Докато България, най-бедната страна в Европейския съюз, се готви да влезе в еврозоната, икономическият отличник на блока Полша е по-далеч от всякога. Това твърди изданието "Политико". Очаква се Европейската централна банка да даде зелена светлина в сряда за присъединяването на България като 21-вата страна в еврозоната от началото на 2026 г.

Въпреки вътрешнополитическите си разделения, България отдавна проявява ангажираност към въвеждането на общата валута - обвърза лева с еврото още през 1999 г., участва в банковия съюз от 2020 г. насам и стриктно изпълни всички тежки икономически критерии за членство, пише 24 часа. 

Но докато България полага усилия да се присъедини към клуба, една страна, която всички биха приветствали - Полша, очевидно няма интерес да го направи. А след оспорваната победа на десния националист Карол Навроцки на президентските избори в неделя, перспективата Полша да се присъедини скоро изглежда още по-отдалечена. Полша има зад гърба си три десетилетия на стабилен икономически растеж. Фондовият ѝ пазар процъфтява. Прогнозираният ръст на брутния вътрешен продукт за тази година е 3,2% според Международния валутен фонд -значително над средното за еврозоната от 0,8%. Въпреки това, заявеното ѝ намерение да се присъедини към еврозоната практически не напредва.

Макар за страните от ЕС да е задължително да полагат усилия за присъединяване към общата валута, Полша никога не е крила липсата си на желание да го направи. Дори след като страната си върна проевропейско правителство начело с Доналд Туск през 2023 г., с което сложи край на 8 години на евроскептично управление, кабинетът заяви, че Полша все още не е готова за еврото. С Навроцки като президент тази перспектива е още по-слабо вероятна. Навроцки е против приемането на еврото от Полша, като написа в публикация в "Екс" миналия месец:

„Аз лично съм против премахването на полската валута. Вот за мен е и вот за полския злоти и нашия суверенитет." Адам Глапински, управителят на полската централна банка, отдавна се противопоставя на приемането на еврото, а Навроцки като президент ще има правомощието да назначи негов наследник, когато мандатът му изтече през юни 2027 г., което означава, че може да утвърди евроскептичната линия в централната банка за още шест години.

Навроцки също така ще има правото на вето върху законодателството - инструмент, който вероятно ще използва, за да осуети усилията на либералното проевропейско правителство на премиера Доналд Туск, което няма нужното мнозинство от три пети в полския парламент, за да преодолее президентско вето. Туск вече свика вот на доверие в парламента за своето правителство, притеснен, че Навроцки ще използва президентския пост, за да блокира вътрешнополитическата му програма.

Към това се прибавя и сдържаното отношение на полските граждани към еврото - малко над половината го подкрепят, но 70% смятат, че страната не е готова да влезе в еврозоната. И става ясно, че ако еврозоната очаква Полша да се присъедини, ще трябва да почака още дълго.