Как с един подпис и много доверие можеш да останеш без покрив над главата? Иван Александров от пловдивското село Първенец е научил това по трудния начин.  Той все още недоумява  как се е оказал прогонен от дома, в който е израснал.

Александров е родом от селото, живял цял живот в родната си къща на улица „Съединение“ № 142. Дом, завещан от майка му, за която той се е грижил до последния ѝ дъх. Със съгласието на сестрите си, които отдавна са напуснали селото, къщата става негова, днес обаче тя е в няколко сайта за продажба на имоти. Иван разказва, че в нея е минало детството и зрелите му години, в нея е живял със семейството си, а баща му е имал и работилница, в която навремето е изкарвал прехраната.  Къщата вече не е в добро състояние, споделя Александров, но е единственото му нещо останало от неговите родители. Сега той живее във фургон, осигурен от съселяни, тъй като е останал на улицата.

Хора, трогнати от съдбата на Иван от село Първенец, се свързаха с нашата медия с молба неговият глас да бъде чут. 

"Аз съм неграмотен човек, не мога да чета, нито да пиша. Баща ми ме научи да съм добър, но изглежда точно това е причината да ме тъпчат,” споделя Иван.

Той разказа, че преди осем години започва работа като пастир при свой съсед - Костадин Цветанов. Живее и работи при него, понякога нощува в малка стая до обора му. Работата обаче не му носи почти нищо, споделя той. „Без пари съм бил, без здравни осигуровки, често гладен и жаден. Живеех в тази постройка при Коцето без ток и вода, понякога пиех от канали, ходих гладен на къра. Подхвърляха ми 10-20 лева, ако въобще ми дадат. Един път, след като продадоха животните, синът му каза да ми даде някой лев, а баща му отвърна: 'Не, дай му 5 лева и да се оправя," разказва Иван.

По време на работата си при семейството, Александров започва да търси човек, който да се грижи за него до края на живота му, споделя той. По думи на 70-годишния мъж Костадин му предлага помощ, а в замяна на къщата, той ще поеме грижата за него до края на живота му . "Повярвах му. Той ми каза, че ще се грижи за мен, „каквото аз ям, и ти ще ядеш”. Аз му се доверих, на мъжката дума”, разказа още Иван.

„Един ден Коцето ме взе и ме закара в Пловдив, в някакъв кабинет, където един мъж ми даде документи. Имаше и много други жени, аз не знам къде бяхме.  Коцето подписа, след това аз подписах, никой не ми обясни какво е това. Не мога да чета, дори и да пиша , неграмотен човек съм, подписах само, без нищо да знам, нито документи получих след това. Досетих се, че е нещо за къщата заради разговорите с Коцето, които проведохме по пътя. Той каза, че прехвърляме имота срещу неговото гледане.  В него беше и нотариалния акт, сестра ми му го беше дала  преди години да ми го пази, да не стои у мен и в моята къща”, каза още мъжът.

След сделката, Иван продължава да живее в мизерните условия до обора. Един ден той се връща в дома си, но той открива, че вече не може да отключи вратата. Иван сподели, че непознат мъж го е изгонил и заплашил с полиция. По-късно съседи му съобщават, че къщата вероятно е продадена. Иван се страхува да попита Костадин и баща му, тъй като и двамата били сприхави, твърди още мъжът.

„Когато с ключа не успях да отключа, видях, че има някакъв човек, който ме пита „какво правиш тук”, заплаши ме с полиция. Не знаех какво да правя, нямах смелост да питам Коцето и баща му, тъй като и двамата бяха много сприхави, особено баща му, той е ужасен, и с мен винаги се държеше гадно, обиждаше ме. Никой от селото не ги харесва. След това ме изгониха, когато продадоха козите и нямаше и какво да работя повече. Баща му ме изпъди, никой не ме гледаше, останах на улицата буквално, без работа и дом. Сега се подминаваме като се засечем, сякаш нищо не е станало, той така се държи”, каза Иван.

Днес хора от селото му помагат. Александров живее във фургон, предоставен от негов съселянин като жест на съпричастност. Благодарение на тях вече има ток, вода и топла храна. "Добре съм, но не знам какво става с дома ми, някои казват, че е продаден, други отричат" казва той.

