На 2-ри април 2024-та година, малко след 7 часа сутринта, в Попово е подаден сигнал за паднал моторист. Загиналият е 24-годишният Момчил Георгиев. Официалната версия се появява почти веднага – самокатастрофа. Само, че начинът, по който започва разследването, поставя под съмнение тази констатация още в първите часове.

Когато има смърт, има въпроси. Когато няма отговори, има съмнения. А когато разследващият полицай съди пострадалите, обществото има право да знае: Защо? Има право да знае защо още в първите часове хронологията е нарушена? Защо доказателствата не са събрани, а пропуските в разследването се превръщат в негова официална версия? Защо разследването за смъртта на Момчил от Попово започна с пропуски и продължи с откази? И защо вместо ново разследване, се стига до съдебно дело, в което разследващият полицай иска 20 000 лева обезщетение от бащата на загиналото момче?Вижте видеото:

Това е история за едно загинало момче. За родители, които отказват да приемат обяснението, че синът им е „самокатастрофирал“ и започват да питат. За свидетели, които никой не иска да чуе. И за разследващ полицай, който вместо да отговаря на въпроси, завежда дело срещу бащата на детето.

Това не е разказ за версия. Това е разказ за пропуски. Пропуски без последици, заради които, истината се отлага. Пропуски, които започват още в първите часове след смъртта на 24-годишния Момчил и продължават месеци наред. Сигналът за паднал моторист е подаден на тел. 112 малко след 07:00 ч. на 02.04.2024 г. Огледът започва три часа след като е подаден сигнала-в 10.00 часа. Случаят е поет от ст. разследващ полицай Росица Русева /РУ на МВР– Попово/.

 

Сигналът е получен в края на дежурството й, след нощна смяна. На въпросите: Имало ли е нареждане точно тя да разследва случая? И каква е причината огледът да започне три часа по-късно? Росица Русева отказа да отговори.

Близките, майката и бащата на момчето, разбират от социалните мрежи малко преди започне огледът, че синът им е загинал. Съответно, отиват на място, където вместо контрол над зоната на местопроизшествието, достъпът е свободен. В нивата, в която е намерено тялото има десетки хора: роднини, познати и случайни граждани. В съседство работи трактор.

„Мястото не беше запечатано. Всеки имаше достъп до него. Влизаха и излизаха съвсем свободно“, разказва сестрата на Момчил Сияна Янчева.

„Като слязох от колата, видях километража- 80 км показваше. И попитах: „Къде е?“ И те ми казват: "Ей там.“ Страшно далече, точно по средата на нивата беше, точно по средата на нивата. Бягах, бягах, бягах до там. Като че ли нарочно ги пускаха тия хора да влизат и да излизат. Никъде не беше оградено.“, казва майката на Момчил- Стоянка Стоянова.

Процесуално нарушение ли е това? И какви са задълженията за запазване на местопроизшествието?

„Съгласно чл. 155, ал. 2 от НПК, „до извършване на огледа се вземат мерки да не се заличат следите от престъплението“.  Това задължение е процесуално и има за цел да гарантира достоверността на доказателствата. Неспазването му представлява нарушение на процесуалния ред и може да доведе до опорочаване на доказателствените средства (напр. протокол от оглед), което подлежи на преценка от съда при оценка на доказателствата.“

Защото огледният протокол е едно от най-важните неща по досъдебното производство и влияе пряко върху прокуратурата и съда. В тази връзка питаме: Установени ли са всички лица, които отидоха до тялото на Момчил? А разпитани ли са? Защото:

„Допускането на външни лица до местопроизшествието преди извършване на огледа противоречи на чл. 155, ал. 2 НПК, тъй като създава риск от заличаване или изменение на следите. Това може да се квалифицира като нарушение на процесуалната дисциплина от страна на органите, отговарящи за охраната на местопроизшествието. При наличие на данни, че външни лица са влезли в контакт с мястото на произшествието, органът на досъдебното производство е длъжен да ги установи и разпита като свидетели по реда на НПК.“ 

По време на първоначалните действия не са иззети каската, ръкавиците, обувките и части от мотоциклета – предмети, които законът определя като потенциални веществени доказателства.

