Безпрецедентният отказ на президента Румен Радев да подпише указа за състав на служебен кабинет Горица Грънчарова-Кожарева, доведе страната ни до безпрецедентна конституционна криза.
Това наложи и отлагане на изборите след 20 октомври, но по-големият въпрос е кой ще бъде служебен премиер, при положение, че вече няма кандидати сред 10-те определени потенциални публични поста.
„Искам най-отговорно да призова Народното събрание да изпълни своите задължения по попълването на домовата книга, за да мога аз от своя страна пълноценно да изпълня моите задължения по съставяне на служебно правителство. От десетте потенциални кандидати за министър-председател две позиции са вакантни, две са с изтекъл мандат, а при четиримата представители на БНБ имаме усложнения, свързани с европейското законодателство", заяви Радев.
Според доц. Наталия Киселова вариантите са няколко. Тя заяви, че няма как президента да насрочи дата преди да бъде назначен служебен кабинет.
Първият вариант е да се попълни т.нар. „домова книга“. В момента постовете на омбудсман и зам.-омбудсман са вакантни. Те са два от 10-те поста, които според промените в Конституцията могат да изпълняват функцията на служебен министър-председател. Другият вакантен пост е едно от зам.-шефските места в Сметната палата.
Втората опция е да се направи конституционна промяна от депутатите, която да разшири списъка с кандидати за поста. Това обаче изисква изключително много време, а след това потенциален контрол от Конституционния съд.
Най-скоростната опция е председателят на Народното събрание Рая Назарян, която отказа да стане служебен премиер, да бъде сменена. Това обаче минава през сформиране на ново мнозинство.
И трите варианта минават през парламента, което ще доведе до още по-дълбока политическа криза. Президентът пък прехвърли топката и отговорността именно на Народното събрание.