Четиригодишно момиченце споделя за болка, кръв, системен тормоз и страх. Твърди, че е насилвано от учителка в детската градина. Родителите на детето вече седем месеца търсят справедливост, а институциите мълчат или отказват да повярват на детето. Как и къде се случва това? Разказваме сега с екипа на GlasNews:

Тя е от Стара Загора. Той от Бургас. Доскоро Динко и Петя са щастливи. Началото на съвместното им съжителство започва с предложение за брак, което е запечатано в емисия новини по телевизията. Раждат им се две момичета, а само преди няколко месеца държавата им дава право да осиновят и трето дете - момченце. Било им мечта. Както и мечтата да живеят на село.

„При мен е било преди да срещна съпругата ми, при нея било преди тя мен да срещне. Че искаме да имаме три деца. Две наши и третото да бъде осиновено. Да се опитаме да дадем шанс на едно дете. И да си го отгледаме като наше. С нас е от няколко месеца, но все едно, че си е откакто се е родил с нас. Винаги като родители сме се старали всичко, което правим, децата ни да се чувстват добре, да растат в подходяща среда за възрастта им, да ги образоваме подходящо за тяхната възраст. Всичко по къщата ни е пригодено на тях да им, за да им бъде добре“, разказва Динко.

И те са добре. Преди седем месеца обаче, майката забелязва промени в поведението на по-малката си дъщеря. Отказва да посещава  детската градина, тревожност, кошмари, проблеми със съня, физически следи - странни увреждания по ноктите и постоянните оплаквания, че „не иска да ходи“. Голямата и малката дъщеря на Петя и Динко посещават детска градина „Радост“ в град Каблешково - община Поморие.

„Питах я, питах я: „Какво става? Защо не искаш да ходиш в детската градина? Каква е причината да не искаш вече? Някой тормози ли те? Някой от децата обижда ли те, удря ли те?“ Не си мислиш, че може да дойде това от учителя. „С кой играеш? Кои са ти приятелчета там?“ Първите сигнали, които ми каза, защо не иска да ходи на детската градина, защото госпожа Герова ударила две момчета, пък нея била бутнала по коремчето да седне на столчето. И аз в началото си мисля, била е  сънена, нали, нещо, оправдавам госпожата. И кошмари, кошмари. Вечер се будеше през това време. Събужда се и вика, ама и аз отивам, нали? Реве насреща и нищо повече. Аз си мисля, че насън нещо плаче. "Какво сънуваш, мамо?", на другия ден я питам. "Не мога да ти кажа, нещо страшно. Като й кажа утре ще на детска градина и се вцепеняваше и много така застава сериозно. Госпожа Герова ми повтаря: "Тя ми е любимка, много е красива. О, днеска колко си красива! Всеки ден е много красива." Всеки ден специални комплименти, гушкания. Беше ми неудобно от другите деца, защото си викам сега те сигурно забелязват, спомня си Петя."

„Животът ни се преобърна на 180 градуса. Плачеше, спря да се храни нормално, започна да се държи по-дистанцирано, по-затворена, сама в себе си. През цялото време сме я питали: „Случва ли се нещо? Има ли нещо, което искаш да ни споделиш? Да ни кажеш? Не, нали, нищо няма. Не, не.“ Тя винаги си е била усмихнатото дете, щастливо, което в някакъв даден момент се промени. Не беше тя, не беше тя и беше очевидно, че нещо се случва. Няма как да предположиш, че е това.“, допълва Динко.

През първия месец детето посещава детската градина, но само до обяд. Майката е попълнила декларация, че двете и дъщери няма да остават да спят там и по време на следобедните занимания. След продължително настояване от страна на Мариета Герова и желание от страна на детето, по думите на майката, тя се съгласява и остава децата си за цял ден. По-голямата дъщеря е в друга група.