„Ей там, вика, обувките. Върви си ги вземи. Наведох се, взех си обувчиците и си се прибрах вкъщи“, разказва Стоянка Стоянова.

По-късно част от екипировката и части от мотора са събирани и носени в полицията от близките на Момчил.

„След като не разбираш, кажи някой специалист да дойде, да види мотора. Да види къде е каската, ръкавиците,  обувките, детето,  мотора. Това какво е? Замина си от тука с папката, без да вземе нито една пластмаса, без да вземе мотора. Моторът ние го натоварихме лично и го закарах в полицията. Вземахме част от спойлерите, друга част от спойлерите остана тука. Седяха доста време вкъщи и викам: "Чакай да ги закарам и тях в полицията,ще дойде ден да разследват и да ги гледат.", разказва бащата на момчето, Светослав Стоянов.

Каската, ръкавиците, облеклото и частите от мотоциклета са задължителни за изземване като потенциални веществени доказателства по чл. 109–110 НПК. Не изземването им е процесуално нарушение, което може да доведе до опорочаване на доказателствата и дисциплинарна или процесуална отговорност на разследващия орган.

„Корите, облеклото, части от мотора, каската. Как може всичко, което е останало, да се събира на части от близките? Това не е магазин за дрехи втора употреба“, коментира адвокатът на семейството- Антоанета Николова.

И защо първоначалната версия самокатастрофа е единствена и без алтернативи? Констатацията е преди да бъдат събрани доказателства. Преди да бъдат иззети вещи. Преди да бъдат разпитани ключови свидетели. Към съмненията около начина, по който е водено разследването, се добавя и следното обстоятелство разследващият полицай Росица Русева живее на семейни начала с началника на сектор „Криминална полиция“ към Районното управление в Попово.

„Те прегърнаха още от началото тезата, че това е катастрофа с мотор, той е бил моторист и най-лесното, това го приемаме и толкова.“, допълни адвокат Антоанета Николова.

Версията е кратка и удобна. Но е и проверима. Експертът от „Европейски център за транспортни политики“ Диана Русинова и екипът й правят независимо възстановяване на мястото на инцидента, по официалния протокол за оглед.

„Решихме да направим оглед и да възстановим изцяло по протокола за оглед на местопроизшествието, да възстановим изцяло зоната на инцидента. Оказа се до такава степен, че има грешки в протокола за оглед, че имаше дори и измервания, които са сгрешени.“, обясни Русинова.

Възстановката е направена не веднъж. А три пъти. И всеки път излизат нови несъответствия.

„И когато започнахме да проверяваме този случай, пред нас започнаха да изникват наистина много съществени пропуски в хода на самото разследване. Говоря за първоначалния оглед на пътно-транспортното произшествие. То е извършено непрофесионално. Аз не съм човекът, който трябва да дава квалификация дали едно нещо е професионално или не е професионално, но аз съм човекът, който ще коментира това, че не намирам за нормално разследващи полицаи с опит и с претенции за огромна квалификация, огромен професионализъм, да не боравят с общоприети термини, като например граница на платното за движение. Там където свършва, където е ръба на настилката, а да изписват термини като базисна линия. Нещо, което базисна линия може да означава много неща, нали, но не е ясно точно кое. Може да се приеме средата на платното за движение, не е уточнено какво е това базисна линия. В същото време в закона за пътищата има дефиниции, които са ясно дефинирани. Аз очаквам, че един човек с огромен опит, един много голям професионалист, както се изтъква през цялото време, че са разследващите полицаи, които са поели първоначално делото в Попово, би следвало да знае тези термини. Не мога да намеря доказателство, което да ме убеди, че това е случаен пътен инцидент.Това не е пътен инцидент. Това е съвсем различно нещо“, допълни Русинова.

Протоколът от първия оглед е ключов документ в досъдебното производство. Именно върху него прокуратурата изгражда версията си за случилото се, а съдът по-късно се позовава на него. Когато още тук има пропуски, всяко следващо заключение стъпва върху неточна основа. Защото протоколът не е формалност. Той определя какви експертизи ще бъдат назначени и кои версии ще бъдат проверени.

