„Седнете в спокойна обстановка, без да се влияете от емоциите от Пловдив, и променете текстовете за неизбежна самоотбрана. Не минавайте в крайности, защото утре може някой да застреля деца, които берат череши в двора му, не че е правилно, друг може да покани някого на кафе, да го застреля и да каже „нападна ме“, това е казал Бойко Борисов по време на правителственото заседание днес. Той е съгласен, че трябват промени, тъй като не е нормално човек да не може да защити дома и семейството си, но подходът трябва да е много внимателен.

Повече може да прочетете в стенограмата:

БОЙКО БОРИСОВ: Радев и Цецка Цачева, тъй като много се говори, а и от колегите коалиционни партньори за разширяване обхвата на неизбежната отбрана, настоявам много внимателно, да се съберете и да помислите за прецизиране на текстовете. Не минавайте в крайности, защото утре може някой да застреля деца, които берат череши в двора му, не че е правилно, друг може да покани някого на кафе, да го застреля и да каже „нападна ме“. Сиреч, практиката съдебната в световен мащаб познава какви ли не инциденти и случаи, така че настоявам действително в този термин „неизбежна отбрана“ да бъде ясно формулирано, ако е неясно сега, при какви условия – при взлом, нощно време, затворен обсег…. Но ви моля, бъдете разумни, а не емоционални и не под натиска на това, което се случи в Пловдив. В спокойна обстановка с неправителствени организации, с юристи, с адвокатурата, с всички, които имат отношение, прокуратурата, със съдиите.  Просто не бързайте, изпипайте го добре, защото е ясно, че е дошло времето, а и темата излиза периодично при всеки подобен инцидент, но да се поддаваме на крайности – не съм съгласен. Защото, да – в някои Щати всеки носи оръжие, но ако върнете в последната една година колко случаи на масови убийства на деца, на случайни хора се получават и какви протести там в обратната посока, виждате, че действително нещата никак не са прости за урегулиране.

Молбата ми е и колегите от „Патриотичен фронт“ и нашите да седнат и в спокойна обстановка да разгледат, за да не се подвеждаме по настроенията на хората, защото след това ще стане обратното и тогава пък ще се връщаме назад да търсим други решения. Сиреч, молбата ми е спокойно да седнете и да внесем такова решение, което да има обществена подкрепа и да сме сигурни, че няма да създаде някакъв допълнителен проблем. БОЙКО БОРИСОВ: Краси.

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин премиер, уважаеми колеги, имам един примерен текст, те са не само по този член за неизбежната отбрана за разширяване на обхвата, но и по други текстове. Мисля, че днес ще го раздадат в НС на колегите да го видят от парламентарните групи. Даже ще го изпратя сега тук на госпожа Цачева и на господин Радев. Той не е радикален, но да можеш да използваш оръжие да се отбраняваш. Но става въпрос за законно притежавано такова.

БОЙКО БОРИСОВ: Цачева.

ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин премиер, като споделям заявеното от Вас, че има необходимост от прецизиране, но изключително внимателно, като се вземат под внимание всички решения на Конституционен съд и какво е вървяло през годината по тези състави.

БОЙКО БОРИСОВ: Вижте, съществува проблем. Вижда се в изказванията на всички хора, които първоначално, преди да знаят всичката истина, която вчера изнесоха прокуратурата. Няма българин, който да не подкрепи решение, в което, ако някой ти влезе в дома, когато семейството ти е там, да те обира, особено пък, ако е и въоръжен. Дори и да не е въоръжен, от стреса може да получиш и инфаркт да умреш, може всичко да се случи, че човекът не може да защити семейството си. Това дълбоко накърнява. И ние само да философстваме – не съм съгласен. Аз не искам повече дебата да се отлага. Но искам да се направи максимално разумно, а не под влиянието на конкретния случай. Защото сутрин бюлетините са пълни с битови убийства – баща- син, тъст-зет и подобни и ще каже „ми той замахна и аз в неизбежна самоотбрана го убих“. Въпросът е да прецизираме и съдебната практика да се провери. Затова казвам – трябва в спокойна обстановка, защото, това е закон, който касае много съдби. Действително много внимателно настоявам да се прецизира. Тук, Радев, сега подготвят закон и за противозаконното отнемане на автомобили… Защо не е кражба, а е отнемане? Защото, когато го хванеш вътре в автомобила той казва „валеше дъжд и ми беше студено и аз влязох вътре“. И затова сега майсторите крадци на коли не крадат, той влиза с лаптопа, сяда, запалва колата и слиза. Дори полицията, виждате колко крадци излови в последната година, влиза той и казва „беше ми студено, аз не крада“. Слиза си големият крадец с лаптопа под мишница, качва си се на другата кола и си отива. Тогава се включва съучастник на ниско ниво, взима колата и почва да я придвижва. Ние хващаме на практика ниското ниво, което е само шофьора. И това става всяка нощ и това трябва да се промени. Как не е кражба на кола?! А какво е? Но този текст „отнемане“ знаеш ли колко предимства дава на крадците пред гражданите. Седнете, ето тези неща в най-спокойна обстановка, с патриотите, с юристи, с неправителствени, с хора от правните среди, умове и ги оправете. Народът го очаква това. Нямаше изказване да кажат „онези в парламента или онези министрите там или държавата“, нямаше изказване, да не кажат, че държавата е виновна. И ние сега излизаме и им казваме „е, така е, ама понеже нали….“. Затова хората все по-малко вярват на институциите, затова почват да викат „гледайте там някъде как има здрава ръка, как всичко се решава. Хората искат справедливост и решения от нас, да чуят и да са сигурни, че като си легнат, ако някой им влезе, може да се защитят.