Случаят с насилие над 4-годишно дете в детска градина в Каблешково предизвика гнева на цяла България. Във втората част на разследването „Скритата истина в една детска градина“ журналистът Тина Ивайлова търси отговори на въпросите: Как реагираха тези, които би трябвало да защитят едно невръстно дете, защо институциите мълчат и възможно ли е родителите да продължат да живеят нормално след всичко преживяно.  

ВИДЕО

В първата част чухме нейния плач — чухме думите ѝ, страхът ѝ, шепота ѝ. Показахме ви документи, експертизи, срещнахме ви със свидетели. Видяхте реакциите на институциите или липсата на такава.

Счупено детство: Скритата истина в една детска градинаИнституциите мълчат или отказват да повярват на детето

След първа част случаят придоби висок обществен отзвук и последваха реакции от отговорните институции. Първо от страна на Районна прокуратура -Бургас.

„Искам да уверя, обществеността, че прокуратурата не е неглижирала това дело, тъй като за нас то е едно от приоритетните дела, тъй като е в категория престъпления, още повече когато са пострадали малолетни и непълнолетни. Разследването се води ритмично, в законоустановените срокове. Извършени са абсолютно всички необходим към настоящият момент следствени действия, в това число и разпит на малолетното детенце в Синя. Проведени са също така и неколко кратни координационни механизми с съответните институции и са начертани мерките, които са били взети и към момента. Във всяко едно отношение ние работим с цел постигане на бързо, адекватно и правилно и обективно разследване на делото.“, обяви на брифинг районният прокурор на Бургас - Мария Маркова.

 

Въпреки „приоритетното разследване“, за което говори прокурор Мария Маркова, темповете на работа на наблюдаващия прокурор са „завидни“. Какво показват фактите за работата на прокуратурата до момента? Сигналът за физическо насилие над детето е подаден през януари. През март момиченцето, споделя за сексуалния тормоз. И тогава едва три месеца след първия сигнал е проведен разпит на детето в „синя стая“. След още три месеца е назначена психиатрична експертиза. А, делото стана „приоритетно“ едва, след като излъчихме първа част и заради сигналите, подадени до Главния прокурор, не само от екипа ни.

„Сега този случай трябва наистина да бъде приоритетен за прокуратурата. Това е и един вид превенция за евентуални бъдещи насилници и педофили…“, каза Мария Брестничка - „Национална мрежа за развитие на децата“.

 

С решение на Главния прокурор Борислав Сарафов случаят бе преместен във Варненската районна прокуратура, под надзора на прокурори от Върховна касационна прокуратура. Че досега, досъдебното производство не е било „приоритетно“, а напротив, го доказват и думите на директорката на детска градина „Радост“ - Афродита Данданова. Тя отказа да даде да даде официално интервю пред екипа ни, за да не пречи на разследването. В същото време обаче, се оказа доста добре информирана за случай, по който тече разследване. Пред екипа ни неофициално тя обясни, че скоро досъдебното производство ще бъде прекратено. Тя беше цитирана от друга медия обаче, с твърдения, че в детската градина е извършена проверка и няма данни за насилие върху момиченцето. Пред колегите тя отрече да е казвала пред екипа ни, че делото ще бъде прекратено. Само че, ние записахме разговора с г-жа Данданова. Стана ясно, че г-жа Данданова знае повече подробности по случая от самите родители и техния адвокат. Ето какво каза тя:

 

„Аз веднага още с внасянето на тази жалба, аз като я прочетох, изтрещях. Координационния съвет събрах. Веднага поисках обяснения. На втория Координационен съвет на  прокурорката просто й стана смешно. На всички в Координационния съвет им стана смешно. На мен ми казаха от „Държавната агенция за крила на детето“: „Сега чакаме втора синя лампа, но първата не е призната доколкото знаем. Чакаме просто да отхвърлят преписката…Няма  да се стига явно до дело.“ Това ми каза жената от Държавната агенция. Значи родителите прикриват нещо, чрез нашата градина. Смисъл те да са... Може те да правят нещо, ние от къде да знаем? Това го чух от „Закрила на детето“. Те казаха: „Има нещо тук в семейството.  И той бащата в повечето време го нямаше. Може да не е бащата. Да е майката.? Няма един мъж на този свят. Нищо не  се знае. Може да има майката друг...“ В Синя стая детето мълчи, молят да влезе майката. В момента, в който влиза майката, детето започва да рецитира като рецитал. Рецитал. Научено, заучено. И прокурорът не го признава.“

 Това, което г-жа Данданова нарича: „Рецитал, научено и заучено“, има своето експертно обяснение.

