Решението на съдия Кирил Николов и колегите му Христо Симитчиев и Силвия Цанкова, които замениха условната присъда на гръцкия студент Боскос с административно наказание- глоба  5000 лева предизвика очаквана реакция  - гняв, възмущение и  многобройни коментари от типа „Нема такава държава“. Наистина никой не може да приеме за нормално, че някой, който е нарушил всички правила, който е осакатил младо момиче, прецаквайки живота му от тук нататък, може да плати 5 000 лева глоба и да се прибере вкъщи ни лук ял, ни лук мирисал, с чисто съдебно досие. Във фейсбук  за отрицателно време бе сформирана група „Протест срещу намалената присъда на гърка, който едва не уби Кари“ , която набира участници за протест пред Съдебната палата в понеделник. Вече са се записали към 200 души.

Срещу какво обаче ще протестират всички възмутени граждани? На практика те ще протестират срещу закона, който бе приложен. Така формулиран протестът им означава, че те искат законa да бъде нарушен. Всички искат възмездие, желанието за „кръв“ е абсолютно справедливо, но прилагането на справедливостта не може да мине през погазването на правосъдието.  Работата на съдията е да приложи закона. Работата на законотвореца е да направи такъв закон, че той едновременно да наказва виновните и да виси като дамоклев меч над тези, които са решили да го нарушат. И точно тук опираме до скандалната редакцията на член 78 от Наказателния кодекс, който ЗАДЪЛЖАВА съда да го приложи, ако обвиняемите отговорят на определени условия.

"Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия: 


а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; 
б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; 
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени." 

/Боскос и другият виновен за катастрофата отговорят на всички тези условия./ 

Тази редакция е абсолютно несправедлива, защото не дава право на съдията за преценка на индивидуалния случаи и хора, които със сигурност трябва да лежат в затвора, се разминават с глоби. И далеч не е само Боскос, който се възползва от този либерален член.  Предишната редакция на закона е давала избор на съда дали да го приложи или не, "ако деецът не представлява голяма общ.опасност“. 

Така че –да , протест  ТРЯБВА  да има! Дори е задължителен. Но мястото му не е пред Съдебната палата, а пред парламента. Защото всяка година се правят най-различни поправчици в законите, в дъното на които стои по някое от адвокатските лобита в Народното събрание. Съответната поправчица обслужва нечий интерес, а след това става причина за десетки несправедливи решения.  И това продължава, докато някой  не тропне по масата сред поредния протест и не нареди поправчицата да бъде „поправена“.

Междувременно обаче мнозина минават между капките. И се повява чувството за абсолютна безнаказаност, за огромната разлика между  справедливостта и правосъдието.  В много случаи прокурори и съдии са изправени пред дилемата дали да  подадат на обществения натиск и да задоволят медиите,  нарушавайки закона или да вземат непопулярно решение.  В първият случай обикновено нещата стигат до Страсбург и държава /т.е данъкоплатците/ плащат за нарушените права на виновника.  Във втория случай магистратът решил да приложи закона е руган и трябва да се чувства виновен за греховете на цялата Съдебна система /които действително не са малко/ .

Затова хората, призвани да прилагат законите не трябва да заемат поза „щраус“ и да подхвърлят горещия картоф, докато поредния скандал отклони вниманието на обществото . След това разчитайки на късата памет на медиите и читателите, да замотае поредния казус и да го смете под клима. Непопулярните решения трябва да бъдат обяснени на достъпен език на хората, а също така да се търси начин техният брой да бъде намален драстично.  Защото иначе наистина ще сме една „смешна държава“ както казва бащата на Кари. Само че на никой няма да му е до смях!

Парашкева Иванова, TrafficNews.bg