Потърсихме и мнението на доказали се служители на МВР. Той не е случаен коментатор и анализира случая като човек, виждал реални пътно-транспортни произшествия, а не по документи. Като дългогодишен ръководител на „Пътна полиция“ – София, кариерата на Тенчо Тенев минава през стотици огледи на тежки катастрофи със загинали и пострадали.

„На около десетина метра от мотоциклета има следи. Вижда се, че има завой. Някой е влезнал, в самата нива е влезнал. И за мен е нереално положението и на мотоциклета, и на момчето, като се вижда удара как е в едно дърво и на около 150 метра тялото е на една страна, мотоциклетът е на друга страна, траекторията на движение на мотоциклета, следите, които излизат извън пътното платно в тревистата част на банкета. При този удар в дървото би трябвало да се направи лек завой наляво и мотоциклетът да падне на лявата страна, а то се забива в земята, излита във въздуха, тялото е на едно място, мотоциклетът пада на друго място. Непонятно пътно-транспортно произшествие и за мен има нещо гнило в цялото това пътно-транспортно произшествие. Има някаква причина да се случи така.“, каза Тенчо Тенев.

„Аз още тогава изразих съмнение, че според мен отзад този мотор има удар. И наистина има много интересни фрагменти, които точно за това говорят. И това трябваше да бъде внимателно изследвано. Най-малкото се вижда, че на шосето, там където започва, където възниква инцидента, най-малкото се вижда, че има една следа, която никой не е следвал. Следа от спирачен път.“, обясни още Русинова.

Виждат се още много неща. Странно е обаче, защо разследващият полицай не ги вижда по време на огледа и в следващите дни и месеци? Вариантите са няколко: некомпетентност, нежелание или пък под нечие давление. Наистина ли полицай Русева не ви направи впечатление местоположението на каската? Визьорът и бузите? А Ръкавиците? Не се ли замислихте как може да изпадне каска от главата на моторист? И ръкавици от ръцете му? Ръкавици, по които няма капка кръв и са здрави, при положение, че пръстите му са премазани вероятно от ръчката на съединителя на мотора, а част от единия пръст въобще липсва.

„Самият факт, че моторът, с който се е случил пътно-транспортният инцидент, защото ти в рамките на един предварителен оглед на местопроизшествието ти не можеш категорично да заключиш какво се е случило. Ясно е, че трябва да се направят експертизи и да се проверят всички версии. Това го изисква българското законодателство. Най-малкото каската е трябвало да бъде иззета като веществено доказателство. Защото очевидно тая каска, за да изпаднат бузите, тя е свалена. Някой е свалил.“, каза Русинова.

Момчил е бил с каска. Това потвърждават категорично  и експертите, които правят ексхумация или т.нар реаутопсия на тялото му. Те констатират, че черепът е здрав, но има счупени прешлени на врата, като това се получава при удар в главата, тогава когато мотористът е с каска. Защото ако е бил без каска, черепът нямаше да бъде здрав, според експертите.

„За мен има някаква мистерия в самото пътно-транспортно произшествие и най-вероятно има замесени и се опитват по някакъв начин да бъде скрита истината за това тежко пътно-транспортно произшествие. За мен огледът на местопроизшествието не е направен както трябва и според мен има нещо мътно в целия оглед на пътно-транспортното произшествие. Твърде много следи има около мотоциклета, твърде много следи има около починалото момче. Вижда се една следа на един автомобил, може би или пикап, или джип в изораната нива, който е много близо до мотоциклета, също се вижда, което не е взето под внимание. Не са изпипани нещата за оглед на местопроизшествие както трябва. Убеден съм, че има нещо гнило в цялото това пътно-транспортно произшествие, има някаква намеса от органи, органи на МВР.“, коментира още Тенчо Тенев.

Следва продължение!

Това, което видяхте досега, е само началото на една хронология, в която пропуските стават версия. И когато версията е готова преди доказателствата, проверката спира. Защото това, което трябва да е в папките по делmото за смъртта на Момчил, го няма в протоколите. Очаквайте продължението за пропуските и отказите в едно разследване за смърт!