Съставянето на правителство от 45-ото Народно събрание изглежда с всеки изминал ден става все по-труден ребус за решаване. Още от самото си начало този парламент изглежда много повече като трибунал, отколкото законодателен орган. Риториката е една, а страните две – ГЕРБ и антиГЕРБ.

Петте партии, обединили се около максимата врагът на моя враг е мой приятел, не изглежда да съумеят да се консолидират около нещо градивно, а това логично ще доведе до предсрочен вот. ГЕРБ направиха това, което се иска от тях – предложиха кабинет и показаха, че са готови да управляват.

Другите обаче мислят повече за собственото си политическо битие, отколкото за бъдещето на държавата.  Предварителният сценарий на „Има такъв народ”  за участието им в този парламент посрещна съвсем друга действителност, а явно сценаристите не бяха готови за това.  Днес Тошко Йорданов намека, че ИТН няма да предложи кабинет и предупреди третите, които и да са те, да внимават какво предлагат,тъй като може да бъде подкрепено. Бягането от подкрепа е нещо абсолютно ново за българския политически живот. Което и правителство да бъде подкрепено с гласовете на БСП и ДПС то е обречено, а мандатоносителят ще подпише смъртната си присъда.

Неслучайно най-много  предложения от различните парламентарни групи има към Изборния кодекс. До момента в деловодството на Народното събрание са входирани 7 предложения от 4 политически формации.  ГЕРБ директно предложи мажоритарно изборна система, докато другите се концентрираха върху по-леки корекции върху пропорционалната система с акцент към българите в чужбина. Изказването на Йорданов, че мажоритарна система може да има едва когато ГЕРБ бъдат изметени, а и се иска много работа, се върна очаквано като бумеранг. Повечето от партиите са категорично против мажоритарен вот, така че вероятността предложението да бъде прието не изглежда голяма.

Какво предлагат ГЕРБ

В предложението е записано, че България се разделя на 240 едномандатни района, като 234 са в България, а другите 6 в чужбина.  Мажоритарните избори се провеждат в два тура, ако на първия няма избран кандидат от съответния район с 50% плюс 1 гласа. На втори тур отиват първите двама, или първите няколко с еднакъв брой гласове.  Всички 240 кандидати за депутати ще могат да се регистрират само от една партия, коалиция или инициативен комитет и само в един едномандатен изборен район.Заявлението за активна регистрация за българите, които ще гласуват в чужбина, ще се подава в едномесечен срок преди вота. Предлага се наименованията, границите и номерацията на изборните райони да се определят от президента, не по-късно от 56 дни преди изборния ден.

Ако някои от депутатите  прекрати предсрочно мандата си, то се насрочват нови избори за съответния район.

Това крие и голямата опасност от провеждане на постоянни частични избори. Причината е, че обичайно депутатите от спечелилата партия често биват назначени в изпълнителната власт – министри, областни управители и други. Това означава, че след конструирането на новата изпълнителна власт  ще започне нов цикъл от избори, който пък може да промени мнозинството във въпросното Народно събрание. Във Великобритания това е решено, като министрите, включително и премиерът запазват местата си в парламента. В България това обаче е неприложимо.

Ремонтът на Изборния кодекс от новите партии

Предложения за промяна на Изборния кодекс има от „Има такъв народ” , „Демократична България” и „Изправи се! Мутри вън!”.

Според проектозакона на втората по големина парламентарна група - на “Има такъв народ”, гласуването трябва да се извършва само с машини в големите секции, а хартиена бюлетина се допуска само по изключение - ако избирателят не може да упражни правото си на глас с устройството.

И ИТН, и ДБ предлагат да се въведе гласуване по пощата за българите от чужбина, но само за тези с настоящ адрес в държава, в която е разрешено такъв вид гласуване. От “Демократична България” предлагат по-масово гласуване по пощата. Идеята е гражданите да имат възможност да подадат така гласа си на всички видове избори с изключение на местните.  Бюлетините ще се изпращат чрез пощенски оператор или куриер, а то ще се провежда от 14 до 25 дни, като трябва да приключи 5 дни преди изборния ден.

И трите формации искат да  въведат електронно дистанционно гласуване.  От “Има такъв народ” предлагат първото такова да се състои експериментално още на президентските избори тази есен. От ДБ залагат това да стане възможно до 3 г., като на първите два проведени избора да е експериментално.  До 18 дни след насрочването на избори ЦИК трябва да стартира регистрация на сайта за избирателите, които желаят да гласуват дистанционно. Те ще имат право да променят гласа си, ако желаят - чрез нов дистанционен вот или с машина и хартиена бюлетина в изборния ден. Ако от един избирател са подадени няколко гласа, се отчита само последният.

От ИСМВ предлагат и активната гражданска регистрация, която на практика ще изкара от списъците всички негласували на последните избори. С това се цели изчистване на избирателните списъци от т. нар. мъртви души.

До 21 май ЦИК трябва да изготви списък на българите, гласували на вота на 4 април, и да изпрати извлечения на общините. На база на гласувалите общините съставят новите избирателни списъци до 4 юни. Първата кампания за регистрация на избиратели за вписване в избирателния списък пък започва на 7 юни и приключва преди изборния ден на следващия вот. Така хората, които не са гласували на последните избори и не са се регистрирали за включване в избирателния списък, губят правото да пуснат бюлетина на следващия вот. Преди всеки вид избори ЦИК ще провежда кампания за включване в избирателните списъци, предвиждат текстовете.

 “Има такъв народ”, ДБ и “Изправи се! Мутри вън” настояват за видеоизлъчване в реално време на отчитането на гласовете след края на изборния ден. И в трите проекта се предвижда създаване на 32-ри многомандатен избирателен район “Чужбина”.  Ограничението за до 35 секции в САЩ, Великобритания и Турция. Освен това се облекчава процедурата за разкриване на секции извън страната.

Вместо сегашните 60 заявления за отваряне на такава от ДБ предлагат те да се намалят на 40 за места извън консулските и дипломатическите представителства и на 20 за секции в мисиите. Праг от 40 заявления предлагат и от ИТН, и от ИСМВ. 

И трите политически формации предвиждат намаляване на състава на ЦИК и избиране на нови членове на комисията.