всички са с равни права. И че някой от държавните служители, работещи в района спестяват доста, благодарение на привилегиите които ползват. Отговор на въпроса , директно от Община Пловдив е потърсил и пловдивският адвокат Михаил Екимджиев, който се е позовал на Закона за достъп до обществена информация. 

„Военнослужещи, прокурори и съдии паркират личните си автомобили по паркингите и тротоарите, които са на улиците „Хан Кубрат”, „Стефка Николова” и „Димитър Цончев” – зад паметника на Съединението. Площадът пред съда е превърнат в паркинг , по ул. „Иван Вазов” също има табели, че има паркоместа на Административен път. Поинтересувах се на какво основание и какви са постъпленията в общинския бюджет”, коментира за TrafficNews.bg адвокат Екимджиев.

 

От отговора на Общината, изпратен на 21 август, става ясно, че Апелативна прокуратура ползва безвъзмездно 47 служебни паркоместа. Магистратите паркират съгласно договор, сключен между двете ведомства. Договорът е от 4 май 2017 година и на база чл. 16 от Наредбата за спиране, престой и паркиране на МПС на територията на град Пловдив. Така прокуратурата ползва 4 места на ул. „Димитър Цончев”, 17 броя на ул. „Стефка Николова”  и 26 броя западно от Пешеходния мост.

На същото основание за срок от една година са предоставени 6 паркоместа на Административен съд – Пловдив на ул. „Иван Вазов” В подписаните договори не се упоменава начина на ползването – дали те да са за служебни коли, за автомобили със специален режим на действие или за лични превозни средства. Това е право е предоставено на ръководителите на съответната институция.

За улиците, попадащи в района на Синя зона, няма сключени договори от изброените институции, отговорят от Общината.

Чл.16 от Наредбата на общината обаче касае само МПС със специален режим на действие. „Моторни превозни средства със специален режим на движение по чл. 91, ал. 3 от ЗДвП, могат да паркират в „Синя зона” при изпълнение на служебните си задължения, без заплащане и с неограничено времетраене” гласи документът.

От прокуратурата коментираха, че паркирането става на база на договора, който е сключен с общината.

Поделението на Парашутната бригада няма сключен договор с общината и военнослужещите ползват паркоместа по продължението на ул. „Стефка Николова”.  Човекът, който отговаря за връзките с медиите, искрено се възмути от поставения му въпрос и заяви, че работещите в поделението от години ползват паркинга, който е на източната ограда на сградата. Също така обеща да отнесе въпроса до командира на на поделението, но отговор така и не последва. 

„Поддържането на безплатни паркинги, които са предназначени не само за служебни коли  на гореизброените институции, но и за личните моторни превозни средства на служителите им, би представлявало нарушение на чл.6 от Конституцията. Според тази конституционна разпоредба, всички хора се раждат равни по достойнства и права, следователно никой не следва да се ползва от каквито и да било привилегии. Ако стопанисването на публична общинска собственост се извършва по този начин, това категорично би противоречало на чл. 6 от Конституцията на Република България.

Следва да бъде обърнато внимание и на факта, че предоставянето на безплатни паркоместа на служители, работещи в държавни и общински институции, би противоречало и на декларирания приоритет от Община Пловдив за намаляване на автомобилния трафик в центъра на града и за поощряване на гражданите да използват друг вид транспорт. Освен това, ако служителите на съдебните институции не заплащат нищо за ползването на паркоместа, може да бъде направен извод, че общината им прави „услуга“, която ги поставя в недопустима форма на зависимост от община Пловдив” коментира Екимджиев.

 

*Всички са равни, но някои са по-равни от другите. — из "Фермата на животните" (Animal Farm) (1945) Джордж Оруел