Адвокат Георги Колев е водач на листата общински съветници от ЗС Александър Стамболийски. Той е юридически представител на Екозавода за преработка на отпадъци в Шишманци и се готви за трети мандат в Общинския съвет. Има репутацията на експерт по ключови въпроси за града, а също така е и един от най- добрите оратори в местния парламент.  

 - Кое е любимото ви място в Пловдив?

Любимото ми място в Пловдив е там където живея- брега на река Марица. Винаги в един град най-красивите са местата от релефа или историческите места. Пловдив е богат и на двете.  Марица е невероятно богатство- няма по-голямо удоволствие от това да станеш сутрин рано, да погледнеш реката, която всеки ден е различна- през пролетта е зелена, есента е шарена, през зимата –снежна. Не мога да си представя да живея някъде другаде.

 - Има различни идеи за урбанизацията на Марица. Каква е вашата позиция?

 - Много внимателно следя плановете за приобщаване на река Марица към градската среда. Идеята е да се направи нещо подобно на урбанизирания характер на Сена. Не мога да сравня Париж с Пловдив, защото много повече харесвам нашия град, но урбанизирането на един такъв естествен хабитат и на едно толкова зелено място  като Марица, крие риск да превърнем реката в една бетонна шахта.  Представете си Перловската река в София, но малко по-голяма.  Бих предпочел урбанизирането на реката да стане максимално пестеливо.  Ако някой си мисли, че ще превърне реката в плавателна- да си го избие от главата. Това няма как да стане.  Няма как да пуснем кораби по Марица. Тръгне ли се в тази посока, коритото ще се бетонира и ще стане нещо много грозно. Това не бих допуснал  никога.

 - Кое ви дразни, когато се разхождате или шофирате в града?

 - Пловдивчанинът трябва да осъзнае факта, че привилегията да живееш в най-стария жив град в Европа е свързан с това да ползваш стара инфраструктура, да караш по малки калдъръмени улици, често пъти еднопосочни. Но тази привилегия и неудоволствие имат и гражданите на Верона, Пиза, Рим. Там обаче  хората не се оплакват от това. Те са горди с павираните си улици. Карат си скутерите, карат си велосипедите и изпитват удоволствие от това, че неглижирайки скъпия си автомобил, те се движат сред историята.

Дразни ме нетърпимостта на шофьорите един към друг. Дразни ме това, че клаксонът се използва излишно много, че човек, когато се качи в колата започва да използва думи, които никога не би изрекъл пред децата си. Фактът, че не се съобразяваме със зеления и червения светофар, че не изчакваме трафика.

Градът е даденост, ние не можем да го разширим. Ако застанете на бул. „България“ в пиков час ще видите 200 коли, в които има 150 шофьори. Защото имаме 50 коли спрени на улицата и 150 , които са в движение. Хората не пестят. Велосипедистът е смърт за общинската икономика. Той не плаща коли, не плаща лизинги, не плаща данъци, не дава пари за бензин. 

 - Вие самият бихте ли отишли с велосипед на работа?

 - Срам е да кажа, но сигурно не. Обаче от друга страна, когато си в един град като Милано, където виждаш адвокати, банкери, красиви жени, които карат велосипеди, изпитваш естетическа наслада от този факт. Но прибирайки се в България, това вече ти се струва странно. Вкъщи имаме 4 велосипеда, но рядко се качваме на тях. 

 - Може би точно хора като вас, трябва да дават пример?

 - Сигурно е така. Не съм пробвал. Градът е малък - от единия до другия край може да се стигне за не повече от 40 минути с велосипед. Ние тепърва ще усетим ефекта от велоалеите. Може би не точно ние, защото нямаме навици, но нашите деца и техните също.

Ние много обичаме да постваме снимки от Пловдив, от Стария град, от Капана, но в същото време искаме да си спрем колата пред вратата на ресторанта. Инфраструктурата търпи корекции. Но много важно е да не превърнем града в Слънчев бряг. Много важно е те да бъдат така дозирани, че да не унищожат красотата на града ни. Защото той е красив с историята си. Не е красив с блоковете си,  с булевардите си, той е красив с това, което ние не сме направили. Забелязвате ли парадокса - ние се гордеем с елементите на града си, към които нямаме никакъв принос. Това е уникално.

 - На теория е така, но емблемата на Пловдив – Стария град на практика е мъртъв.

