Тази история започва с едно загинало момче и оглед. Оглед, който не пази, а заличава. Защото първите часове решават всичко. В първа част на „Разследването, което заличава следи“ видяхте само началото на една хронология, в която пропуските стават версия. И когато версията е готова преди доказателствата, проверката спира. Защото това,  което трябва да е в папките по делото за смъртта на Момчил Георгиев от Попово, го няма в протоколите. Вижте продължението за пропуските и отказите в едно разследване за смърт.

ВИДЕО: 

Както стана ясно протоколът от огледа е официалният разказ на държавата за случилото се. Той определя какви експертизи ще бъдат назначени. Кои версии ще бъдат проверени. И кои въпроси, изобщо няма да бъдат зададени.

„Някак си изведнъж, още в рамките на това досъдебно, на това предварително разследване, да го наречем така, се заключава, че това не може да е друго освен пътно-транспортно произшествие. Но в крайна сметка добрият специалист би трябвало да изследва причините, защо е настъпило. Нали имаме един моторист, който е професионалист, който в крайна сметка не се качва за първи път на мотор. И в един момент той допуска толкова фатална грешка на мястото, на което той живее. Нали разбирате, че там има неща, които не съответстват.“, коментира експертът от „Европейски център по транспортни политики“-Диана Русинова.

Във видеото ви показваме кадри са от състезания, в които Момчил Георгиев е участвал. Всички, които го познават са категорични, че той наистина е професионалист и кара бързо само, когато се състезава.

„Направи ми, да, голямо впечатление първо, че елека му е разкопчан. Той никога не би седнал да кара мотора с разкопчан елек. На първо място, защото тука ципът отдолу ще се удря в резервоара и ще драска мотора, а пък той си пазеше изключително много моторите и всички техники и машини.  Този път Момчил го познава изключително добре, като той също работеше и опесъчаваше пътищата, и този път също беше от неговите райони, със сигурност. Изключително, мога да кажа, че е много добър шофьор. “, разказа сестрата на Момчил-Сияна Янчева.

„Детенцето на всички правеше забележки. Ако продължавате да карате бързо, ще се върна.“, допълни Светослав Стоянов-баща на Момчил.

Обърнахме толкова голямо внимание на протокола за оглед, защото когато протоколът е непълен или неточен, това не е дребен пропуск. Това е посока. Затова законът изисква огледът да се извършва в присъствието на поемни лица. Хора, които не са част от разследването. И чиято роля е да гарантират, че това, което е описано в протокола, отговаря на реалността. В случая с Момчил въпросът не е:  дали има поемни лица? А кои са те? Кога са дошли? И какво всъщност са видели?

„Поемните лица идват отнякъде си, при положение че имаш много хора в наличност там, много наблюдатели.“, каза адвокатът на семейството -Антоанета Николова.

 

Става ясно, че единият от поемните лица е със степен на  инвалидност и дори не е могъл физически да достигне до трупа. Другото поемно лице също е със здравословни проблеми и също не отива до тялото, до мотора и до веществените доказателства. Двете поемни лица не са били сред очевидците на място.

В тази връзка питаме: Как са подбрани тези поемни лица? Кой ги е избрал, при положение, че на място е имало десетки хора? Били ли са те в състояние реално да възприемат и да удостоверят всички действия по огледа? Запознати ли са били поемните лица с цялата зона на произшествието, или само с част от нея? Колко време са присъствали на място и на кои конкретни действия?

„Аз като минах, имаше много полицаи. Аз даже не съм оглеждал. „Ще станеш ли поемно лице?“ Викам: „За какво става въпрос?“ „Е, там има катастрофа.“ Викам:  „Добре, ама аз не мога да влизам  там.“ Те викат: „Няма да ходиш до мястото.“ Викам: „Добре щом няма да ходя.“ Спрях и останах.“, спомня си единият от мъжете, повикан за поемно лице.