„Първото оставане за цял ден беше  изненадващо за госпожата. Даже си спомням много добре. Тя беше тогава първа смяна и аз казвам "Хайде, аз сега ще се зарадваме днес Герова, ". Сутринта казвам  на госпожата, че  ще остане, подготвила съм й пижамка всичко и тя: "О, много се радвам". "Много жалко, че днес не съм цял ден. Ех, утре съм цял ден.“Спомням си, ние стоим отвън, много събрани родители, Чакаме първа група  да влезем, да си вземем децата. Влизаме и  всеки се пръска, много, много хора влезнаха в стаята тогава си вземат от първа група децата. Дъщеря ми беше седнала така на столчетата и не играеше. Като ме видя, аз се учудих защо не играе. Гледа ме ей така отдолу и се разплака. И аз  питам “какво става“. Учудих се как така в такова лошо настроение я взимам. Тя стоеше и не плачеше, но като ме видя, като ме гушна, се разплака.И в този момент си спомням, че Герова отнякъде изскочи, наведе се така, хвана я тука под раменцата. Гледа я така право в очите вика "Защо плачеш? Защо плачеш?" Тя нищо не казва. Стои, мълчи и някой отнякъде извика на госпожата тя каза: "Чакай малко, в момента ме интересува защо тя плаче". Не съм сигурна дали не беше лелята, дали не се притесни, че детето ще каже нещо. Сега така си разсъждавам. За пръв път тя идва при мен и започва да плаче. Не се прибира оттам с усмивка, щастлива да бърза да ми говори, като другите дни. За първи път я взимам и се гушкаме и започва да реве. Герова я хвана под раменцата ѝ „кажи, кажи, кажи, кажи!“. Тя гледа нея, не гледа мене. Аз и държа ръчичката, обаче тя гледа към нея и аз стоя. Ни, най-малко ми идва на ум, че може нещо такова се е случило. Тя да я нарани, или в момента да я манипулира. В моите очи изглеждаше, че  все едно и тя се притеснява, защото това дете в момента така реагира. Дъщеря ми каза тогава, че се е изплашила от страшния вълк. Гледали филмче.“, обясни Петя.

Няколко дни по-късно Петя забелязва странни следи по ноктите на ръцете на детето си.

„Питахме я прескрипала ли се? "Не".  Не един, няколко нокти на двете ръце. Много странно една част на плочката стои. Само като видях как са и надигнати ей така половината част от плочките…“

Според Динко това няма как да се е случило вкъщи.

„Няма как да не забележим, че се е ударила. Той не прилича на ударен, в смисъл нито пръстът е син, нито има белези от удар по самите пръсти. Беше изключително трудно да проумеем как се случило нещо такова. Тя каза, че „Нищо няма, тате.“ Няма да забравя думите: „Нищо няма, тате. Мене сега не ме боли, като ми оправи ноктите. Всичко е наред. Мене сега няма да ме боли вече.“

Месец след това майката забелязва още счупени нокътчета.  А дъщеря им освен, че не иска да посещава детската градина, отказва да излиза и от вкъщи.

„Тя не искаше да ходим на разходка. Все до мене е залепена. Пък преди си играеше, свободно отворено дете, много отворено. Не срамежливо, не беше срамежливо в никакъв случай. Стои си иска, да се гушка И питам: „Каква е причината?“ Не съм спирала я питам.  Като спи се завиваше през глава, като пашкул се правеше цялата, много странно. Това го обсъдихме с терапевта. Тя каза, че се изгражда някаква среда на защита. Чувства се защитена.“

Майката забелязва и други промени в поведението на дъщеря си.

„Тя понеже често ходи с рокли, много рядко с панталончета и блузки, много обича с рокли и с клинчета. И много дърпаше непрекъснато клинчетата и казваше: "Много ме дразни това клинче, много ме дразнят тези клинчета. Дразни ме, дразни ме". Като чуе, че ще тръгваме на детска градина и пак започва да не иска, ама през сълзи и през рев ,"не искам да ходя". „Някой нещо лошо прави ли ти? Не те оставят да си играеш ли?" Сещам, че единия ден се беше прибрала и беше споделила просто от нищото, ей така: "Днес успях да играя". И "Как така днес успя да играеш? През другото време какво правиш? Не играеш ли?"  И тя  каза "Ами, играя, ама днес не  ми развалиха играта".

Едва няколко месеца по -късно детето споделя пред майка си кой разваля играта му. Бащата по това време е в чужбина, защото към този момент работата му е свързана с дълги пътувания. Съпрузите държат постоянна комуникация и тогава Петя споделя на Динко, че има сериозни съмнения в действията на учителката Мариета Герова.