 - Причината Стария град да е мъртъв град е, че той все още не се е превърнал в продукт. Когато ние превърнем Стария град в продукт, ще започнем да го брандираме, рекламираме, да го развиваме търговски. Хората не се качват там, защото достъпът е труден, пловдивчанинът е разглезен, култовите ресторанти, които бяха емблема на резервата от години са затворени. Аз си спомням и "Пълдин", и "Алафрангите", и "Тракийски стан", където ходехме с удоволствие. Сега ме е срам да кажа, че тези заведения не работят. Няма пловдивчанин, който да може да изброи три работещи кафета в Стария град.  Капана е прекрасен пример, когато общината реши може да започне да налага един бранд и как започва да се създава едно общество. Капана вече не е място за живеене, той е малко общество. Интересното е, че това общество се самоотглежда, то се самоотсява, там не може да вирее всеки. Някои много харесват квартала, други не го харесват. Но това е естествено. Стария град трябва да бъде отделен бранд. Стария град е кауза, той е причината поради ние сме горди да се наричаме пловдивчани.  

  - Вероятно сте пристрастен, но според вас чист град ли е Пловдив?

 - Според мен – да. И това не е пристрастен отговор. Като адвокат съм въвлечен в комуналната работа на много градове - Перник, София, Велико Търново, Стара Загора, Несебър, Слънчев бряг. Усилията, които пловдивската община полага в сферата на сметопочистването са много сериозни. Всякаква препратка и алюзия колко безгранично раздут е бюджета, колко били големи разходите са неверни. София- милион и триста хиляди души население, Пловдив – 300 хиляди.  Пловдивският бюджет  за сметосъбиране е 10 пъти по-малък от софийския. Ако трябва да приравним нашия бюджет към столичния, трябва да го увеличим десет пъти. Пловдивският завод за битови отпадъци преработва 1 тон отпадъци за 29 лева, а варненския за 78 лв. без депонирането. Стара Загора - 58 лева. София?! Срам е да кажа. Софийският завод струва 250 милиона евро. А пловдивския струва на пловдивчани 0 лева. Да, градът наистина е чист. Полагат се неимоверни усилия в тази насока. Тази година са купени  72 сметосъбиращи коли Евро 5. Това е единствения град с такъв клас коли, за да намалим вредните емисии и шума. Констатацията не е само моя, но и на гостите на Пловдив. Разбира се има неща, които могат да бъдат оптимизирани.

 - Кога ще имаме истинско разделно сметосъбиране?

 - Без да се затворят пунктовете за вторични суровини и без да се спрат клошарите, истинско разделно сметосъбиране не може  да има. Ефектът се получава тогава, когато компаниите които се занимават с разделно сметосъбиране, имат възможност да стигнат до суровината. За фирмите това в момента е загуба, защото те не могат да извлекат продуктите, които им трябват и са принудени да ги изкупуват от пунктовете и клошарите. Плюсът от разделното сметосъбиране в този му вид, е че трите фирми, които оперират в Пловдив са разпръснали из града над 2 000 съда, които дублират обема на съдовете на битова смет в града. Разходът по вдигането на тези съдове е за сметка на самите фирми, за него не плащат гражданите. От там намалява степента на натоварване на общинския бюджет в частта „сметосъбиране“. От тази гледна точка приносът на сметоразделящите компании е много голям. Пловдив е образец за България за разделно сметосъбиране, според доклад на МОСВ. Защото имаме завод. Всички други общини го правят само на хартия.

 - Но самият гражданин по никакъв начин не е мотивиран да си разделя боклука. Може ли да очакваме от човек, който до вчера си е хвърлял отпадъка през терасата , да започне да го сепарира?

 - В Германия например такса смет е 100 евро за апартамент, ако вие не сепарирате отпадъка си. Ако го разделяте, той пада на 50 евро. Ако разделята всички видове материали, той става 30 евро. Ако комуналната фирма констатира, че вие не го правите - веднага ви глобява и връща стария данък. Това означава, че дори германецът - този изключително дисциплиниран европеец е усетил, че може да стигне до ефект само чрез финансова санкция.  Представете си обаче какво ще стане ако наложим такъв вид санкционна политика в Пловдив? Ще ни убият с камъни.  Ние искаме да постигнем ефект, но искаме това да се случва безплатно, усилията да са нечии други, а ние само да критикуваме.

- Кои са най-важните решения взети в общинския съвет през изминалия мандат, които пряко засягат живота на пловдивчани?

- За четирите години най-важните решения са 4 и това са четирите общински бюджета. За съжаление хората най- малко проявяват интерес към общинския бюджет. Моят съвет е когато някой има искане или интересна идея, да ги обмисли внимателно, да ги формулира и да ги внесе с общината, преди бюджета да е гласуван.

 - Кой от кандидатите за кмет на града ще подкрепят земеделците?