Той е спрян докато шофира по пътя край мястото на местопроизшествието. Остава и подписва протокола, както стана ясно,  след уговорката, че ролята му на поемно лице ще е проформа. Второто поемно лице също по този начин присъства протокола.  Той се придвижва с електрическа инвалидна количка. Извикан е от вкъщи. Също не отива до тялото на Момчил, до мотора и до веществените доказателства.

Когато поемните лица не отразяват реалната обстановка, протоколът престава да бъде доказателство и се превръща в документ с въпроси. Въпроси като: Защо в протокола за оглед няма обяснение кое наложи  поемните лица да  не са избрани измежду присъстващите очевидци? Процесуално нарушение ли е участие на такова лице?

Съгласно чл. 118, ал. 3 от НПК, „не могат да бъдат свидетели лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях“ [член 118, НПК] .Тъй като поемното лице има функция, аналогична на свидетелска — да удостовери законосъобразността и реалното извършване на процесуалното действие — това ограничение се прилага и към него. Следователно, лице с инвалидност, което не може реално да присъства на огледа и да възприеме обстановката и трупа, не може да бъде поемно лице.

Как не се прави: Разследване, което заличава следи (ВИДЕО)

Ако при оглед на местопроизшествие със загинал е привлечено поемно лице, което обективно не е могло да възприеме извършеното действие, това представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на НПК, защото: нарушава се изискването на чл. 137, ал. 1 и ал. 2 НПК за присъствие на действителни, независими и възприемащи поемни лица [член 137, НПК]; компрометира се доказателствената стойност на протокола за оглед, тъй като поемните лица не могат да потвърдят законосъобразността и съдържанието му; при съдебен контрол това може да доведе до изключване на протокола като недопустимо доказателствено средство. Това е процесуално нарушение, което може да обоснове: отмяна или повторение на огледа; дисциплинарна отговорност на длъжностните лица, ако е установено, че са действали в нарушение на служебните си задължения.

Когато дознателят и оперативната група са извършили огледа в присъствието на лице, което не отговаря на изискванията за поемно лице, те са допуснали нарушение на процесуалния ред по чл. 156, ал. 1 НПК [член 156, НПК].

В случая не може да бъде направен повторен оглед? Но може ли да бъде отменен или анулиран, този който прави разследващ полицай Русева?

След първия оглед, след протокола и поемните лица, разследването вместо да се задълбочи, започва да отказва. Отказва да събира .Отказва да проверява. Отказва да допуска версии, различни от тази, която дава разследващ полицай Росица Русева, а именно самокатострофа.

„Разследващата полицайка каза, че задължително трябва да го дадем за аутопсия. Ние не бяхме съгласни отначало с мама, но решихме да го дадем, за да разберем какво се е случило. Може да има и друга причина. Всичко може да се е случило.“, каза Сияна Янчева.

Всичко може да се е случило. Само, че  разследващият полицай отказва да провери алтернативна хипотеза, въпреки наличието на следи. Въпреки, че в това разследване има свидетел, който не се вписва във версията „самокатастрофа“.

 Аутопсията приключва  в денят, в който е открит Момчил-3-ти април-2024 година. Всъщност, в документите от аутопсията не се посочва и 1/3-та от това, което ще запишат медиците, които правят ексхумацията на тялото на Момчил, осем месеца по-късно.

„След аутопсията, на другия ден, Иван отива да вземе Момчил да си го погребваме детето. Той каза, че трябва да остане в камера и не можем да си го вземем вкъщи. Каза също, че трябва да бъде в затворен ковчег. И му казах: "Иване, ако запечатате ковчега с шлайфа, ще го отрежа.“, разказва Светослав Стоянов.

Иван Иванов е собственик на траурна агенция в град Попово. Агенцията, която ангажират родителите на Момчил за погребението.