„Кракът ми е зле, преди години имах инцидент , никой с нищо не ми помогна и на доктор не ме закара Коцето, уж щеше да се грижи за мен, а той зорът му бил да опъне къщата. По принцип не съм доверчив към хората, защото никога не знаеш какво могат да ти направят. В Първенец е домът ми, тук всички ме познават и аз тях, уважават ме, няма да отида другаде”, категоричен е Иван Александров.

Кметът на Първенец, Ренета Първанова, също потвърждава казаното от Иван, че хората му помагат. Тя заяви, че действително къщата му е заключена, а той няма достъп до нея.
„Хора от селото му помогнаха, за да има подслон и нормални условия. Вече получава пенсия, след като му събрахме всички необходими документи. Подадено е заявление за отоплителна помощ. Много добродушен човек е”, заяви още кметицата.

Нашата медия направи опит да се свърже с Костадин Цветанов, за да даде своята позиция по случая. Той категорично отрече обвиненията срещу него и заяви, че е гледал Иван, но мъжът сам е пожелал да си тръгне.

„Човекът го гледах много години аз. Издържал съм го много зими. Не бяха плащани данъците на тази сграда много години.  Аз му платих всичко и му обясних за какво става въпрос. Той каза- „добре, ще ти дам къщата и след това подписа,. Нито съм го насилвал, нито нищо. Така че човекът си е жив и здрав. Работи при мен, каза, че ще се маха в един момент, аз отвърнах, че е свободен, не мога да го задържам. Данъците не бяха плащани може би от  10 години и той много добре знае”. Това заяви пред медията ни Цветанов.

Костадин отрече да е гонил Иван и заяви, че му е предоставил стая, но той сам е пожелал в един момент да си тръгне.

 „Той много добре знаеше, че къщата не е негова. Аз му казах, къщата не е твоя. Информацията за това, че документите за къщата са стояли при мен, не е вярна.  Аз три пъти му вадя личната карта, а той я губи постоянно. Последният път пак му изчезна по много загадъчен начин.  Той много години не е работил при мен и аз пак го гледах. В София беше, работеше при едни съседи. Умрял от глад и целият скъсан, мръсен се върна от София, тогава пак съм го гледал – с храна, с пари, с дърва. Мога да го докажа, тук всички комшии, които живеят около нас го знаят ”, уточни още той.  

На въпрос дали Александров е бил изцяло на негова издръжка, Цветанов бе категоричен:   „Абсолютно всичко аз съм му плащал , гледал съм го, дори и в моменти, в които не е работил при мен”.

На въпрос дали са имали уговорка за това, че срещу грижи до смъртта на Иван, къщата ще остане за него и дали неговият съсед знае,че домът му вече е продаден, Костадин отговори така:

„Не знам дали сме имали уговорка, не си спомням. Аз съм го гледал, с което мога. Знае, как да не знае, че е продадена къщата.  Виждам го сега, поздравяваме се, даже му оправях едни документи за пенсия, той си ги поиска, сега пенсия взима, добре му е,” каза новият собственик на къщата.

Междувременно обаче , в онлайн сайтове за имоти къщата на улица „Съединение“ №142  се предлага за продажба. Една от обявите, публикувана преди броени дни на 30 август, предлага "идеално място за създаване на дом близко до природата и едновременно до града." В нея се споменава, че парцелът е 186 кв.м., а къщата, на два етажа, е "за тотален ремонт или за бутане и използване на петното за застрояване без издаване на необходимите документи." Цената надхвърля 100 хиляди лева.

Възможно ли е домът на един човек, който не може да чете и пише, да бъде прехвърлен за минути, без той да осъзнава напълно последствията? Дали доверието на Иван не е било използвано по начин, който сега му коства най-ценното – неговия дом? Въпроси,  които самият Александров търси и опитва да осъзнае, след като имотът му вече чака своят нов собственик, който ще заличи старата постройка завинаги. А може би отговори на тези въпроси трябва да потърсят полицията и прокуратурата.