Заявената партия на Слави Трифонов би влязла в парламента, ако изборите бяха днес, според социологическо проучване на агенция "Алфа Рисърч. Общо 6 партии биха преминали четирипроцентовия праг: ГЕРБ, БСП, партия на Слави Трифонов, ДПС, ВМРО-НФСБ и „Демократична България”. Изследването е проведено между 10 и 16 септември сред 1023 пълнолетни граждани.

ГЕРБ запазва електоралното си предимство пред БСП. На въпрос за коя партия биха гласували, ако предстоят парламентарни избори, 21.5% посочват формацията на Бойко Борисов, а 18.7% - партията на Корнелия Нинова. Увеличават се критичните оценки към качеството и стила на управление на страната, пише в анализа към проучването. Критичните оценки обаче биват разчетени от общественото мнение като излизащи от различни по ориентацията си политически сили, което не позволява консолидиране на единна опозиция.

"Алфа Рисърч" измерва и потенциала на вече заявената от Слави Трифонов партия "Няма такава държава", която стартира с подкрепа от 8.3%.

Партията на Трифонов би отнела симпатизанти от БСП, националистическите формации и "Воля" без съществена ерозия за ГЕРБ. Поради липсата на масови обществени очаквания за демонтиране на цялата политическа система и преориентация на страната новата формация, позиционираща се като алтернатива на статуквото, започва с умерени нива на подкрепа, отчитат социолозите.

Подкрепата за ДПС е в рамките на традиционните 8.6%.

С разпада на "Обединени патриоти" по-голямата част от националистическия вот остава зад ВМРО-НФСБ с 4.8%, докато доскорошният им партньор "Атака" започва политическия сезон с подкрепа от 1.9 на сто.

След пробива на европейския вот и излъчването на евродепутат "Демократична България" стабилизира общите си позиции до 4.1%, но остава пред предизвикателството да разшири кръга на симпатизантите в страната.

46.9% са твърдо решилите да гласуват на предстоящите местни избори. Според резултатите от проучването нагласите по оста "запазване на статуквото или промяна в местната власт" са силно поляризирани.  40.9% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящият кмет, а 47.3% са за избор на нов.

Рязко по-критични са нагласите в големите градове (32% към 68%), по-умерени – в средните общини (44% към 56%), и най-благоприятни за настоящите кметове в малките населени места (51% към 49%). Така като най-оспорвани и с най-голяма интрига се очертават изборите в големите общини, пише още в анализа.

Проучване: Има криза на доверие към институциите! Парламентът с най-малък рейтингГражданите очакват повече прозрачност и имат нужда да се почувстват защитени