Германските магистрали отдавна са станали синоним на качество, надеждност и скоростни пътища. Разбираемо е с кого трябва всички да се сравняват. Това пише Хроника инфо. В Германия всяка година асфалтът се сменя, докато в останалата Европа това се прави на всеки 30-50 години. А виждали ли сте как се ремонтира в Германия федерална магистрала? И каква е тайната?   В превод от немски „аутобан“ означава само „път за автомобили“. Също така, това е и пътната мрежа, която оплита цялата страна. При това пътищата са надеждни и безопасни. При строенето им обаче при нас и в Германия има огромна разлика – при подхода, в технологиите на строителството.

Когато се говори за магистрали, на Запад все по-често ги правят от циментобетон, а не от асфалт . А сега да видим как се строят и самите знаменити аутобани. Ремонтът тече на път А5 в района на Баден Баден.

На снимките се вижда пътно платно, положено (най-вероятно) преди вие да се родите или в ранното ви детство.

Много от германските пътища служат десетилетия наред без намеса, а до Берлин се е запазил участък, построен още през 30-те години на миналия век.  Но всяко покритие с времето изисква да бъде заменено. И тук са подходили сериозно: никакъв ремонт „на дупки на парче“. Затваря се част от магистралата, но без да се забравя за бордюра, по който да преминават пешеходците, всичко се огражда със стълбове, нанася се временна маркировка.

Умилително е как немците временно маркират включването в магистралата с пътен знак. Капиталов ремонт на пътя, просто, означава неговото повторно построяване. При приключването на укрепването на грунда и подготовката за полагане на основите работните бригади се трудят по 12 часа на ден, започвайки от 05:00 часа сутринта. На ден те минават по 700 – 1000 метра. 

Да се разкаже за технологията по полагането на такива пътищата може само с няколко изречения, а в процеса няма нищо фантастично.    Типичният аутобан в Германия може да си представите като сандвич, който се състои от мразоустойчив слой на основата, чакълесто-пясъчна основа от 25 сантиметра, укрепена с цимент, покритие от циментобетон с дебелина 27 сантиметра.  Отгоре има сос по вкус на клиента – финална обработка, например, слой бетон (на немски waschbeton) или елмазнофрезована повърхност.  

Как се прави този сандвич? На подготвения участък се разстила текстилна подложка, слой геотекстил. Тя служи за разделяне на слоевете на пътната настилка и изпълнява дренираща функция. По този „килим“ спокойно може да се движат самосвали с бетонна смес.

Следват дюбели, които ще бъдат използвани в качеството на арматура за съединение на съседните плочи. Самосвалите докарват материалите, циментобетонна смес от два сорта (за горното и долното покритие), от разположения в близост мобилен завод.

Преди началото на полагането на първия слой подложката се полива с вода.  Докараната „малка планина“ от материали се разнася по ширината на пътното платно. Всички се прави с техника, човекът само контролира процеса.

Така целият участък от магистралата изглежда отгоре: три жълти машини пълзят, като гъсеници, една след друга. Първата е необходима за полагането на долния слой на покритието, втората за горния слой. Третата носи защитно филмообразуващо средство и придава готова форма и текстура.

В процеса на полагането на пътя участва малък брой работници: ръчен труд тук на практика няма. На обекта работят не повече от 15 души. По подобна технология в света в момента се строят само пистите за кацане и излитане в летищата. Колко струва един такъв път? По думите на представител на изпълнителя, целият проект по ремонта на 10-километров участък на магистралата (три ленти и тротоар) е струвал 20 милиона евро. Тоест, 1 километър – 2 милиона евро. Идеално гладкото покритие се полага, сякаш е масло на топъл хляб. Но най-много на строежа впечатляват не иновациите, а хората.

Машините не са им оставили много тежка работа, трябва да контролират и да проверяват. Но само ако може да видите с каква любов и практическа надеждност тези груби мъже вършат своята работа. Няма нито едно небрежно движение, нито един намек за халтура. Те строят пътя за себе си и своите деца, за своята страна. Все пак ще трябва да пътуват по нея, защо трябва да се вършат глупости.

Сигурно, читателят вече е заподозрял нещо нередно и е готов да пише коментари, че в Германия зимата не е зима, грунда е друг, в по-студените региони дори и асфалта не оцелява, че бетонът в момента просто е модерен. Да, ама не, циментобетонът може и по-добре да издържа, ако не се правят глупости и не се краде. Един от плюсовете на тази технология е липсата на деформации при промените в температурите и сакралния „преход през нулата“.

В Америка, където в южните щати е много топло, а в северните много студено, това са го разбрали отдавна, затова 60% от всичките пътища в страната са точно с такова покритие. Още един мит, че бетоновите пътища са много шумни. Това е остаряла информация, защото съвременните методи на строителство са позволили максимално доближаване по ниво на шум до асфалтовите покрития.

А от екологична гледна точка, тази технология е много по-добра: асфалтът се прави от петрол, бетонът от варовик. Той не изпуска токсични газове при нагряване и става за вторична обработка. Също така, бетонът три пъти по-силно отразява светлината, затова да се кара по него през нощта ще е по-комфортно.