„Няколко дни, след като се случи случката, човек от Търговище ни каза: "Вашият син не е само катастрофирал и не е само починал там. Търсете истината за детето.“ От там ние с нетърпение чакахме да отидем в полицията и да кажем на разследващ полицай Русева какво се е случило. Отиваме с надеждата, че ще бъдем чути. Тя, като чу,  като стана: Кой ви учи на тези глупости? Кой ви разказва такива глупости? Това санитаря Маринчо ли ви казва?“ Не познавам такъв човек. В последствие разбрах за него, никога не съм го чувал, не съм го виждал. От там ние отидохме в погребалната агенция, искахме да говорим. Говорихме с Иван. Иван на мене ми каза: "Виж сега, гърба на детето не съм го видял." След като ми каза така, аз още повече се озадачих и се усъмних. След това ме срещна Алдин, с който се познаваме от години. Той ми каза:  "Ще ти кажа нещо, ама ти ще плачеш. Синът ти имаше дупки на гърба си. " , обясни Светослав Стоянов.

Алдин Асенов по това време работи в погребалната агенция на Иванов. Мъжът познава Момчил от малък. Познава и семейството му. И твърди, че е видял нещо, което до този момент никой по делото не е описал.  Нещо повече той вкарва версия, която не се побира в самокатастрофа.

„Иван, отиде да вземе го сутринта. облече го. Обърна гърба му, имаше дупки. Колкото два леваа бяха. Облякохме потника обърнахме го на една страна, видях  раните на Момчил. Изкара сачмичка  при   от дупето му, с пинсетата и сложи един памук, защото имаше гной. Иван каза: „Убили са го“. После ме предупредиха с на Иван жена му- Албена, да не казвам на никого.  И четири дена не съм спал, защото Момчил ми беше приятел.  Иван каза: „Няма да казваш на никой". После Албена каза: "Няма да казваш на никой". Пет пъти ми казаха туй нещо.“, разказа Алдин Асенов.

Това е твърдение на човек, който е бил до тялото. Твърдение, което  идва преди семейството да получи каквито и да е документи от аутопсията. Разследването обаче не защитава свидетеля. И отказва да  провери фактите, които той твърди.

„Росица Русева много се ядоса, като отидохме и като ѝ казахме  за Алдин, направо откачи. Направо все едно не е същата жена. Отначало, като ходех при нея, викаше ми, викаше така на мене: "Вие сте много добри хора. Ако са други хора, досега щяха да ме убият. Вие сте много добри." След като ѝ казахме това нещо, нищо лошо не сме ѝ казали. Просто ѝ казахме, че имаме човек, който е видял, рани по гърба на Мони. Имаме човек, който идва да каже, че Мони не е само катастрофирал, а е бил убит. След тия думи тая жена до такава степен полудя. Тръгна от полицията напред, назад, нагоре, надолу. Просто не знаеше какво да прави. После жена му на собственика на траурната агенция ни каза, че Русева е отишла в дома им. Още същата вечер.“, разказва още Светослав Стоянов.

„Отиват при разследващия полицай с голяма надежда, че ще ни помогне,. Но за съжаление се върнаха много отхвърлени  и разочаровани, понеже тя се е отнесла много зле с тях.“, спомня си Сияна Янчева.

„Ние вярвахме, че ще се случи нещо. Оттам мина, мина колко дни, ние ходихме при Русева. От Русева отидохме при прокурора.“, допълни Светослав Стоянов.

Няколко месеца семейството няма данни от аутопсията и пуска молба до наблюдаващият прокурор за резултат.  Получават рисунка с охлузвания по гърба. Тя съвпада с това, което Алдин е казал  и нарисувал много много по- рано.

„Прокурорът каза: "Не се притеснявайте, допускат се грешки. Наистина може да е станало грешка. Ще направим всичко възможно.“

 Но, не правят нищо възможно. Не проверяват дали това са охлузвания или нещо друго. А това се доказва с експертизи. Експертизи, които не са назначени, защото никой освен семейството на Момчил няма интерес да събира и търси доказателства.

