Местните избори не са оказали съществено влияние върху електоралната картина в страната, сочи проучване на социологическата агенция "Тренд".

Дистанцията между двете водещи политически сили се запазва в рамките на 7%. Социолозите отчитат ерозия в подкрепата към правителството и високо недоверие спрямо изборния процес – близо половината българи смятат, че местният вот е бил нечестен.

Парламентът остава с традиционно ниски нива на положителна оценка (14%). Регистрира се минимална ерозия в положителните оценки на правителството от 22% през септември и октомври до 20% през ноември. Отрицателните оценки се покачват с 5% за един месец, достигайки до 71%. Запазва се подкрепата от страна на симпатизантите на ПП-ДБ – 4/5 от тях дават положителна оценка на кабинета „Денков“. Докато в предходни проучвания избирателите на ГЕРБ бяха разделени на две приблизително равни групи, през ноември мнозинството от тях не подкрепя кабинета. Положителна оценка дават и близо една трета от привържениците на ДПС. Електоратите на останалите формации изразяват в огромното си мнозинство отрицателна оценка.

Без съществена промяна е подкрепата спрямо президента - 36% дават положителна оценка за неговата работа, а 51% отрицателна.

Увеличава се неодобрението към правителството.

Местните избори не са оказали съществено влияние върху електоралната картина в страната. ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24.7% сред гласуващите, следвана от обединението „Продължаваме промяната-Демократична България“ (17.9%). „Възраждане“ запазва третата си позиция с подкрепа от 15.4% сред гласуващите. Четвъртият в подредбата е ДПС (13.3%), а петото място остава за БСП (9.4%). ИТН запазва позицията си на ръба на парламентарната бариера с 4.4%.

Не се регистрира ръст в желанието за предсрочни парламентарни избори. Нагласите през ноември се запазват близки до тези от последните месеци - 30% искат нови избори, а 47% твърдят, че такива не са необходими.

Оценката на отминалия местен вот показва високо недоверие към изборния процес. Близо половината (47%) от пълнолетните българи са на мнение, че вотът не е бил честен. Само 19% определят изминалите избори като честни, като този дял е по-висок сред електората на ПП-ДБ и ГЕРБ. Избирателите на ДПС са разделени по темата, докато мнозинството от гласуващите за БСП и Възраждане определят изборите като нечестни.

Превес има усещането, че местните избори няма да доведат до промяна - това споделят 44% от българите. 29% са оптимисти, че тяхната община ще се развива в положителна посока след местните избори, а други 16% мислят, че бъдещето на общината им ще бъде по-лошо.

Една трета от българите са на мнение, че отмяната на машинното гласуване за първия тур на местните избори е направила изборите по-нечестни. Сходен дял (32%) смятат, че това не е оказало влияние върху честността на вота. Само 11% мислят, че това е направило изборите по-честни.

Мнозинството от българите (59%) смята, че смесеното гласуване с възможност за избор между хартия и машина трябва да се запази. Малко над една пета (21%) са на мнение, че е добре да се премине към изцяло машинен вот, а 11% - изцяло към гласуване с хартиена бюлетина.

По отношение на личните предпочитания за начин на гласуване, 41% посочват машинно гласуване, а 25% гласуване с хартиена бюлетина. Трима от десет посочват, че методът няма значение за тях.

Регистрира се съществена поколенческа зависимост – мнозинството от хората до 50 г. изразяват предпочитание към гласуването с машина, докато при избирателите над 70 г. над две трети посочват хартиената бюлетина.

С машина предпочита да гласува мнозинството от избирателите на ПП-ДБ и Възраждане, а в най-голяма степен с хартия предпочитат да упражняват правото си на глас симпатизантите на БСП, следвани от тези на ДПС.

*Проучването е изготвено по поръчка на вестник "24 часа" и е проведено в периода 11-18 ноември 2023 чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" сред 1006 пълнолетни българи.