Бизнесът поиска двойно увеличение на часовете извънреден труд. Това предлага Българската стопанска камара в писмо до министъра на труда и социалната политика. Бизнесът настоява за обществен дебат и съществени промени в трудовото законодателство. Причината е, че законодателството било остаряло, свръхвзискателно и противоречиво.

От БСК настояват да отпадане общата забрана за полагане на извънреден труд. В момента той не е позволен, но се допускат изключения, които на практика го превръщат в разрешен. Има обаче ограничение – максимум 150 часа годишно на работник. Бизнесът иска тези часове да станат 300, но работниците да ги полагат, само ако са съгласни и при спазване на междудневна и междуседмична почивка. Дават за пример Словакия, където максимумът е 400.

„Тук, разбира се, ще става въпрос за договаряне – договаряне или на ниво индивидуален трудов договор, или на ниво колективен", заяви пред камерата на БТВ Жасмина Саръиванова, експерт в БСК.

Бизнесът настоява и за два пъти по-дълъг период (от 3 на 6 месеца), в който фирмите да могат да въвеждат непълно работно време по икономически причини. Иска промяна и в списъка със служителите и условията, при които те получават закрила при уволнение. Както и да се регламентира възможност с колективен трудов договор, който да увеличава периода за сумирано изчисляване на работното време от 6 месеца на до 12 месеца, независимо от сферата на дейност. Те настояват още да се премахнат случаите, в които се натрупва отпуск върху отпуск – като при майичнството например.

„Всичките им предложения са свързани с техния интерес, който се свежда до това – колкото се може повече да работи един човек, колкото се може по-малко да му плащам”, коментира Чавдар Христов от КНСБ, цитиран от novini.bg. Работодателите искат облекчаване на разрешителния режим за работа на лица от 15 до 18 г., работещи по договори за обучение в т.н. дуална система и намаляване на прага на възраст за приемане на работа от 16 г. на 15 г. Настояват и да се регламентира т.нар. трудов договр  „за нулеви часове”, като във Великобритания например.

При този договор работникът е на разположение на шефа си – при повикване отива да свърши дадена работа във фирмата. Бизнесът иска и облекчение на задължението му да определя места за трудоустроени работници. Настоява и за преразглеждане на квотите за наемане на хора с трайни увреждания.