„Те основно това искат. Искат да се изясни от какво е загинало детето им. Дали е било застреляно, нали, с дупките в гърба, които е установил Алдин, или дали е катастрофирал Няма как огнестрелни рани по гърба да имаш, ако си паднал от мотора, нали? Или ако си се блъснал в дървото с мотор? Прокурорът разпорежда бащата на момчето също да бъде разпитан. Месеци не е разпитан. Ходи и се моли да бъде разпитан. Това е абсурдна ситуация.“, коментира адвокат Антоанета Николова.

Когато свидетелят Алдин Асенов е призован, разпитът не е изолиран. И не е защитен.

„Разбираме впоследствие, че Алдин е извикан на разпит при разследващ полицай Русева, само че докаран и придружен от работодателя си, шефа на траурната агенция, който разбираме, че е в някакви близки отношения с разследващия полицай.“, допълни адвокат Николова.

„Пръв Иван влезе при Русева. Стоя 30 минити, излезе и ми каза: Няма да казваш за дупките. И аз обещах да не казвам. Беше ме страх.“, казва Алдин Асенов.

„И шефът на траурната агенция стои там, незнайно в какво процесуално качество и каква работа има той на разпита, докато Алдин да му се запишат показанията. Това е поредното безобразие. Говорим за разпит на пълнолетен човек, нали? При пълнолетен човек да дойде работодателят му и да контролира разпита, това е абсолютно ненормално и процесуално недопустимо да бъде правено.

 Процесуално не допустимо е защото:

Съгласно чл. 122, ал. 2 от НПК свидетелят има право да се яви на разпит само с адвокат. Присъствието на работодател, който не е адвокат, не е предвидено от закона и представлява намеса в процесуалното действие. Всяка външна намеса, включително предварителен разговор между работодателя и разследващия полицай, може да се квалифицира като нарушение на принципа за обективност и независимост на разследването, произтичащ от чл. 121, ал. 2 от Конституцията – производството трябва да осигурява установяването на истината.

От гледна точка на наказателното право:

Ако работодателят указва на служителя какво да заяви, това представлява възможно склоняване към лъжесвидетелстване или намеса в правораздаването. Ако пък работодателят упражнява натиск върху служителя (свидетеля) да даде определени показания…

Това може да се разглежда като противозаконно принудително действие по смисъла на чл. 287 от НК, ако е съпроводено с принуда или заплаха [член 287, НК]. Това е от гледна точка на наказателното право. От гледна точка на поведението на разследващия полицай, според Етичния кодекс за държавните  служители от МВР служителят е длъжен вярно да записва и предава показанията на свидетеля и да се въздържа от оценки или влияние върху свидетеля]. Провеждането на предварителен разговор с работодателя, който не е страна по делото, нарушава тези етични изисквания.

Следователно:

Придружаването на пълнолетен свидетел от работодател, провеждането на предварителен разговор между работодателя и разследващия полицай и последващото указване на свидетеля какво да каже представляват нарушение на процесуалните правила по НПК и намеса в разследването, която може да има и наказателноправни последици при наличие на принуда или влияние върху показанията.

Как и дали е имало принуда върху показанията на Алдин Асенов пред разследващия полицай ?Това ще решат компетентните институции, които сме сезирали. Безспорен факт е обаче, че показанията на Алдин Асенов  пред съдия и прокурор  значително се разминават от тези дадени от него пред разследващият полицай.

„Има разлика. И тази разлика всеки може да си я изведе, защото в единия случай той говори пред съдия, пред прокурор, в другия случай говори пред началника си, който е в близки отношения и се познава с разследващ полицай Русева. Това стана известно и на самото дело.“, допълни адвокат Николова.

 Съществено се разминават показанията на Алдин пред съдия и прокурор с тези дадени пред разследващ полицай Русева и в частта затова къде са дрехите на Момчил. Дрехите, разследващият орган не е сметнал за необходимо да изземе.