„И една вечер се  беше разстроила, не можеше да обуе обувката на една кукла  и се ядосваше и плачеше. Помогнах и да я обуе и питам: „ Кажи нещо става ли в тая детска градина? Кажи ми, викам, мамо, някой тормозилите там? Няма, да се притесняваш, знаеш че,  можеш всичко да ми кажеш.“ Тя наведе главата и каза: „Нали няма да кажеш на Герова?“ Като каза така и аз вече...Значи това дето го усещам, че нещо става и то го усещам към конкретен човек, не към другата учителка…“Кажи, какво прави? Еми, такова, с юмрук в корема, в главата, дърпа ми ушите…“ Така е дърпала очите, устните дърпала. То като започна да споделя това дете, не може да свари, толкова много работи ми каза, че аз направо не мога си поема въздух. Аз изпаднах в някакъв. Просто  по едно време я помолих даже да спре, да се обадя на баща й. Много се шокирах. Аз не очаквах такова нещо, смисъл чак такова нещо. Тя обясняваше как я бие. Тук и стискала краченцата, тук с юмрук, че е удряла в главата я, че е удряла, че й дърпала ушите, че през ръцете я цапкала, че така е извивала ръчичките, че така пръщченцата е извивала. На краченцата била дърпала пръстчетата…Даже си спомням точно това как ми го каза краченцата и казвам: „Чакай, малко спри, спри!“ Аз Толкова много, горкото е мълчало и толкова много е искало да ми каже толкова много работи, че аз самата не можех да ги поема, наистина. Просто като ми казва колко пъти била удряна…Тя се е молела в някакви моменти да спре …Ей така ми показва с ръчичката между краченцата си я пъхна, ей така, ме натисна…“

Петя предостави на екипа ни записи с твърденията на дъщеря й. Част от тях можете да чуете във видеото.

След признанията на детето, Петя пуска жалби.

Петя веднага пуска жалби.

„Първо при директорката  на детската градина с копие до общината, с копие до „Закрила на детето“. И още тогава директорката ми каза "Много е дълга процедурата. Ако решиш да се занимаваш с дела и така нататък, имай предвид много е дълга и тежка процедурата. Много е тромава." Казах й ,че няма значение.“

След като вече е започнало да споделя, детето признава пред майка си  и счупените нокти.

 „Герова  ми ги счупи.“ "Как ти ги счупила?" Ще ми покажеш ли? Ей така, и ги натиска. Ей така нагоре, ей така надолу, и ги лющи после. „Тебе боля ли те? Ти плачеш ли?“ „Плача.“ И аз се чудя как  никой не го чу това дете да плаче?“

След  тези разкрлития Петя води дъщеря си на преглед в „Съдебна медицина“-Бургас. От там издават медицинско. В заключението на съдебните медици е посочено, че на детето му е причинена болка и цитирам: „Получените наранявания отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава в описателната част, от действието на твърди предмети с ограничена повърхност, каквито могат да са и човешките пръсти.“

Майката се връща в детската градина, за да приложи и този документ към жалбата.

„Отивам при директорката и давам медицинското. Може би, вече като видя медицинското ми каза "Много ме страх". „От какво ви е страх? Какво да направя, че във вашата институция се е случило такова нещо?“ „Ами, нали ако можеш тука да напишеш отдолу на жалбата, най-отдолу да напишеш, нямаш нищо против институцията и мене, лично. Конкретно наистина само и единствено към този възпитател имаме оплаквания.“ Аз се съгласих. Тръгвам си оттам. Късният следобед директорката ми звъни. Първо ми казва, че ще направи всичко, което искам. Ще премести детето в по-горната група.Да не се притеснявам. Там стаите са много близко до нея, няма от какво да се плаши. Под лично наблюдение ще е детето, нейно лично наблюдение. „Само дай да не ги пускаме тия жалби, че всичко върху мен ще се стовари.“ Затварям телефона и веднага звъня на съпруга ми и разказвам. Като побесня тоя човек по телефона, „Веднага да ги пускате тези жалби, ама сега веднага“!

Жалбите са пуснати, а Мариета Герова веднага излиза в болничен. Петя и Динко тогава все още не знаят, че предстои да чуят най-страшните думи от едно дете. Дъщеря им споделя, че освен физическо върху нея е имало и интимно посегателство. Първо разказва на майка си.

„Трети март, ако не се лъжа, се е падало. Преди тя да отиде за пръв път на психотерапевт, аз разбрах за интимното посегателство и ги уведомих, когато го разбрах. Една вечер си говорим ние с голямата дъщеря. Те през деня сме имали една случка. Едно детенце също го взимат на обяд. Изпращаме се, на обяд, децата там си казват чао и това момченце решава, че ще целуне моята дъщеря по устата. И аз много се притесних.Много неприятно ми стана. Прибрахме се и в само казах в колата: "Да знаеш какво, така не е правилно, ама малко по-късно ще говорим по тая тема". И вечерта такава овладяна вече казвам: "Виж сега, моето момиче, ти си малка, още не е прието. Не е прилично, грозно е." И стои, казвам го това е грозно и стои малката до нея и ми казва: "Мамо, ти знаеш ли, че мене Герова ме целува грозно."Мамо, какво значи", викам, "да целува грозно? Ще ми кажеш ли?" "Ами с езика в устата…" Това ясно си го спомням, че е вечерта преди къпане, Алиша  идва такава голичка при мене и казва"Мамо, виж каква раничка ми направи Герова!" И показва една раничка в интимната област от одраскване, вече почти зараснала…“

