Председателят на Народното събрание - Росен Желязков свиква още утре извънредно заседание с една единствена точка: гласуване на проект на решение след официалното оттегляне на кандидатурата на Мария Габриел за министър-председател. Сега накъде - този въпрос си задават хората? Повече за процедурите, сроковете и възможни ли са избори две в едно заедно с евровота.

Мария Габриел се оттегли официално. Утре парламентът гласува. А ако ПП-ДБ са против в последен опит за кабинет, има ли хипотеза - отказът на Мария Габриел да не бъде подкрепен в зала?

"Такава хипотеза граничи с абсурда, не е възможна. Никой против волята му не може да бъде назначен за министър-председател", категоричен е доц. Борислав Цеков - експерт по конституционно право.

Това показва и парламентарната аритметика. ГЕРБ-СДС, ДПС и опозиционните партии - "Възраждане", БСП и ИТН вече заявиха, че искат предсрочни избори. Те разполагат със 173 депутати - напълно достатъчно за гласуване оттеглянето на Мария Габриел. Дори депутатите на ПП-ДБ да са "против", "въздържал се" или изобщо да не гласуват - това би било само символичен знак към досегашните партньори.

Именно ПП-ДБ ще получат втората папка с мандат. От това дали ще го върнат веднага след като всички останали са заявили, че не биха ги подкрепили или все пак ще опитат да преговарят зависи колко ще се проточи процедурата.

Третата стъпка е третият мандат на избрана от държавния глава формация.

"Ние сме изправени при изразена публично позиция от всички останали, че няма да изпълняват проучвателен мандат и искат избори. Тоест имаме възможност максимално бързо да приключи процедурата по член 99. Според мен до десетина дни максимум би могло, ако всички имат нагласата, че трябва да стане максимално бързо и е обща политическата воля за предсрочни избори, десетина дни са съвсем достатъчни", убеден е доц. Борислав Цеков - експерт по конституционно право.

Следват нови консултации при президента. След промените в Конституцията - държавният глава може да избира служебен премиер между ограничен списък от хора.

"Не е уредено какво се случва, ако всичките те не приемат и по какъв начин трябва да бъдат поканени, в каква поредност", посочи Александър Андреев - изборен експерт, бивш председател на ЦИК.

"Вероятността, според мен, за такъв масиран, масов отказ, е нищожна. Въобще целият този кръг, който е очертан от Конституцията - вярвам, че това са хора с високо чувство за държавна отговорност. Тук това ще бъде и въпрос на дълг към държавата, така че едва ли ще възникне някаква кризисна ситуация, независимо че този текст като цяло не е много добре разписан от депутатите", смята доц. Борислав Цеков.

Целият процес вече ще тече в надпревара с времето, ако целта е: избори две в едно заедно с евровота.

Датата, до която процедурата с мандатите трябва да е напълно завършена, преговорите за служебен кабинет проведени, премиерът избран и служебното правителство назначено, за да имаме избори две в едно е 8 април.

"Според мен по-добрият вариант е отделни избори, независимо от това, че това обрича и двата избора на значително по-ниска избирателна активност. Тематиката на двата вота е напълно различна. Неслучайно европейските институции имат препоръка евроизборите да не съвпадат с друг тип национални избори. Най-малкото в рамките на две следващи недели могат да се проведат избори. Дали ще има по-голямо разстояние, дали тези избори парламентарните ще бъдат насрочени в края на юни или началото на юли - всичко е въпрос на политическо решение и го очакваме от политическите лидери", заяви доц. Борислав Цеков.

"От гледна точка на изборната администрация, може би, вариантът две в едно е по-добър до толкова, доколкото организацията за двата вида избори, които са национални в този случай ще облекчат една част от работата на ЦИК и РИК, които ще назначават едни секционни комисии. Това ще спести до някъде и разходите, които държавата ще трябва да отдели, за да може да бъдат проведени тези избори", смята Александър Андреев.

Ако все пак се стигне до отделни избори, Андреев, който има опит като дългогодишен председател и говорител на ЦИК съветва:

"Срокът, който ще бъде даден на изборната администрация, да бъде достатъчен. Веднага след изборите има една допълнителна натовареност по обработката на книжата, включително и пренастройването на машините, които ще бъдат използвани във втория вот", акцентира Александър Андреев.

"Няма ли политическо решение за изборите , ще станем свидетели на една тягостна политическа криза, каквито гледахме през последните няколко години", смята доц. Борислав Цеков.

След като политиците не се разбраха за кабинет, ще успеят ли да постигнат съгласие поне как да се проведат изборите - ще разберем съвсем скоро.