„ Дрехите  в една черна чанта. Аз ги взех от носилката  Той беше на носилката, а те бяха в краката му. Питам:  „Иване  какво ще правим с дрехите?" „Хвърляй ги в коша", каза Иван. На Варела. Имаше кръв по  дрехите на Момчил. Навсякъде имаше кръв.“, разказва Алдин Асенов.

„Дрехите на Момчил разследващият полицай казва, че не знае къде са и по тази причина ние решихме да изпратим молба до директора на болницата в Търговище, да попитаме какво се е случило с тях. Той ни върна отговор, че дрехите са изпратени в някаква фирма за изгаряне, за унищожаване на такива отпадъци. И аз си направих труда да проверя тази фирма в интернет каква е. Всъщност пише, че е химическо чистене. В документа пишеше, че това не са дрехи, а някакви инструменти, които тежат 400 грама.  Само елека на Момчил, тежи около килограм. След това разбрахме, че дрехите са изхвърлени от работника на траурната агенция в коша. И след това в сметището. Известно време след това имаше пожар в сметището.  Ходихме да ги търсим, но безуспешно. Той описва точно тези дрехи, с които е бил брат ми. Той няма откъде да знае брат ми с какви дрехи е бил облечен.“, допълни Сияна Янчева.

Иван Иванов отказа да коментира случило ли се е това, което казва свидетелят Алдин Асенов.

„Супер безотговорно е да облечеш починал човек, да седи при теб и да казва: "Аз гърба на момчето не съм го видял.", казва Светослав Стоянов.

Съгласно чл. 109 от НПК, като веществени доказателства се събират предметите, които: са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението; върху които има следи от престъплението;или могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото [член 109, НПК].

Облеклото на моторист, участвал в пътнотранспортно произшествие, попада в тази категория, тъй като може да съдържа следи от сблъсък, кръв, влакна, боя, механични увреждания и други данни, релевантни за механизма на произшествието. Следователно, дрехите подлежат на изземване като веществено доказателствено средство и на оглед по реда на чл. 110, ал. 1 НПК, който изисква те да бъдат подробно описани и по възможност фотографирани [член 110, НПК].

Неизземването на облеклото представлява нарушение на задължението на органите на досъдебното производство да събират всички доказателства, които имат значение за разкриване на обективната истина – чл. 107, ал. 1 и 3 НПК [член 107, НПК]. Неизземването им е съществено процесуално нарушение, когато е довело до пропуск в доказателствената съвкупност и до невъзможност за пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Или е ограничило правото на защита.

Питаме: Полицай Русева: Това системна практика ли е? Или само в този случай решихте да не изземете дрехите на Момчил като веществено доказателство? Чие решение е те да бъдат унищожени? И защо? Защо отказахте да разпитате Алдин Асенов? Защо разследването се опитва да наслагва обществено мнение, че той е негоден за свидетел? Че Алдин лъже, негоден е за свидетел и има психическо заболяване твърди и неговият работодател Иван Иванов, като информацията упорито се разпространява в социалните мрежи.

Годен ли е за свидетел Алдин Асенов? Потърсихме мнението и разполагаме с официални документи от светила  психиатрията и криминалната психология. Експертното им мнение е формирано на база на реални срещи с него. С Алдин се срещна и проведе беседа с него един от най-добрите психиатри в България-д-р Цветеслава Гълъбова, която е директор на психиатрична клиника „Св.Иван Рилски“ в София.

При тежките психични разстройства много често не може да се носи наказателна отговорност и не може да има валидна свидетелска годност. Не така стоят нещата обаче с честите психични разстройства и с умствената изостаналост. При това лице, което прегледах има умствена изостаналост, но тя е по-скоро от типа социална олигофрения се наричаше преди, която се дължи на социално занемаряване. Т.е той няма органично заболяване на мозъка, което да е било реална пречка да се развие, а просто е имал мал шанса да се роди и отрасне в такава социална среда. Затова той е с този тип умствена изостаналост, и това по никакъв начин не е пречка за неговата свидетелска годност, защото това не принадлежи към групата на тежките психични разстройства, при които има нарушение на съзнанието и лицата не могат да имат свидетелска годност.

