Проф. Иво Христов, който води листата на БСП в Пловдив, ще представи новата си книга "Не пожелахте да чуете" в Пловдив на 7 юли. Представителят на гражданската квота на социалистите кани всички граждани на среща-разговор в неформална обстановка в Сцена №2 на БеизистенЪ в Стария град. 

По време на събитието всеки ще може да закупи последната книга на професора по социология в Пловдивски университет, както и да обсъди любопитни теми с проф. Христов.

Изданието "Не пожелахте да чуете" включва значими интервюта на професора, обхващащи теми като Прехода, оценка на управлението през последните 30 години, демографската криза, деградацията на образователната система, позицията на България на геополитическата карта. 

В разговорите с десетки журналисти проф. Христов проблематизира факторите, довели ни до дъното по икономическо и социално развитие в Европа, и очертава спешните приоритети, зад които трябва да застане управлението и гражданското общество, за да успее държавата да излезе от безтегловността, в която вегитира според анализатора. 

Срещата-разговор и представянето на творбата ще се състоят на 7 юли от 18:30 часа в Сцена №2 на БеизистенЪ /Бившите Конюшни на царя, ул. Съборна 20/. 

За книгата

Можеше ли да се избегне катастрофата – политическа, икономическа, образователна, здравна...?

В историята такива питания са забранени изначално. Случило се е това, което се е случило. Да, ама – не,  тъй като т.нар. история винаги се пише от интелектуалната прислуга на победителите, отдалечена удобно от времето и живите свидетели и циментирана от апатичното безразличие на следващите поколения. Така получаваме манипулативни клишета, които легитимират удобна за управляващите версия на историята.

„Революциите“ се правят от силните на деня. Интерес от промяна на социалното статукво имат основните му бенефициенти, които провиждат неговия край. Именно те ще произведат новото статукво, където ще са в привилегированата позиция на върха на хранителната верига.

Един от парадоксите на неотдавнашната ни история е, че на „изхода“ от социалистическата епоха през 80-те изкристализираха две централни групировки – на новопроизведената маса от „граждани“, дължаща социалния си статут и просперитет на социалистическата система, и номенклатурната върхушка, която разполагаше с мотива, възможностите и интереса от разрушаването на системата. Всичко протече по известната формула: как да променим всичко така, че да не променим нищо. За пореден път „масите“ станаха това, което винаги са били – обекти, а не субекти на обществения процес, водени към поредното светло бъдеще. Тогава се разрази „Великата номенклатурна контрареволюция“, в която „комунистите“ демонтираха „комунизма“, борейки се със себе си. „Прогресивната общественост“ беше приканена да участва в представлението, за да построи поредния обществен „строй“ – синтез между социалните придобивки на развития социализъм (без самия „социализъм“) и „прогресивния” модел на новото време, отличаващо се със „свобода на словото“, стоково изобилие и „плурализъм“.

Как да не участваш?

 

Купуването и продаването на гласове е престъпление!