„Не смятам, че е редно прокурора и представител на „Закрила на детето“ да обменят мисли. Не трябва да забравяме, че детето не е споделило веднага, защото то е било физически насилвано и е заплашвано, че не трябва да казва на родителите. Една жертва, особено в такава възраст,  когато стане жертва на някакво насилие и получи заплаха,  твърде е вероятно да си  замълчи в началото. Ти представяш ли си, ти си на 4 години водят те на място, където ти е обяснено и ти е казано, че там е добре за теб. В момента там се случва нещо, което теб те втрещява. Ти дори нямаш възможността да си го обясниш точно и да го възприемеш. Ти си направил нещо, за да го предизвикаш. И то е едно кълбо, един букет от емоции, които могат да накарат една такава невръстна психика, да изпадне в  абсолютно патова ситуация и да не знае какво да направи. Случва се нещо, то още не мога да разбере точно какво е. А съответно и не казва, защото са го предупреждавали  да не говори, пък нали децата трябва да слушат, защото всички това й му обясняват.“, обясни криминалният психолог Тодор Тодоров.

 

Психологическият екип може да установи дали детето казва истината, или му е внушено нещо, чрез добра експертиза.

 „Чрез поведението, по думите, от разказа и присъствието на конкретни хора, конкретни думи. Това дава отговор дали има внушение или не. Когато става дума за по-малко дете през играта, през рисунките може да се разбере.  В Синя стая разпитите най-често би трябвало да се случват, когато детето знае, че родителят е отсреща в другата стая и по всяко едно време може да дойде. С изричното съгласие на родителите може да се проведе и самостоятелен разпит, но родителят наблюдава през цялото време. Детето знае, че родителят е там. Не е родителят направил нещо. Конкретно за детето мога да кажа, че тя, ако фантазира, нямаше да използва едно и също име през цялото време. Думата, която използва, беше "страх" и едно конкретно име. Когато е измислица, тя, измислицата няма конкретен образ, чак в такава детайлност, в която влиза детето. Тук говорим за много конкретика и конкретно споменавано име с придружено много често с думата "страх". Важно е да се заслушаме в техните думи. Няма как да присъства нещо измислено, без реално да е преживяно, а емоцията и болката няма как да се измисли.  Когато е измислица, ние няма как, дори като зрели хора, ние няма как да се насилим да, да пресъздадем някаква емоция, ако не е преминала през нас. И то се вижда.“, каза криминалният психолог Христина Алексиева.

 

„Не може да фантазира. Едно дете, фантазията, колкото и да е богата, стига до там, че ако не му се ходи на градина да каже: „Боли ме коремчето“, или „Боли ме главичката“, за да не отиде на градина.“

 Според директорката на детска градина „Радост“-Афродита Данданова, физическо и сексуално насилие над детето, категорично не се е случило.

„Няма как, просто няма как. Хора постоянно минават. Първа група е тук долу, отвсякъде се вижда, всичко е стъкла. Точно в този период бяха и яслата долу. Просто Ви гарантирам, да кажем. Аз не работя от вчера в тази градина.“

„Ама ти какво очакваш да каже директорката? Че би могло да се случи? Това може да отнеме няколко минути, в края на краищата, защото не е необходимо два часа да се занимава с това нещо. Хората не случайно са казали по принцип за нещата в живота: „Като искаш нещо, намираш начин да го направиш. Като не искаш, намираш причина.“ В случая, ако тази госпожа Герова има такива нездрави, така да го кажем, влечения, винаги ще намери как да го направи. И то дори понякога е под благовиден претекст. Така че това, което госпожа директорката казва, за мене показва единствено и само, че тя иска да представи детската градина като едно сигурно място. Но е ясно, че има проблем там, така че явно не е толкова сигурно това място.“, обясни още Тодор Тодоров.