-А може ли той да си го е сътворил в съзнанието това нещо?   

-Принципно всеки може всичко да си сътвори в съзнанието. Въпросът е, че трябва да има някакъв мотив, а в този човек няма абсолютно никакъв мотив да го измисли.“, коментира д-р Цветеслава Гълъбова.

Не само Алдин, но и много от свидетелите, които имат информация за вечерта на 2-ри април 2024 година, също нямат абсолютно никакъв мотив да си измислят. Само, че голяма част от тях въобще не са разпитвани, а при други -разпитите са проформа.

„Искам да кажа, само че тези свидетели са заплашени да не говорят.  Аз исках да ме разпитат. Появиха се двама човека, които казаха, че са видели светлини в нивата. Тъй въобще не бях изслушан. Другият човек Росица Русева му казала: "Ти сигурен ли си, че фара на мотора не е светел?" Значи при положение тя знае, че фара е счупен и акумулаторът е с късани клеми, защо подвежда човека и го кара да казва, че фара е светел… Аз ходих пет пъти в полицията, не 10 пъти, и стоях отпред Русева да ме разпита. Тя не ме разпитва. Тя до ден днешен не ме разпита. “, обясни Светослав Стоянов.

„Аз лично не приемам за едно нормално поведение при разследване свидетелят да идва да ти се моли да го разпитваш, и то не свидетел, който е решил просто защото да си запълни свободното време да дойде да го разпитваш. Прокурорът е разпоредил. Този човек не знае ден ли е, нощ ли е, сън ли е да го хване или какво да мисли. Останал е без сина си и търси справедливост, търси да разбере наистина ли това неговото дете е убито. И ако е убито, кой го е убил?“, обясни адвокат Николова.

Тук отказите вече не са усещане. Те са действия, които не се случват. И точно тези действия са единственият начин да се провери алтернативна версия. И когато свидетелите не са чути, логичен е следващият въпрос :. Какво се случва с дигиталните следи? В съвременните разследвания клетъчните данни не са лукс. Те са един от най -бързите начини да се види кои устройства са били в района в посочените часове и следователно да бъдат разпитани.

„Ходихме, гледахме камерата, видяхме Монката. После, че тръгна надясно. Искахме да бъдат отворени клетките. Починало е момче на 24 години. Да бъдат отворени тия клетки и да се види кои хора са били там на мястото. Всичко, което, абсолютно всичко, което сме поискали до момента, ни е отказано.“, коментира Светослав Стоянов.

 Това е отказ за действие, което е логично  да се направи навреме. Защото след време няма как да върнеш първите часове. А може би някой точно това е целял…Да печели време.

След клетките идват камерите.

„Липсва записът на камерата, която е била на хотел "Гази", която има точно видимост към мястото, където се е случило всичко. И собственикът на хотела казва, че полицай Русева е сваляла записи и са ѝ били в телефона, и в един момент ги няма. Къде са тези записи? Аз ги поисках от прокурора. И той ми написа писмо, че не може, докато да се предяви разследването, да ми ги даде, защото можело да да ги манипулирам. Не искам да им пипам нищо от делото, камо ли да манипулирам. И в тоя случай да се говори, че аз ще манипулирам нещо, при положение че там е момчето, където е загинало, една лентичка никой не е сложил.“, коментира още адвокат Николова.

Днес по делото има видеофайл. Но той не е пълен. Записът прекъсва още преди Момчил да премине покрай камерата. Точно там, където започват въпросите.

Прекъсва преди кадъра, в който Момчил минава. Светослав Стоянов има този кадър. Той прави с телефона си директно от камерата на хотела, преди записите  да бъдат иззети от разследващ полицай Росица Русева, и преди да бъдат изтрити по делото.