Детето разказва подробно какво му се е случило и как след това е имало кръв. По думите му, всеки път това се е случвало в тоалетната, най-често докато другите деца спят. Момиченцето твърди също, че лелята от тяхната група не веднъж е ставала свидетел на посегателствата срещу нея. Само, че към днешна дата леля Иринка не си спомня това. При срещата с екипа ни отказа да коментира, но обясни, че нищо не е видяла и чула, докато е била на работа.

Майка твърди, че посегателствата са били ежедневни. В жалбите си тя описва всичко, което и е споделила дъщеря й. Голяма част от нещата разказваме във видеото, най-страшните засега ще премълчим.

 „Тя се е страхувала.Изключително много. Тя страхува и до ден днешен. През последните шест-седем месеца, от както ни е споделила, не е минало ден, не е минало вечер, в която тя да не ни задава въпроса „Нали, Герова?Нали Герова нищо няма да ми направи?“ Където и да отидем, понеже се опитваме да разведрим детето, първите й думи, където и да отидем: „Тя нали не може да дойде тук, да ми направи нещо?“, споделя бащата на детето.

След новите разкрития майката пуска поредица от нови жалби към компетентните институции. Освен това  момиченцето е прегледано и от  екип от гинеколози, които са установили разкъсване на химен.

„Гинеколозите в съдебна медицина казаха, че се е случило. Изключително е трудно е за един баща,  нещо такова да трябва да го прочетеш, да разбереш нещо какво се случило с детето ти, на момиченцето ти. И се случило там, където оставяме детето ни и ни казват всичко е наред.“

В документа лекарите посочват, че на химена се установяват две щървини, съответно на 4 и 6 часа по циферблата, без кървене. В съдебно медицинското удостоверение, издадено от медиците в МБАЛ “Бургас“ е посочено, че: „Получените наранявания, отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава от майката на пострадалото дете в резултат на травматично въздействие.“

„Когато аз разбрах за интимното посегателство, първо уведомих първо се обадих на терапевта от  „Център за обществена подкрепа“-ЦОП да ми потвърди, че правилно си мисля, че няма как да си фантазира това нещо. И тя това ми казва „щом детето описва болка, правилно си мислиш, няма как детето нали да си фантазира нещо с болка“.

Не и според учителката Мариета Герова. Тя категорично отрича всички твърдения за системен физически тормоз и интимно посегателство. Срещаме се с учителката пред дома й. Съпругът и напада екипа ни, докато тя звъни на 112, за да спрем да снимаме.

Името на Мариета Герова не за пръв път попада в медиите.  Става ясно ,че преди време е била директор в друга детска градина, а нейни полуголи снимки са предизвикали възмущението на родители. Тогава тя е отстранена от работа.

Към момента на срещата ни с учителката, тя беше в болничен. Неофициално директорът на детската градина обясни пред екипа ни, че следва тя да излезе в годишен отпуск.

Към днешна дата с детето работят пситерапевти и психолози. По случая е образувано досъдебно производство в Районна прокуратура -Поморие. Пред екипа ни, в неофициален разговор директорът на детска градина „Радост“ в град Каблешково-Афродита Данданова, обясни, че има информация, че това досъдебно производство скоро ще бъде прекратено. Подобна информация, получихме и от разследващите. Така ли  е наистина? Предстои да разберем.

И докато семейството чака институциите да вземат мерки, момиченцето не спира да пише жалби по детски срещу учителката си.

„Случва се постоянно. Сяда, затваря се сама в себе си. Както видяхте, ей там беше седнала самичка и сега написа си нещо, което само тя си знае какво е написала. Жалба.  И на нас постоянно ни се дава нещо такова да ни каже „това е жалба за полицията, за Герова“… Тате, аз нищо лошо не съм направила. Тя защо се държа така с мен?

Във втора част очаквайте : Реакциите на институциите! Или липсата на такава?Мнението на експертите. Защо семейството на пострадалото дете обяви къщата си за продан и напуска селото, в което живее? Защо се наложи двамата родители да направят тест за наркотици, за да докажат, че вярват на дъщеря си и че не лъжат?Как момиченцето се учи да забрави ? Какво е здравословното състояние на нейните родители, след случилото се?Следва продължение!