Не и според кмета на община Поморие, под чието пряко ръководство е детската градина в Каблешково.

„Първо, защитавам г-жа Данданова и целия колектив на детска градина „Радост“, град Каблешково, както и г-жа Герова. В тази връзка аз в качеството си на кмет на община Поморие ще използвам една още по-висока трибуна, а именно трибуната на община Поморие. Само за сведение г-жа Герова още на четвърти февруари, когато поискахме обяснение, се разтрепери, жената се разтресе и от пети февруари излезе в болничен. Реален болничен. Три месеца. Свършиха й болничните, момента е в полагаемия годишен отпуск до десети ноември, а ако до десети ноември няма резултат от този случай, ще продължи да бъде в неплатен отпуск. Тоест госпожа Герова от пети февруари две хиляди двадесет и пета година не е на работа в детската градина.“, каза на брифинг кметът на община Поморие- Иван Алексиев.

„Кметът на едно малко населено място, ако загуби връзката си с реалността  и се превърне в местен феодал, той наистина смята, че това е най-висока трибуна, защото той коли, той беси там. Те всички детски градини, училища са на общинска издръжка. Това е всичките там, които работят, трябва да са му благодарни.“, подчерта Тодор Тодоров.

В публичното си изявление кметът обеща да отговори на още наши въпроси. Позволяваме си да го попитаме: Каква е връзката Ви с съпруга на г-жа Мариета Герова г-н кмете? В какви отношения сте с д-р Галина Милева, която е  началник на „Съдебна медицина“- Бургас? И не на последно място, бихте ли взели г-н кмете, Мариета Герова за детегледачка на децата, или внуците Ви?

„И преглежда я една млада докторка там и установи, че няма девствена ципа. Така ми каза:“ Ами няма я девствената ципа“. Когато отидох с тези документи в Съдебна медицина, слезна завеждащата, която е на отделението- д-р Милева. Тя с докторката двете направиха прегледа и дори  ме позна, защото ми каза: „Вие за втори път водите  това дете тук, за второ медицинско?И аз и казах, че все още никой не ме е потърсил от полицията за случилото се, а пък госпожата парадира, викам тука с някакви връзки. Казах й, че сега разбирам нещо много страшно и не знам викам какво ще правя. Тя каза: „ Аз сега ще се обадя в прокуратурата“.  Тя да ги уведоми,разказа Петя Кашикова.

„Ако твоето дете се прибере  разревано и окървавено. Как ще обясним на това момиче, когато порасне след години, че то няма онова, което се нарича девическа чест и не е отнета при любовен акт с любим човек, а от една извратена лелка.“, допълни още Цветеслава Гълъбова.

„В такива производства, които са с висок обществен интерес, които са с висока степен на обществена опасност, трябва да се работи изключително оперативно, защото така наречените горещи следи, както в случая наблюдаваме и тук, много лесно се заличават във времето. Още повече казвам, когато се касае за сексуално насилие, за което имало данни в март месец, ние тепърва да ги установяваме с експертиза в септември. Мисля, че доста сме закъснели за това.“, обясни Мария Янева-адвокат по Медицинско право.

 „Въобще всичко разпитите, експертизите. Това нещо може ли да доведе до вторична травматизация на детето, ащото детето дава сигнал. Разказите му, историите, които разказва, детайлите, които описва само по себе си говорят за зов за помощ.“, допълни Христина Алексиева.

 Късно е за някои експертизи, но не и за свидетелски показания. Един от основните свидетели обаче, отказва да си спомни какво е видял и чул. Детето посочва леля Иринка като постоянен и основен свидетел.