-„Защо не отвориха клетките? Защо? Защо изтриха записа, където се вижда Момчил и други работи, където се виждат?Защо води цялото дело към самокатастрофа? Защо?“

 Текст: Въпросите на една майка и един  баща остават. Но се отваря друго дело. Дело от частен характер. Докато досъдебното производство по смъртта не дава отговори.

„Това дело започна по повод подадена тъжба от разследващ полицай Росица Русева против моя клиент, вместо да бъде насочено усилието по разследването, по събиране на доказателства, по изискване на всякакви възможни източници на информация. Накрая, на финала, имаме един служител на полицията, който твърди, че бащата, който е претърпял най-голямата трагедия човешка, житейска и всякаква - да погребе детето си, че в резултат на изказванията на бащата тя била претърпяла неимуществени вреди. Била наклеветена, била обидена и иска този човек да ѝ плати сумата от 20 000 лв. с лихви и разноски по делото. Той е изразил своето възмущение като родител, като родител, който е загубил детето си. Изразил е своето възмущение в собствената си Facebook страница, където може свободно да изразява негово мнение. Нито е обиждал, нито е клеветил. Този човек е бил разбит психически. Този човек не знае ден ли е, нощ ли е, сън ли е да го хване или какво да мисли. Останал е без сина си и търси справедливост, търси да разбере наистина ли това неговото дете е убито. И ако е убито, кой го е убил? Източник на доходи ли трябва да ти бъде? Източник на доходи ли трябва да ти бъде тоя, дето си е загубил детето? Никой няма да върне Момчил, но родителите, близките му имат право да знаят дали е бил убит или е катастрофирал.И ако е бил убит, кой го е убил и който го е убил да влезе в затвора..“, допълни адвокат Николова.

„Не мога да разбера какви са подбудите на разследващия полицай да съди родителите на загиналото дете, при което те искат да узнаят правдата. При условие, че има свидетелски показания на хора, които казват друго. Моите предположения са такива, има някой замесен и се опитват по някакъв начин да бъде скрита  истината за това тежко пътно-транспортно произшествие, така си мисля аз.“, коментира Тенчо Тенев.

„Просто никой не е имал желание да разследва обективно. Върха на наглостта беше, когато нейните така наречени свидетели стояха отпред пред заседателната зала, обясняваха: "Ей, сега като вземем 20 хиляди лева, ще ходим на шопинг в Турция." И най-нагло обясняваха колко много обичали шопинга. Това беше отвратително и възмутително. И не може ти един път да ги разпиташ, защото някой ги е посочил, че те са за подозрени, и втори път да ти станат на теб свидетели, не знам но е нерационално.“, допълни Диана Русинова.

„Едно дете си отиде, а вие проспахте цялото време, което трябваше да излезе истината за детето ми. Няма да се спра. Не ме е страх от вас. Не ме е страх от парите, които ми искате. Нищо от нищо не ме е страх. Аз търся истината за детето си и ще я намеря по един или по друг начин. Съдете ме. Не мее страх!“, каза Светослав Стоянов.

„Не пожелавам на никого това, което се случи на мен и на моето семейство. Нямам думи, с които да опиша как се чувствам. Колко мъка и тъга е в мен, но същевременно трябва и да съм силна, за да помогна на другото си дете да продължи своя живот.Той нашият отдавна е приключил, но тя е млада и трябва да продължи. И заради Монката, нейното любимо братче. Затова и аз съм казала, че съм майката на Момчил и няма да се предам. Няма да се спра да търся истината за смъртта на сина си и ще я открия. Вярвам, че истината ще излезе. Моля всички институции да започнат да работят и заедно ще намерим истината.“, каза Стоянка Стоянова.

Тази история не приключва със съдебно дело. Тя започва с въпроса дали държавата е изпълнила задължението си да разследва смъртта на 24-годишния Момчил Георгиев? И дали правото на истината е равнопоставено на удобството на една версия. Защото когато разследването отказва да търси, обществото има право да пита.

Истината не е версия. Тя се доказва. На ход са институциите! А ние продължаваме да съдействаме и работим по този случай!

Следва продължение!