Визията за развитието на Пловдив е нещо от първостепенно значение за всеки екип, който ще управлява Общината. По време на кампанията се говореше прекалено много за проблемите, които трябва да се решат в краткосрочен план, отколкото за темите в дългосрочен план. Здравко Димитров обаче бе сред кандидатите, от които говореше много за цели и проекти отвъд един управленски мандат.   

„Имам визия за развитието на Пловдив за 10-20, а дори и 50 години напред. Тя не ми е хрумнала за една нощ, а е резултат от продължителна работа и много срещи с експерти, специалисти в градоустройството, архитекти, пътни инженери и строители. Въпрос на градоустройствени решения е да се намери най-добрият баланс между жилищното строителство, зелените площи и пътната инфраструктура. В това отношение решенията за „Тракия“ и новите микрорайони в „Западен“ са много добри. Презастрояване се допусна в центъра и някои части на „Кършияка“ и „Кючук Париж“”, обясни Здравко Димитров.  Той смята, че има два лоста, които ще регулират процесите в града и ще начертаят дългосрочната визия за развитието. От една страна е  новият Общ устройствен план, а от друга засилената роля на главния архитект.

„Аз лично настоявам за повече свободни пространства между сградите и изграждане на собствен архитектурен стил за всеки район, който да се превърне в негова запазена марка. Тук е и ролята на бъдещия главен архитект, когото смятам за ключов специалист в екипа си.  Според заложеното в новия устройствен план ще планираме и къде да строим нови паркове, детски градини или велоалеи. По отношение на паркирането също ще възложа изработване на трайни и добри решения. Занапред няма да допускам да се строят нови жилищни сгради, без да бъдат осигурени достатъчно гаражи или паркоместа”, каза Димитров.

Развитието на Пловдив не минава и без решаване на проблема с големината на Общината. В момента тя е една от май-малките в цялата страна.

„Пловдив много скоро ще излезе от тесните си рамки по един съвсем естествен начин и ние трябва да предвидим този процес и да го управляваме. Все повече хора ще идват, ще искат да живеят и работят тук. 

Хората от най-близките до града села отдавна се чувстват пловдивчани. Те идват да работят и да се забавляват тук, изпращат децата си на училище в Пловдив, използват пътищата, болниците, въобще - всичко. От друга страна пловдивчани пък използват Родопската яка за разходки и релакс, а много от тях имат къщи или вили.  В момента се опитваме да компенсираме тесните граници на Пловдив, с дейности, които извършваме на други територии. Проектът за новото Голямоконарско шосе е дейност на територията на община Марица, но ние лобираме за този проект и реално го движим, защото ще подобри трафика в града. Голяма част от Околовръстният път е в зоната на община Родопи, Асеновградско шосе - също. Така, че намираме начин да преодолеем пречката, че тези територии административно не са към община Пловдив”, обяснява Димитров. Той обаче смята, че присъединяването на двете общини към Пловдив ще стане по естествен път.  Изтъква и,че двете общини трябва да съществуват,  до момента, в който те могат да печелят проекти по програмата за селските райони. Този период обаче изтича и неминуемо тези две общини ще станат райони към Пловдив.  

„Не трябва да ставаме заложници на местните конфликти да пречат хората от тези общини да живеят по-добре. Какво и да мислим обаче, не можем да действаме с решения, спуснати отгоре. Хората в двете общини трябва да са убедени, че за тях ще е по-добре да са част от Община Пловдив и за това трябва да бъде организирано широко обществено допитване”, обясни Димитров.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!