 

„Това вече е въпрос на личен избор, дали да бъдеш морален или да не бъдеш морален. И аз не оправдавам поведение, което стъпва, на „ Ама мен ме е страх, ама какво ще правя?.“ Няма: „мен ме е страх“. Ние българите имаме един много сериозен проблем и той се проявява в много ситуации. Не си задаваме въпроса, ако аз съм на мястото, на този човек, на тази жена, на този мъж, ако аз съм в тази ситуация, как ще реагирам, ако на мен се случи? Клавиатурстваме, гледаме, цъкаме в екрана, ужас, гнус, чукаме на дърво и не си задаваме въпроса. Ако аз изпадна в тази ситуация, ако срещу мен седят хора, за които съм сигурна, че най-малкото са участници чрез мълчанието си, как ще се почувствам? Как да мълча? Тук става дума за дете. Да намачкаш една детска психика по този начин, това наистина е престъпление изключително тежко, което трябва да бъде преследвано с цялата строгост на закона и да бъде наказано. И аз не знам дали в България прословутия регистър на педофилите е направен, но това задължително трябва да стане. Да, някой ще каже: Ама, педофилията е болест. Да, описана е като разстройство в международният класификатор на болестите, разстройство на сексуалното влечение.Тя не е психоза. Когато се констатира, че еди кой си страда в кавички от педофилия, не страда той, страдат околните. Извършителят носи цялата наказателна отговорност, която е предвидена в нашия Наказателен кодекс. Не се признава невменяемост. И тази перверзия да се занимаваме повече с извършителите, отколкото със жертвите и да мислим за тяхното здраве, повече отколкото това на жертвите, на това трябва да се сложи край. Трябва да се прекрати. Жертвите са по-важни.“,-смята психиатърът Цветеслава Гълъбова.

„Тишината ги храни тези чудовища. И им дава усещането за безнаказаност и те стават все по-креативни в кавички в това, което вършат. Все пак тези градини за това са направени. Друг е въпроса кои са  хората, които работят в тези градини?  Защото хората с педофилски наклонности търсят работа, която да е свързана с деца. И не би ме учудило, тъй като това не става от вчера за днес, и ако госпожа Герова наистина ги е правила с всичките тези неща, тя да има и подобни прояви и преди под някаква форма.“, според криминалният психолог Тодор Тодоров.

„Така че регистър на педофилите трябва да има. Работодателите, които упражняват дейност, свързана с деца, задължително трябва да имат по някакъв начин достъп до този регистър. И това трябва да се случи в много спешен порядък, защото виждаме, че случаите зачестяват. Дали зачестяват само защото медиите дават повече гласност или реално зачестяват, не мога да кажа, но те стават все по-извратени. Виждаме, че даже хора, които би следвало да имат строго критично отношение към това, визирам журналисти, визирам адвокати, намират някакво приемливо обяснение, социално приемливо обяснение, което без свян го хвърлят в лицето на обществото. Педофилията била страдание, те били страдали, така ли? А жертвите им какво правят? Може би са много щастливи.Този случай е изключително гнусен, изключително показателен за проблемите, които ние имаме като общество. И аз лично не бих разчитала на справедлив процес, на прозрачност. Напротив, смятам, че ще се направи всичко възможно, нещата да се прикрият и потулят. Защото е срамно.Ако твоето дете се прибере разревано и окървавено. Как ще обясним на това момиче, когато порасне след години, че то няма онова, което се нарича девическа чест и не е отнета при любовен акт с любим човек, а от една извратена лелка.“, допълни Цветеслава Гълъбова.

"Със сигурност безпристрастното и бързо разследване, събиране на доказателства и вземане на решения по случая е изключително важно. Още по-важно е Министерството на образованието, общините, прокуратурата и всички институции, които имат отношение по темата: „Насилие над деца“, да прегледат внимателно къде са дупките в техните системи, така че да не допуснат следващия такъв случай.“, каза още Мария Брестничка.

Към днешна дата тормозът за семейството на Петя и Динко - продължава. Майката на момиченцето бе привикана за разпит в РУ в Каблешково заради жалба от страна на директорпката на детската градина Афродита Данданова. Жалбата е относно това, че Петя Кашикова е дала неверни сведения в нашия репортаж.

На 8 -ми октомври в домът им пристигна делегация,  без предупреждение с представители на РУО, общината и дирекция „Социално подпомагане“. Дали подобни извънредни проверки се извършват и в дома на Мариета Герова, както и в детската градина? Колко основателна и законна е тази проверка? Предстои да разберем.

В събота под надслов „Не на насилието“ ще се проведат протести в много градове на страната- София, Бургас Стара Загора, Поморие, Варна, Пловдив, Благоевград,Казанлък, Велико Търново и други.   Следва продължение! Трета част очаквайте скоро!