 - За мен като част от политическото пространство на Пловдив вече 8 години, изборите  отдавна имат мажоритарен характер. В Пловдив за първи път имаме истинска кметска битка, която тече много напрегнато и кандидатите са достойни хора. Аз съм направил моят личен избор, но не бих искал да влияя на никого. Нито на нашите симпатизанти. Нито на колегите си, които все още не са направили избора си. Трябва да изберем кмет, който да даде възможност на Пловдив да се развива агресивно. За пръв път града върви добре, този растеж трябва да продължи.

 - Само на  симпатизанти  ли разчитате? Не виждаме вашите снимки по билбордовете.

 - Ние водим кампания вече 4 години, работата ни е 365 дни в годината, 24 часа на ден. Когато преди 2 години ни затрупа сняг сегашните кандидат кметове топлеха леглата си, пиейки чай, а нашите хора бяха по улиците. Преди 20 дни, по време на големия порой, нашите хора отново бяха на улиците, а кандидат-кметовете събираха пари.  4 години ние работим със служителите си, които наричаме приятели. Затова е мотото на кампанията ни е „Приятел в нужда се познава“. Аз съм адвокат от 20 години. Ако за 20 години нямам 500 приятели , които да ме подкрепят, значи не ставам за нищо и е по-добре да си ходя в къщи.

 - Младите хора, тези между 18 и 30 години, сякаш остават встрани от предизборната кампания. Посланията на повечето кандидати никога няма да стигнат до тях. Те не са ли таргет на политиците?

 - За мен беше голяма изненада, когато разбрах, че   на дъщеря ми съучениците й наблюдават внимателно случващото се. Това поколение вече осъзнава, че нещата зависят и от него. Но може и да не съм напълно прав, защото все пак аз я възпитавам по този начин. Карам я да мисли, че нещата зависят и от нея. Опитвам се да въвлека  нея и младежите около нея в предизборната кампания. Но парадоксът е, че младите донякъде се срамуват да признаят, че са политически активни, защото така влизат в ролята на отличника, който  по принцип е аутсайдер.  Много важно е хората като нас, да направят участието в политическите процеси модерно.  Затова ние също използваме социалните мрежи, но не по начина по който го правят другите кандидати.

 - Печели или губи Пловдив от постоянното сравнение със София?

 -Между Пловдив и София няма място за сравнение. Това са диаметрално противоположни градове. София е национален корупционен център. Всички пари на държавата се изтичат там, за да може хората да си свършат една или друга работа. Този процес обаче започва да се овладява, променя се. София ще заприлича на столица тогава, когато се отърси от този имидж. За мен София няма духа, който има Пловдив . Тя е мегаполис- там живеят различни хора, различни общества,  които гледат на града като на място за спане, а не като град за живеене.

 - Пътувате много. Кой  от градовете, в които сте били, е  най- близък по дух на Пловдив?

 - В България друг такъв град е Велико Търново. Това е град, за който старината е кауза, който превръща камъка в дух, който изстисква от светлината шоу. Тук не говоря за прекрасните малки градове като Трявна, Котел, Жеравна, Копривщица.

Един град съчетава хора, сгради, атмосфера. Може би по дух най- близо е Верона.  Една Италия не толкова северна, че да е студена и швейцарски точна, не толкова южна , за да е разхайтена, един сравнително малък град, който е успял да съхрани историята и да я превърне в уникален продукт. Тези хора направиха от една къща мултимилиарден бизнес.  В която дори не е сигурно дали Монтеки и Капулети са битували. А ние имаме не по-малко красиви места с много по-древна история и интересни митове.  

 - Как виждате Пловдив след 10 години?

 - Съхранен, с добра инфраструктура, с един Стар град превърнат в бранд. Ние нямаме море, нямаме граница, нямаме митница, нямаме министерства. При нас хората могат да дойдат само заради старините ни и ако не започнем да брандираме историята си, ще трябва да подпечатваме билетите на децата си. Няма как градът да привлича външни пари без да продава себе си. Имаме уникална възможност за добър бизнес през историята, която са ни оставили древните.

 - По какъв начин виждате този бизнес? В последния мандат например бе направен опит да се построи крепост на Небет тепе, която щяла да привлече милиони туристи?

- Думата застрояване и Небет тепе не могат да бъдат в едно изречение.  Вижте как София ремонтира старините си! С хубави нови тухлички, идеално  подредени. Това е ужасяващо! Крепостите в Плиска и Преслав, тези модерни старини - същата работа. Туристът, който идва от Италия, Швеция, Холандия, Австрия, Франция - страни с хилядолетна история, като види това недоразумение, ще ни задраска завинаги. Не може да си позволим подобни експерименти. Хората са си го направили добре, най-добре е да си гледаме, да го съзерцаваме и много ,много да не пипаме.

Новините от деня вижте тук:

TrafficNews.bg